Гинеколог: Най-добрата профилактика на ендометриозата е бременността |
Младите дами да не се боят да забременяват, това е най-хубавата профилактика против ендометриозата, споделя акушер-гинекологът доктор Ваня Атанасова от МБАЛ „ Надежда “. В месеца за битка с това социалнозначимо заболяване беседваме за признаците, дългия път към диагностиката и ефикасните способи за лекуването му.
Д-р Атанасова, съгласно международната статистика 1 от 10 дами страда от ендометриоза. Така ли е и у нас и с какво се изяснява тази периодичност?
Истината е, че не можем да дадем прецизен отговор за какво поражда ендометриозата. Един от най-ключовите признаци е мъчителната менструация – значи ли това, че при всяка жена с мъчителна менструация може да се мисли за ендометриоза? Може би... Световната статистика демонстрира плашещи резултати! Това заболяване е като айсберг. Ние можем да забележим единствено повърхността, т.е. да отчетем единствено потвърдените случаи на ендометриоза, а какъв брой в действителност е огромен айсбергът „ под водата “ остава прикрито и неразбираемо.
За да пораства, ендометриозата се нуждае от хормона естроген. Възниква разумният въпрос – дали всяка жена в дейна възраст може да развие това заболяване? Отговорът е – да, би могла. В международен мащаб 1 от всеки 10 дами в репродуктивна възраст има ендометриоза, само че по-тревожното е, че може да не знае за това. Голям % от дамите не са чували за болестта, което пък има отношение към търсенето на помощ и ранната диагностика. Много от дамите по света са наранени от това заболяване, без значение от своята расова, етническа и социално-икономическа принадлежност. Това прави ендометриозата социалнозначимо заболяване.
Около 50% от дамите с репродуктивни проблеми имат ендометриоза. Диагностиката лишава доста време. Понякога лишава даже години, с цел да се стигне до истината има ли една жена ендометриоза или не. Всички тези обстоятелства изясняват за какво е доста мъчно да „ облечем “ в числа заболеваемостта от ендометриоза у нас.
Споменахте, че мъчителната менструация е един от алармиращите признаци. Какво друго може да ни подскаже, че има проблем и да ни води до верния експерт за диагностика?
Клиничната картина на едндометриозата е много неспецифична. Не съществува директна взаимозависимост сред тежестта на болестта и клиничната симптоматика. Може да има тежка форма на болестта, която да се демонстрира с незначителни признаци, и назад. Освен мъчителна менструация, други признаци са болката при сексуален контакт, менструалните нарушавания, безплодието. Когато ендометриозата е излязла отвън зоната на дребния таз и визира прилежащи органи, може да се появят признаци, свързани със съответната система.
Болката при сексуален контакт най-често е вследствие на получените сраствания, а тези сраствания са разследване от хроничния инфекциозен развой, който е в основата на това заболяване.
Менструалните нарушавания са различен признак, само че те могат да бъдат следени и при други гинекологични болести. Те са характерни за напредналите стадии на ендометриоза, когато съществува разстройване в овулацията заради изконсумираната яйчниковата тъкан в резултат на ендометриозни огнища вътре в тях.
Жени с по-висок риск от ендометриоза са склонни да имат по-тежка менструация. Имат по-кратък от естествения месечен цикъл, по-тежко менструално кървене, с по-голяма дълготрайност.
По-тежки, по-чести и/или по-продължителни менструации могат да усилят риска от ретроградна менструация. Това е положение на връщане на менструална кръв назад на посоката на естественото менструално кървене и се счита, че е отчасти отговорно за първичното развиване на ендометриозата.
Стерилитетът също е изява на ендометриоза, само че са нужни много диагностични процедури, с цел да се откри, че безплодието е в следствие от нея.
Когато са наранени прилежащи органи , може да има разстройства в отделителната система, гастроинтестиналния тракт (стомашно-чревния тракт). Ендометриозата е многолико заболяване.
Това значи ли, че една огромна част от дамите схващат, че имат ендометриоза, едвам когато се сблъскат с проблем със забременяването?
Ендометриозата не значи безусловно неплодородие! Важно е да се запомни, че не всички дами с ендометриоза имат репродуктивни проблеми. Много дами зачеват естествено, без усложнения, макар че положението се свързва с проблеми с плодовитостта. Дори и при тежка ендометриоза естественото забременяване е допустимо.
Статистиката демонстрира обаче, че 20% до 50% от дамите с ендометриоза имат проблеми със забременяването, което значи, че това ще е първият конфликт със болестта. Ето за какво, в случай че планирате да създадете семейство и имате някакви компликации при зачеването, е целесъобразно да се свържете със експерт в региона за съвет.
Какво съставлява в действителност ендометриозата – това кафези, които се популяризират безотговорно в дребния таз ли са?
Ендометриозата е заболяване, известно от дълбока античност. Свидетелства от най-стари времена допускат, че е съществувало още тогава. Това, което сигурно знаем за нея, е, че е естроген-зависима. Важно е да се подчертае, че е доброкачествено заболяване, с муден, само че непрестанно напредващ ход. Най-често се локализира в региона на дребния таз, само че, както споделих, може да излезе и отвън тази зона. При ендометриозата лигавицата, която всеки месец отпада под формата на менструално кървене, по неразбираеми аргументи „ напуща “ кухината и се популяризира отвън матката. Тя може да засегне както органите в дребния таз, по този начин и органите отвън него.
Кои дами страдат от болестта? Вие доста постоянно споменавате, че е естроген-зависимо, това значи ли да вземем за пример, че в случай че дамата е в менопауза, не е толкоз застрашена?
Така е. Най-често наранени са дамите в репродуктивна възраст. 40% от случаите на ендометриоза при тях могат да доведат до стерилитет. Мит е обаче, че ендометриозата може да се появи за първи път при дами над 20 години. Никоя жена не е прекомерно млада, с цел да бъде наранена от ендометриозата . Тя може да се появи и при девойки, директно след първата менструация.
Пикът на заболеваемостта е към 25-35 години . Но може да се откри и при дами в менопауза, въпреки в доста дребен % от случаите. С настъпването на менопаузата, когато естрогените не са в задоволителни равнища, се допуска, че ендометриозните огнища постепенно и последователно ще претърпят назад развиване и заболяването ще затихне.
Как се диагностицира?
Единственият метод да се сложи дефинитивна диагноза е като се потвърди напредък на ендометриална тъкан в коремната празнина от материал, взет по време на оперативна намеса и изпратен за хистологично проучване. Така хирургията се явява „ златен стандарт “ в диагностиката на това заболяване. В последните години диагностиката се реализира главно чрез минимална инвазивна намеса, наречена „ лапароскопия ”, само че в някои случаи, при тежки форми на болестта, може да се наложи и отворена коремна интервенция.
Това значи, че общоприетият гинекологичен обзор, включващ клиничен и ехографски обзор, не е задоволителен никога за слагането на диагнозата, т.е. ние може да подозираме болестта, само че би трябвало да го потвърдим посредством интервенция.
От образните способи, които може да са ни от изгода при диагностиката, е магнитно-резонансната томография. Но и тук остава в действие правилото, че в случай че желаеме да потвърдим заболяването – оперираме. За страдание, няма и точни лабораторни проби, с които да работим в интерес на доказването на подозирано заболяване. Изследва се най-често туморен маркер CА125. Последните открития в медицината сочат, че проучването на Антимюлеров хормон също има предиктивна стойност.
Има ли въпреки всичко консервативно лекуване, може би съгласно стадия на болестта?
В лекуването на ендометриозата се оформят условно три лъча: консервативно лекуване, хирургично лекуване и композиция от двете. Подходът е самостоятелен, съгласно съответния пациент. Вземат се поради разнообразни фактори, като да вземем за пример възрастта на дамата, дали е приключила своите репродуктивни проекти, какъв брой тежко изявена е клиниката на болестта, дали има съпътстващи болести, и едвам тогава се избира най-подходящият способ. Различните стадии на болестта допускат и друг метод в оправянето с него.
Може ли да възникне бременност на фона на ендометриозата или това са неща, които взаимно се изключват?
Напротив, допустимо е. Бременността е главният зложелател на ендометриозата. Това е един от правилата, заложени в консервативното лекуване. Ендометриозата се бои от бременността и в случай че пациентката има проекти и успее да забременее, това може да стопира развиването на болестта.
Възможно ли е да се появи още веднъж, откакто е излекувана?
За страдание, да.
В подобен случай рационално ли е да се отсрочва оперативната интервенция, до момента в който е допустимо, или би трябвало да се работи в ранния етап?
Индивидуално е, само че колкото по-тежка е изявата на болестта, толкоз по-голяма е вероятността от рецидиви.
Има ли детайл на приемственост?
Може да има унаследен фактор. Момичетата, които имат близки с това заболяване, са от 5 до 7 пъти по-застрашени да го развият.
Коя е най-хубавата профилактика?
Бременността. Това е най-хубавата профилактика. Моят съвет към дамите във фертилна възраст, които имат проекти за бебе, е да не се боят да забременяват.
Д-р Ваня Атанасова е приключила медицина в МУ София. Работила е във Военномедицинска академия в Клиниката по обща и онкологична гинекология, където е натрупала професионален опит. През 2008 година е придобила компетентност „ Акушерство и гинекология “. От 2015 година е част от екипа на МБАЛ „ Надежда " в отделението по Гинекология.
Д-р Атанасова, съгласно международната статистика 1 от 10 дами страда от ендометриоза. Така ли е и у нас и с какво се изяснява тази периодичност?
Истината е, че не можем да дадем прецизен отговор за какво поражда ендометриозата. Един от най-ключовите признаци е мъчителната менструация – значи ли това, че при всяка жена с мъчителна менструация може да се мисли за ендометриоза? Може би... Световната статистика демонстрира плашещи резултати! Това заболяване е като айсберг. Ние можем да забележим единствено повърхността, т.е. да отчетем единствено потвърдените случаи на ендометриоза, а какъв брой в действителност е огромен айсбергът „ под водата “ остава прикрито и неразбираемо.
За да пораства, ендометриозата се нуждае от хормона естроген. Възниква разумният въпрос – дали всяка жена в дейна възраст може да развие това заболяване? Отговорът е – да, би могла. В международен мащаб 1 от всеки 10 дами в репродуктивна възраст има ендометриоза, само че по-тревожното е, че може да не знае за това. Голям % от дамите не са чували за болестта, което пък има отношение към търсенето на помощ и ранната диагностика. Много от дамите по света са наранени от това заболяване, без значение от своята расова, етническа и социално-икономическа принадлежност. Това прави ендометриозата социалнозначимо заболяване.
Около 50% от дамите с репродуктивни проблеми имат ендометриоза. Диагностиката лишава доста време. Понякога лишава даже години, с цел да се стигне до истината има ли една жена ендометриоза или не. Всички тези обстоятелства изясняват за какво е доста мъчно да „ облечем “ в числа заболеваемостта от ендометриоза у нас.
Споменахте, че мъчителната менструация е един от алармиращите признаци. Какво друго може да ни подскаже, че има проблем и да ни води до верния експерт за диагностика?
Клиничната картина на едндометриозата е много неспецифична. Не съществува директна взаимозависимост сред тежестта на болестта и клиничната симптоматика. Може да има тежка форма на болестта, която да се демонстрира с незначителни признаци, и назад. Освен мъчителна менструация, други признаци са болката при сексуален контакт, менструалните нарушавания, безплодието. Когато ендометриозата е излязла отвън зоната на дребния таз и визира прилежащи органи, може да се появят признаци, свързани със съответната система.
Болката при сексуален контакт най-често е вследствие на получените сраствания, а тези сраствания са разследване от хроничния инфекциозен развой, който е в основата на това заболяване.
Менструалните нарушавания са различен признак, само че те могат да бъдат следени и при други гинекологични болести. Те са характерни за напредналите стадии на ендометриоза, когато съществува разстройване в овулацията заради изконсумираната яйчниковата тъкан в резултат на ендометриозни огнища вътре в тях.
Жени с по-висок риск от ендометриоза са склонни да имат по-тежка менструация. Имат по-кратък от естествения месечен цикъл, по-тежко менструално кървене, с по-голяма дълготрайност.
По-тежки, по-чести и/или по-продължителни менструации могат да усилят риска от ретроградна менструация. Това е положение на връщане на менструална кръв назад на посоката на естественото менструално кървене и се счита, че е отчасти отговорно за първичното развиване на ендометриозата.
Стерилитетът също е изява на ендометриоза, само че са нужни много диагностични процедури, с цел да се откри, че безплодието е в следствие от нея.
Когато са наранени прилежащи органи , може да има разстройства в отделителната система, гастроинтестиналния тракт (стомашно-чревния тракт). Ендометриозата е многолико заболяване.
Това значи ли, че една огромна част от дамите схващат, че имат ендометриоза, едвам когато се сблъскат с проблем със забременяването?
Ендометриозата не значи безусловно неплодородие! Важно е да се запомни, че не всички дами с ендометриоза имат репродуктивни проблеми. Много дами зачеват естествено, без усложнения, макар че положението се свързва с проблеми с плодовитостта. Дори и при тежка ендометриоза естественото забременяване е допустимо.
Статистиката демонстрира обаче, че 20% до 50% от дамите с ендометриоза имат проблеми със забременяването, което значи, че това ще е първият конфликт със болестта. Ето за какво, в случай че планирате да създадете семейство и имате някакви компликации при зачеването, е целесъобразно да се свържете със експерт в региона за съвет.
Какво съставлява в действителност ендометриозата – това кафези, които се популяризират безотговорно в дребния таз ли са?
Ендометриозата е заболяване, известно от дълбока античност. Свидетелства от най-стари времена допускат, че е съществувало още тогава. Това, което сигурно знаем за нея, е, че е естроген-зависима. Важно е да се подчертае, че е доброкачествено заболяване, с муден, само че непрестанно напредващ ход. Най-често се локализира в региона на дребния таз, само че, както споделих, може да излезе и отвън тази зона. При ендометриозата лигавицата, която всеки месец отпада под формата на менструално кървене, по неразбираеми аргументи „ напуща “ кухината и се популяризира отвън матката. Тя може да засегне както органите в дребния таз, по този начин и органите отвън него.
Кои дами страдат от болестта? Вие доста постоянно споменавате, че е естроген-зависимо, това значи ли да вземем за пример, че в случай че дамата е в менопауза, не е толкоз застрашена?
Така е. Най-често наранени са дамите в репродуктивна възраст. 40% от случаите на ендометриоза при тях могат да доведат до стерилитет. Мит е обаче, че ендометриозата може да се появи за първи път при дами над 20 години. Никоя жена не е прекомерно млада, с цел да бъде наранена от ендометриозата . Тя може да се появи и при девойки, директно след първата менструация.
Пикът на заболеваемостта е към 25-35 години . Но може да се откри и при дами в менопауза, въпреки в доста дребен % от случаите. С настъпването на менопаузата, когато естрогените не са в задоволителни равнища, се допуска, че ендометриозните огнища постепенно и последователно ще претърпят назад развиване и заболяването ще затихне.
Как се диагностицира?
Единственият метод да се сложи дефинитивна диагноза е като се потвърди напредък на ендометриална тъкан в коремната празнина от материал, взет по време на оперативна намеса и изпратен за хистологично проучване. Така хирургията се явява „ златен стандарт “ в диагностиката на това заболяване. В последните години диагностиката се реализира главно чрез минимална инвазивна намеса, наречена „ лапароскопия ”, само че в някои случаи, при тежки форми на болестта, може да се наложи и отворена коремна интервенция.
Това значи, че общоприетият гинекологичен обзор, включващ клиничен и ехографски обзор, не е задоволителен никога за слагането на диагнозата, т.е. ние може да подозираме болестта, само че би трябвало да го потвърдим посредством интервенция.
От образните способи, които може да са ни от изгода при диагностиката, е магнитно-резонансната томография. Но и тук остава в действие правилото, че в случай че желаеме да потвърдим заболяването – оперираме. За страдание, няма и точни лабораторни проби, с които да работим в интерес на доказването на подозирано заболяване. Изследва се най-често туморен маркер CА125. Последните открития в медицината сочат, че проучването на Антимюлеров хормон също има предиктивна стойност.
Има ли въпреки всичко консервативно лекуване, може би съгласно стадия на болестта?
В лекуването на ендометриозата се оформят условно три лъча: консервативно лекуване, хирургично лекуване и композиция от двете. Подходът е самостоятелен, съгласно съответния пациент. Вземат се поради разнообразни фактори, като да вземем за пример възрастта на дамата, дали е приключила своите репродуктивни проекти, какъв брой тежко изявена е клиниката на болестта, дали има съпътстващи болести, и едвам тогава се избира най-подходящият способ. Различните стадии на болестта допускат и друг метод в оправянето с него.
Може ли да възникне бременност на фона на ендометриозата или това са неща, които взаимно се изключват?
Напротив, допустимо е. Бременността е главният зложелател на ендометриозата. Това е един от правилата, заложени в консервативното лекуване. Ендометриозата се бои от бременността и в случай че пациентката има проекти и успее да забременее, това може да стопира развиването на болестта.
Възможно ли е да се появи още веднъж, откакто е излекувана?
За страдание, да.
В подобен случай рационално ли е да се отсрочва оперативната интервенция, до момента в който е допустимо, или би трябвало да се работи в ранния етап?
Индивидуално е, само че колкото по-тежка е изявата на болестта, толкоз по-голяма е вероятността от рецидиви.
Има ли детайл на приемственост?
Може да има унаследен фактор. Момичетата, които имат близки с това заболяване, са от 5 до 7 пъти по-застрашени да го развият.
Коя е най-хубавата профилактика?
Бременността. Това е най-хубавата профилактика. Моят съвет към дамите във фертилна възраст, които имат проекти за бебе, е да не се боят да забременяват.
Д-р Ваня Атанасова е приключила медицина в МУ София. Работила е във Военномедицинска академия в Клиниката по обща и онкологична гинекология, където е натрупала професионален опит. През 2008 година е придобила компетентност „ Акушерство и гинекология “. От 2015 година е част от екипа на МБАЛ „ Надежда " в отделението по Гинекология.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ