Актьорът Борис Атанасов нарисува плаката за спектакъла „Солунските съзаклятници“ на великотърновския театър
Младият артист Борис Атанасов е създател на театралния афиш за спектакъла „ Солунските съзаклятници “ на Музикално-драматичен спектакъл „ Константин Кисимов “ във Велико Търново.
В постановката той се превъплъщава в облика на Павел Шатев и не крие удовлетворението си, че е имал опция да се включи в плана и като художник. Спектакълът, основан по пиесата на Георги Данаилов, ще бъде показан още веднъж пред аудитория на 19 февруари /четвъртък/ от 19 часа в огромна зала на МДТ.
В основата на плаката стои концепцията за протеста – централна и за самия театър, признава Борис Атанасов. „ Ръцете, стиснали динамит, принадлежат на Орце, Павел Шатев, Коста Кирков, Димитър Мечев и Борис Сарафов – младите мъже, които се трансформират в мотори на съпротивата. Каменният декор символизира тунела, който те прокопават, а ръцете на назад във времето препращат към останалите настоящи лица и организации, свързани с историческите събития. Поставени в дълбочина, те не могат да възпрат решителността на гемиджиите – онази вътрешна мощ, която тласка героите към всеотдайност ”, изяснява младият артист.
„ Моят воин Павел Шатев е спорен облик на човек, който обича кучета, само че убива хора в името на идея ”, споделя Борис. Най-голямото предизвикателство за артиста е да ускори вътрешния протест на героя си, само че в посоката не на днешното време на народна власт, дипломация и диалогичност, а в подтекста на друго време – на империи, жертвоготовност и гибел. Този вътрешен спор намира отражение и в пластичния език на плаката.
Борис Атанасов приема изобразителното изкуство като естествено продължение на своя креативен път. „ Рисуването и живописта постоянно са били част от моя живот – още преди да се срещна с театъра, а и по-късно “, споделя той. Умението да мисли пространствено и да сътворява облици му оказва помощ освен пред платното, само че и на сцената – в мизансцена, в работата със светлината и в построяването на театралното наличие.
За Борис рисуването е освен изразно средство, само че и пространство за отдих и персонална независимост. Той основава най-вече живописни пейзажи, от време на време се потапя в графика и портрет, само че е правил и сториборд за късометражни филми. Първият му сценичен афиш е за спектакъла „ Кукли сме ние “ с режисьор Елица Йовчева – дипломна продукция в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “, въодушевена от пиесите „ Леонс и Лена “ на Бюхнер и „ Романтици “ на Ростан. И тогава, както и в този момент, водещ облик са ръцете – самобитна отпратка към „ Сътворението “ на Микеланджело и знак на човешката воля и деяние.
Творческият екип на постановката „ Солунските съзаклятници “ сплотява разнообразни художествени езици в цялостна театрална визия. Режисьор е Мария Генова, за която спектакълът е дебют на великотърновска сцена. Сценографията и костюмите са дело на Давид Илчев, чиято идея е подчинена на облика на пандиза – пространство, през чиято вероятност се развива действието и се разкриват вътрешните положения на героите. 3D мапингът, основан от Петко Танчев, структурира театралното изложение и ясно разграничaва обособените епизоди, подпомагайки ориентацията на фена. Музиката е на Христо Намлиев, а балетът на театъра взе участие интензивно в построяването на театралното деяние с хореография на Катя Богданова. Помощник-режисьор на спектакъла е Лиляна Кехайова.
В „ Солунските съзаклятници “ взе участие известният артист Димо Алексиев, който влиза в ролята на Борис Сарафов. В функциите се превъплъщават още Самуил Сребрев, Самуил Горанов, Слави Гергов, Детелин Кандев, Милен Иванов, Стефан Методиев, Виктор Терзийски, Никол Бойчева, Александра Златева, Стефка Златкова, Кирил Милушев, Добринка Тосева, Игнат Дълбоков, Димитър Георгакиев.
В постановката той се превъплъщава в облика на Павел Шатев и не крие удовлетворението си, че е имал опция да се включи в плана и като художник. Спектакълът, основан по пиесата на Георги Данаилов, ще бъде показан още веднъж пред аудитория на 19 февруари /четвъртък/ от 19 часа в огромна зала на МДТ.
В основата на плаката стои концепцията за протеста – централна и за самия театър, признава Борис Атанасов. „ Ръцете, стиснали динамит, принадлежат на Орце, Павел Шатев, Коста Кирков, Димитър Мечев и Борис Сарафов – младите мъже, които се трансформират в мотори на съпротивата. Каменният декор символизира тунела, който те прокопават, а ръцете на назад във времето препращат към останалите настоящи лица и организации, свързани с историческите събития. Поставени в дълбочина, те не могат да възпрат решителността на гемиджиите – онази вътрешна мощ, която тласка героите към всеотдайност ”, изяснява младият артист.
„ Моят воин Павел Шатев е спорен облик на човек, който обича кучета, само че убива хора в името на идея ”, споделя Борис. Най-голямото предизвикателство за артиста е да ускори вътрешния протест на героя си, само че в посоката не на днешното време на народна власт, дипломация и диалогичност, а в подтекста на друго време – на империи, жертвоготовност и гибел. Този вътрешен спор намира отражение и в пластичния език на плаката.
Борис Атанасов приема изобразителното изкуство като естествено продължение на своя креативен път. „ Рисуването и живописта постоянно са били част от моя живот – още преди да се срещна с театъра, а и по-късно “, споделя той. Умението да мисли пространствено и да сътворява облици му оказва помощ освен пред платното, само че и на сцената – в мизансцена, в работата със светлината и в построяването на театралното наличие.
За Борис рисуването е освен изразно средство, само че и пространство за отдих и персонална независимост. Той основава най-вече живописни пейзажи, от време на време се потапя в графика и портрет, само че е правил и сториборд за късометражни филми. Първият му сценичен афиш е за спектакъла „ Кукли сме ние “ с режисьор Елица Йовчева – дипломна продукция в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “, въодушевена от пиесите „ Леонс и Лена “ на Бюхнер и „ Романтици “ на Ростан. И тогава, както и в този момент, водещ облик са ръцете – самобитна отпратка към „ Сътворението “ на Микеланджело и знак на човешката воля и деяние.
Творческият екип на постановката „ Солунските съзаклятници “ сплотява разнообразни художествени езици в цялостна театрална визия. Режисьор е Мария Генова, за която спектакълът е дебют на великотърновска сцена. Сценографията и костюмите са дело на Давид Илчев, чиято идея е подчинена на облика на пандиза – пространство, през чиято вероятност се развива действието и се разкриват вътрешните положения на героите. 3D мапингът, основан от Петко Танчев, структурира театралното изложение и ясно разграничaва обособените епизоди, подпомагайки ориентацията на фена. Музиката е на Христо Намлиев, а балетът на театъра взе участие интензивно в построяването на театралното деяние с хореография на Катя Богданова. Помощник-режисьор на спектакъла е Лиляна Кехайова.
В „ Солунските съзаклятници “ взе участие известният артист Димо Алексиев, който влиза в ролята на Борис Сарафов. В функциите се превъплъщават още Самуил Сребрев, Самуил Горанов, Слави Гергов, Детелин Кандев, Милен Иванов, Стефан Методиев, Виктор Терзийски, Никол Бойчева, Александра Златева, Стефка Златкова, Кирил Милушев, Добринка Тосева, Игнат Дълбоков, Димитър Георгакиев.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ