Младите и необразованите: Никой не ги иска, нито искат да учат, нито да работят
Младите и необразованите: Никой не ги желае, нито желаят да учат, нито да работят
Заетостта понижава при младите и необразованите – това сочи разбор на Института за пазарна стопанска система, основан на данните от наблюдението на работната мощ на Националния статистически институт за второто тримесечие на годината.
Един от главните заключения на икономистите е, че има наклонността за изместване
на заетостта към сфери, които изискват повече интелектуален труд, т.е. – че е налице ускорен преход към стопанска система, в която се ценят умения, познания и управнически потенциал за сметка на рутинния и физическия труд.
В разбора на ИПИ се показва, че има засилено търсене на по-образовани фрагменти
и редом намаляваща опция за реализация на нискоквалифицираните на пазара на труда. Икономистите акцентират, че коефициентите на претовареност по възрастови групи демонстрират ясно изразени разминавания, като най-тревожен е спадът при младежите от 15 до 24 години, с понижение от над три процентни пункта
през второто тримесечие на 2025 година в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
При 25-34-годишните също се следи утежняване от минус 6 проценти пункта. При най-възрастните служащи над 65 години за сметка на това има постоянен растеж от 0,4 процентни пункта. Според анализаторите тези данни демонстрират по-голяма компликация за нахлуване на младите служащи на пазара на труд и
евентуално закъснение на сезонната им претовареност в туризма и селското стопанство.
При висшистите коефициентът на претовареност остава постоянен, с леко нарастване през 2025 година от малко над един процентен пункт. Средното и професионалното обучение не демонстрират значими промени. Рязък спад се регистрира при хората с главно обучение
– от над три процентни пункта, и при тези с начално и по-ниско обучение.
Анализаторите се базират и на данните на националната статистика по стопански действия. Особено индикативен е обратът в хотелиерството и ресторантьорството – след растеж сред 2022 и 2024 година, секторът отбелязва спад от 4% през 2025 година,
а браншове с по-висока добавена стойност показват по-устойчив напредък.
Според разбора не може да се пренебрегне и възходящата динамичност на минималната работна заплата след въвеждането на механизма и обвързването ѝ със междинната, която лимитира достъпа до пазара на труд точно за най-слабо образованите и без опит служащи или ги тласка в сивия бранш.
Заетостта понижава при младите и необразованите – това сочи разбор на Института за пазарна стопанска система, основан на данните от наблюдението на работната мощ на Националния статистически институт за второто тримесечие на годината.
Един от главните заключения на икономистите е, че има наклонността за изместване
на заетостта към сфери, които изискват повече интелектуален труд, т.е. – че е налице ускорен преход към стопанска система, в която се ценят умения, познания и управнически потенциал за сметка на рутинния и физическия труд.
В разбора на ИПИ се показва, че има засилено търсене на по-образовани фрагменти
и редом намаляваща опция за реализация на нискоквалифицираните на пазара на труда. Икономистите акцентират, че коефициентите на претовареност по възрастови групи демонстрират ясно изразени разминавания, като най-тревожен е спадът при младежите от 15 до 24 години, с понижение от над три процентни пункта
през второто тримесечие на 2025 година в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
При 25-34-годишните също се следи утежняване от минус 6 проценти пункта. При най-възрастните служащи над 65 години за сметка на това има постоянен растеж от 0,4 процентни пункта. Според анализаторите тези данни демонстрират по-голяма компликация за нахлуване на младите служащи на пазара на труд и
евентуално закъснение на сезонната им претовареност в туризма и селското стопанство.
При висшистите коефициентът на претовареност остава постоянен, с леко нарастване през 2025 година от малко над един процентен пункт. Средното и професионалното обучение не демонстрират значими промени. Рязък спад се регистрира при хората с главно обучение
– от над три процентни пункта, и при тези с начално и по-ниско обучение.
Анализаторите се базират и на данните на националната статистика по стопански действия. Особено индикативен е обратът в хотелиерството и ресторантьорството – след растеж сред 2022 и 2024 година, секторът отбелязва спад от 4% през 2025 година,
а браншове с по-висока добавена стойност показват по-устойчив напредък.
Според разбора не може да се пренебрегне и възходящата динамичност на минималната работна заплата след въвеждането на механизма и обвързването ѝ със междинната, която лимитира достъпа до пазара на труд точно за най-слабо образованите и без опит служащи или ги тласка в сивия бранш.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ