Младите и осъзнатите хора по-лесно ще се адаптират в преминаването

Младите и осъзнатите хора по-лесно ще се приспособяват в прекосяването от лев към евро, напускането на зоната на комфорт води до страхове. Това сподели за Българска телеграфна агенция психотерапевтът Нели Лесер. Тя приключва висше икономическо обучение във Варна. През 90-те години напуща България и заживява в Германия. По-късно отпътува за Съединени американски щати, където учи логика на психиката и психотерапия. Към момента е учител в Barry University - Маями, Съединени американски щати.

Много подтиснат народ сме, убежденията, че преклонена глава сабя не я сече, както и какво ще кажат другите, водят до угнетяване години наред, уточни Лесер в отговор на въпрос за какво българите са обезпокоени от въвеждането на еврото. По думите ѝ потиснати хора не могат да показват себе си. Чрез изразяването на страсти сме достоверни, а когато не сме достоверни, душeвността изразходва прекомерно доста сила да потисне някакви отрицателни прекарвания, вместо да употребява силата, която ни би трябвало в живота, с цел да сме щастливи и да живеем на драго сърце. Психиката на дете, което по някакъв метод е потиснато, е устроена по този начин, че първата му цел е да оцелее в фамилната система и да получи оптимално обич от тези, от които е подвластно, сподели още тя. Поради тази причина детето незабавно ще включи инстинкт за оцеляване и вместо да декларира себе си и да е амбициозно, ще бъде потиснато. Така израстват възрастни хора, които не са се научили и не схващат кои са, а това, което вършат, е за да угодят на родителите си.

Тревожност у българина

В България постоянно виждам по какъв начин майките гледат със боязън какво ще кажат другите хора за детето им, разяснява психотерапевтът и добави, че страховете на родителите се предават на децата. Когато работя с българи, ми прави усещане, че майките се тормозят за това, че децата им може и да не завършат учебно заведение, вместо да се интересуват дали децата са щастливи. Лесер поучава родителите да имат религия в децата си, с цел да не порастват тревожни. Ние нямаме тази религия, до момента в който американците възпитават децата си по малко по-различен метод - децата там са стимулирани, даже похвалите към тях са за обикновени неща. Българите сме склонни да имаме вяра на другите, само че не и на самите себе си, и отчитаме повече непознатото мнение, тъй като никой не ни е учил нашият глас да бъде по-силен от гласа на всички останали. Не сме научени да слушаме себе си. Когато запитвам българки какво желаят, те ми споделят какво не желаят – те не могат да изразят себе си, не знаят кое е това, което ще ги направи щастливи и се концентрират там. Където са фокусът и силата ни, това се случва и в живота ни, добави Нели Лесер.

Негативизъм и позитивизъм

Ако съпоставям хората в България и Америка – при американците има изкуствена усмивка, демонстриране на това, че всичко им е наред, което е положително, само че подправено. Това е по този начин поради настройката на американеца, че другите няма да им решат проблемите и няма смисъл да се мръщят, и по тази причина не си разрешават да бъдат отрицателни. Българинът е откровен и достоверен, и каквото му е на сърцето, това му е на устата, само че когато е фокусиран в този негативизъм, той ще продължава да доминира в живота му. Ако непрекъснато се приказва, че всичко е неприятно, политиката е зле, парите са малко, мъчно нещо извън ще пристигна да те избави, сподели още тя. От психична позиция тази настройка у индивида демонстрира, че в душeвността има дефицити – липса на убеденост, липса на обич, и търси някой да му го даде и да запълни дефицитите. За всички цели, които имаме, чакаме, че някой различен ще ни направи щастливи. Запълването на тези дефицити от външен източник е невероятно, сподели още Лесер.

Хора без дефицити

Имаме ли родители, имаме контузии, само че според от фамилията, в което живеят децата, някои са с дребни контузии, до момента в който други имат доста по-сериозни и тогава е по-трудно да се реализира положение на лекост и наслаждение, на чувство за обилие. Липсата на родители е голяма контузия. Сега терапевтите имаме задоволително модерни способи, с които да „ влезем “ в контузията, да върнем запас от родовата система. Когато човек разбере, че е обособена персона, че не би трябвало да се разтвори в фамилията си или в рода си от възприятие на дълг или на виновност, тогава би могъл да има сполучлив и благополучен живот. Всичко стига до там да намерим себе си – всеки идва с някакъв гений, с някаква задача, с нещо да способства в този свят и постоянно животът минава без да влезе в това ядро, в личната си есенция и да си даде сметка кое го прави благополучен. Когато има загубване на личността, постоянно душeвността реагира. Психосоматичните прояви са вследствие на прекомерно пресирани страсти, от експанзия, която в никакъв случай не е била вярно претърпяна. В душeвността експанзията или отива на открито, или се демонстрира като автоагресия, която унищожава тялото ни. Има и доста по-здравословен метод за реакция, само че никой не ни е учил на него, а той е - човек да може да остане с страстите си, да ги преживее и да разбере, че в това няма нищо ужасно, изясни Нели Лесер.

Страх от приемането на еврото

Всеки път, когато душeвността ни излиза от зоната на познатото, има турбуленция, тъй като вместо да търсят опората в себе си, хората изнасят отговорността на открито и всичко, което е ново, ще провокира стрес за душeвността. Според мен доста хора ще бъдат уплашени, сподели още тя. Ако ние не сме претърпели и не сме се справили със страховете си, всичко ново ще ни носи нов боязън, ще докара до доста тревога у българите, само че хората ще би трябвало да се научат да се оправят. В душeвността нищо не се изпарява, а тази тревога може да докара до поява на заболявания, проблеми в тялото, проблеми с връзките.

По-адаптивни ли са младежите

В душeвността на младежите – до към 35-годишна възраст, има доста сила да се оправят. Те могат да преодоляват доста повече провокации, да вървят по-устремено към задачите си. При рецесията на междинната възраст, която се случва все по-рано, нормално душeвността се изтощава, тъй като разбираме, че поставените цели са обезщетителни и те не постоянно носят вътрешно задоволство. Искала съм тази кола или този апартамент, имам ги, само че щастието трае малко време, а по-късно човек изпада в остарялото си положение поради дефицитите, които има, и усеща незадоволство. На тази възраст хората схващат, че това ги изтощава душевен. В такава обстановка душeвността ни кара да погледнем най-сетне в себе си и разбираме, че тези цели не са удовлетворяващи, тъй като посредством тях ние търсим несъмнено положение, а те не могат да ни го дадат. Когато открият „ дупка “ в душата си, доста хора изпадат в някакви зависимости.

Кой по-лесно ще одобри смяната

По-лесно ще преодолеят идната смяна хората, които са интегрирали в душeвността си всичко и не стоят в сянката си, хора, които са осъзнати. В нашата душeвност има сенчесто пространство, в което ние отхвърляме всякакви неща – когато някой ни нервира или е нападателен, значи, че това е в нашата сянка и не сме го интегрирали по верен метод в душeвността си. Колкото повече неща ни нервират, толкоз по-фрагментирани сме в душeвността си, само че в случай че сме по-адаптивни, ще можем да приемем, че и ние в избрани условия бихме могли да сме нападателни. Насаждани са ни ужасно доста забрани, а колкото повече забрани имаме, толкоз повече светът ще ни нервира.

Колкото повече нови неща идват към нас – както в този момент е еврото, толкоз повече ние ще ги отхвърляме, тъй като ни липсва адаптивност. На въпрос къде е границата сред адаптивност и конформизъм Лесер уточни, че конформизмът е синдромът на положителното момиче – когато стопираме да мислим кое е положително за нас самите и какво желаеме от живота, а просто се нагаждаме, тъй като другите по този начин желаят от нас или тъй като по този начин би трябвало. Когато загубим себе си, ставаме конформисти. Това, съгласно мен, става още в фамилията и когато имаме такива условия още в ранна възраст към децата си, по-късно имаме народ, който не може да съобщи себе си и да изкаже по верен метод, без ненужна експанзия, твърдото си мнение. Съветвам хората да намерят себе си, да извърнат взор към себе си, да видят какъв брой мощ за смяна има в тях, а не да търсят кой им е отговорен. По този метод ще стартират да въздействат на децата си, на околните си, а по този начин ще стартира и основаването на ново общество. Човек се развива, когато излезе от зоната си на комфорт, новото не би трябвало да ни плаши. Трябва да погледнем към страховете си, да осъзнаем за какво сме тревожни и вместо да потискаме още веднъж страстите и възприятията си, да можем да ги разберем и да ги приемем, и да ги трансформираме в добра сила.

Тревожност поради действителността

Когато се усещаме унищожени, нямаме храна, нямаме покрив над главата си, в душeвността ни още повече се ускорява тревогата, тъй като става още по-трудно да повярваме, че може да има смяна. Стигаме до въпроса кое е първото – яйцето или кокошката – когато отваряме празния ледник, и това е действителността, ние не можем да забележим оттатък нея, защото до момента сме преживявали това нямане и мизерия, и душeвността няма различен опит, на който да се опре. Трябва да излезем от тази действителност, да възприемем, че има и друга действителност, само че за тази цел са нужни дисциплинираност, религия, мощ на волята. Чрез тях ще можем да погледнем на същите тези условия, само че от друга вероятност. Различните хора възприемат една и съща обстановка по друг метод. Ако индивидът е съзнателен, ще може да вземе значимите за него решения. Психиката, когато няма опит за нещо, ѝ е доста мъчно и е значимо човек да види, че има и различен метод. Трябва първо да повярваме, че това е допустимо, а по-късно да имаме религия в себе си, в живота, в другите хора. Светът ще отрази това, което е в нас и по тази причина на първо време би трябвало ние да поставим изпитание, с цел да бъдем в положението, от което имаме потребност. Не би трябвало различен да мисли вместо нас, тази отговорност би трябвало да я вземем в ръцете си, сподели още Нели Лесер.