Къде в ЕС младите хора искат да живеят и да работят
Младите хора в Европа са все по-свободни. Хората на възраст сред 15 и 29 години са едни от най-адаптивните - учат или работят в страна, друга от тази, в която са родени. Но това не е време за безгрижни празненства за младежите в Европа, написа Европейският нюзрум - платформа за съдействие сред 23 европейски информационни организации, измежду които е и Българска телеграфна агенция.
Какво кара младежите да се решат да изоставен родината си?
Според данни на Евростат от 2023 година 14,2 % от младежите на възраст сред 15 и 29 години са родени отвън актуалната си страна на престояване, а 11,9 % живеят в друга страна, друга от тази, в която имат поданство. Картината е много сходна на всички места - икономическите компликации и чувството за липса на благоприятни условия са измежду главните аргументи, заради които младежите се местят в друга страна. Това се отнася както за жителите на Европейски Съюз, по този начин и за жителите на страни отвън Европейски Съюз. За тях обаче преместването носи и опасности.
Португалският социолог социолог Руи Пеня Пиреш съобщи, че миграцията на младежите и приключването на мозъци в неговата страна се дължат на ниските заплати и жилищната рецесия. В неотдавнашно изявление за портуралската осведомителна организация ЛУЗА научният началник на Центъра за наблюдаване на емиграцията съобщи, че разликата в заплатите и професионалните вероятности е главната движеща мощ на португалската емиграция, изключително измежду по-младите хора. Според португалските данни към 30 % от хората на възраст сред 15 и 39 години емигрират.
" Ние плащаме доста ниски заплати спрямо най-развитите страни в Европейския съюз. Би било изцяло неестествено, в случай че при свободата на придвижване и тази разлика в заплащането нямаше емиграция “, съобщи португалският социолог Пиреш.
По сходен метод и в Словения младежите показват дефицита на жилища, несигурното икономическо състояние, ниските заплати и неналичието на благоприятни условия за кариера като съществени аргументи за неодобрение, макар че постоянно хвалят качеството на живот в родната си страна. Общият брой е дребен, само че въпреки всичко забележителен за страна с едвам 2,1 милиона поданици - през 2023 година към 1500 словенци на възраст сред 15 и 29 години напуснаха страната.
В прилежаща Италия младежите също обмислят бъдещето си в чужбина. По данни на Националния статистически институт на Италия над 300 000 италианци, които са се открили в чужбина през последните 10 години, са били на възраст сред 25 и 34 години.
За да оправдаят избора си, те приказват за ниски заплати, противоречие сред предлаганата работа и тяхната подготовка, както и за проблеми в публичните услуги. Сред тези младежи делът на висшистите продължава да се усилва. " Не е обикновено страната ни да не си задава въпроса за какво се случва това приключване на мозъци и за какво Италия не се пробва да го предотврати ", сподели в отчет Ренато Брунета, ръководител на Националния съвет по стопанска система и труд.
Въз основа на извадка от 10 страни, най-вече европейски, в отчета се показва, че на всеки млад чужденец, който идва да се откри в Италия, се падат близо девет млади италианци, които я напущат. Коефициентът на младежка безработица възлиза на 19,2 % към ноември 2024 година, което е по-високо от междинното за Европейски Съюз за младежите под 25 години (15,3 %).
В България сред 8 и 10 % от завършващите приблизително обучение учат в чужбина, като множеството от тях отиват в страни от Европейски Съюз като Нидерландия, Белгия, Италия и Испания - страната обаче може да се похвали и с към 10-процентов дял на задграничните студенти, привлечени от относително ниските такси за образование и разноски за живот. По-бързият стопански напредък, най-малко в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, може да помогне за прекъсване на наклонността. Макар че след присъединението си към Европейски Съюз през 2013 година Хърватия записва огромна вълна от напускащи страната хора, само че в последните години тази наклонност се забави. Все отново измежду 373 935 души, които емигрираха от Хърватия от 2014 година до 2023 година по данни на Централния статистически институт на страната, най-голямата група беше на възраст сред 20 и 39 години.
Сред икономистите има консенсус, че емиграцията е тясно обвързвана с равнището на развиване на страната. Защото е напълно естествено, изключително за младежите, да се опитат да осъществят фантазиите и упоритостите си в по-развити страни.
Според хърватския икономист Велимир Шонье това най-добре се вижда от два образеца - Ирландия и Полша, които в миналото са били емигрантски страни, само че след сполучлив стопански напредък са се трансформирали в страни, в които повече хора идват, в сравнение с напущат.
Според някои анализатори наклонността стартира да се трансформира, когато дадена страна доближи към 80 % от междинното икономическо развиване на Европейски Съюз. Хърватия към този момент се е доближила до този диапазон с към 78 % от средноевропейското ниво.
Северна Македония, която е претендент за участие в Европейски Съюз, губи битката с приключването на мозъци. Данни на Евростат сочат, че през последните две десетилетия минимум 200 000 души, или близо 10 % от общото население на Северна Македония, са емигрирали в други европейски страни. По данни на Международния валутен фонд (МВФ) страните дестинации за жителите на Северна Македония са най-вече западните страни от Европейски Съюз - Германия, Италия и Австрия, както и Швейцария, която не е член на Европейски Съюз. Но и по-близките до Северна Македония страни членки на Европейски Съюз, като Словения, Хърватия и България, означават нарастване на имиграцията от Северна Македония през последните години.
Емиграцията води до все по-голям дефицит на висококвалифицирани фрагменти в области като университетските среди и научните проучвания. Според Световния стопански конгрес Северна Македония има едно от най-високите равнища на приключване на мозъци в света. Младите хора са разочаровани от равнището на корупция в страната, както и от неналичието на благоприятни условия и вероятности.
В Босна и Херцеговина 2777 души публично са трансформирали местожителството си през 2023 година, с цел да емигрират в чужбина, като съгласно формалните данни най-честите дестинации са Германия, Австрия, Словения и Хърватия. Въпреки че тези данни не отразяват общия брой на емигрантите, те удостоверяват наклонност, която тревожи както политиците, по този начин и специалистите.
Освен това изследване на Фонда на Организация на обединените нации за популацията демонстрира, че съвсем една четвърт от младежите в Босна и Херцеговина съществено обмислят да изоставен страната за непрекъснато, до момента в който 23% мислят за краткотрайна емиграция. Основните аргументи за това са неналичието на благоприятни условия за работа, ниското възнаграждение, несигурността за бъдещето, корупцията и политическата неустойчивост.
Експерти предизвестяват, че са нужни незабавни ограничения за основаване на по-добри условия за оставане на младежите, защото тази наклонност се отразява на демографския и икономическия капацитет на страната. Една от основните начинания в това отношение е гаранцията за младежта - стратегия на Европейския съюз, която дава на младежите на възраст под 30 години благоприятни условия за претовареност, обучение, стажове или практики в границите на четири месеца след довеждане докрай на образованието или загуба на работа.
Експертите обаче акцентират, че в допълнение към тези начинания са нужни по-широки промени в образованието, стопанската система и пазара на труда, с цел да се основат дълготрайни и устойчиви условия за оставане на младежите и да се предотврати по-нататъшното понижаване на популацията.
Самият Европейски Съюз е съществена движеща мощ в насърчаването на подвижността измежду младежите. Най-известна е програмата " Еразъм+ ", основана през 1987 година за продан на студенти в региона на висшето обучение. Според статистиката на програмата от този момент в нея са взели участие към 16 милиона души. От основаването си до момента програмата е разширила обсега си, включвайки и стажанти, юношески служащи или спортни треньори. За интервала 2021-2027 година за " Еразъм+ " са отпуснати към 26,2 милиарда евро.
Въпреки това преместването на жители на страни в Европейски Съюз, които не са в Съюза, не всеки път способства за възстановяване на тяхното състояние. Данните на Евростат сочат, че през 2023 година рискът от беднотия или обществено изключване е бил два пъти по-висок при 47,2 % от младежите, живеещи в своята лична страна (21,8 %). Освен това нивото на безработица измежду тях е 15,1 % в 27-те страни членки спрямо 10,9 % за младите жители на Европейски Съюз.
Тъй като миграцията остава настояща тематика в целия блок, младите мигранти - даже добре образованите - постоянно се сблъскват с расизъм и отменяне, което изостря тези опасности. Френският министър председател Франсоа Байру беше подложен на критика даже от своите съдружници по-рано тази седмица, откакто съобщи, че нараства чувството, че имигрантите " наводняват " Франция.
" Приносът на чужденците е позитивен за един народ, стига да е симетричен ", съобщи Байру. " Но незабавно щом се появи чувството за наводнение и спреш да разпознаваш личната си страна и да виждаш нейния метод на живот и просвета, се появява и отхвърлянето ".
Във Франция мощен фактор за младежката миграция отвън Европейски Съюз са идващите от Африка мигранти, доста от които се пробват да намерят излаз от ендемичната безработица. Пример за това е Тунис, който до 50-те години на предишния век е бил под френско ръководство. Проучване, оповестено от Арабския барометър през август, откри, че седем от всеки 10 тунизийци на възраст сред 18 и 29 години желаят да емигрират. Официалните данни сочат, че 41 % от младите тунизийци са безработни, макар че 23 % от тях имат висше обучение.
Какво кара младежите да се решат да изоставен родината си?
Според данни на Евростат от 2023 година 14,2 % от младежите на възраст сред 15 и 29 години са родени отвън актуалната си страна на престояване, а 11,9 % живеят в друга страна, друга от тази, в която имат поданство. Картината е много сходна на всички места - икономическите компликации и чувството за липса на благоприятни условия са измежду главните аргументи, заради които младежите се местят в друга страна. Това се отнася както за жителите на Европейски Съюз, по този начин и за жителите на страни отвън Европейски Съюз. За тях обаче преместването носи и опасности.
Португалският социолог социолог Руи Пеня Пиреш съобщи, че миграцията на младежите и приключването на мозъци в неговата страна се дължат на ниските заплати и жилищната рецесия. В неотдавнашно изявление за портуралската осведомителна организация ЛУЗА научният началник на Центъра за наблюдаване на емиграцията съобщи, че разликата в заплатите и професионалните вероятности е главната движеща мощ на португалската емиграция, изключително измежду по-младите хора. Според португалските данни към 30 % от хората на възраст сред 15 и 39 години емигрират.
" Ние плащаме доста ниски заплати спрямо най-развитите страни в Европейския съюз. Би било изцяло неестествено, в случай че при свободата на придвижване и тази разлика в заплащането нямаше емиграция “, съобщи португалският социолог Пиреш.
По сходен метод и в Словения младежите показват дефицита на жилища, несигурното икономическо състояние, ниските заплати и неналичието на благоприятни условия за кариера като съществени аргументи за неодобрение, макар че постоянно хвалят качеството на живот в родната си страна. Общият брой е дребен, само че въпреки всичко забележителен за страна с едвам 2,1 милиона поданици - през 2023 година към 1500 словенци на възраст сред 15 и 29 години напуснаха страната.
В прилежаща Италия младежите също обмислят бъдещето си в чужбина. По данни на Националния статистически институт на Италия над 300 000 италианци, които са се открили в чужбина през последните 10 години, са били на възраст сред 25 и 34 години.
За да оправдаят избора си, те приказват за ниски заплати, противоречие сред предлаганата работа и тяхната подготовка, както и за проблеми в публичните услуги. Сред тези младежи делът на висшистите продължава да се усилва. " Не е обикновено страната ни да не си задава въпроса за какво се случва това приключване на мозъци и за какво Италия не се пробва да го предотврати ", сподели в отчет Ренато Брунета, ръководител на Националния съвет по стопанска система и труд.
Въз основа на извадка от 10 страни, най-вече европейски, в отчета се показва, че на всеки млад чужденец, който идва да се откри в Италия, се падат близо девет млади италианци, които я напущат. Коефициентът на младежка безработица възлиза на 19,2 % към ноември 2024 година, което е по-високо от междинното за Европейски Съюз за младежите под 25 години (15,3 %).
В България сред 8 и 10 % от завършващите приблизително обучение учат в чужбина, като множеството от тях отиват в страни от Европейски Съюз като Нидерландия, Белгия, Италия и Испания - страната обаче може да се похвали и с към 10-процентов дял на задграничните студенти, привлечени от относително ниските такси за образование и разноски за живот. По-бързият стопански напредък, най-малко в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, може да помогне за прекъсване на наклонността. Макар че след присъединението си към Европейски Съюз през 2013 година Хърватия записва огромна вълна от напускащи страната хора, само че в последните години тази наклонност се забави. Все отново измежду 373 935 души, които емигрираха от Хърватия от 2014 година до 2023 година по данни на Централния статистически институт на страната, най-голямата група беше на възраст сред 20 и 39 години.
Сред икономистите има консенсус, че емиграцията е тясно обвързвана с равнището на развиване на страната. Защото е напълно естествено, изключително за младежите, да се опитат да осъществят фантазиите и упоритостите си в по-развити страни.
Според хърватския икономист Велимир Шонье това най-добре се вижда от два образеца - Ирландия и Полша, които в миналото са били емигрантски страни, само че след сполучлив стопански напредък са се трансформирали в страни, в които повече хора идват, в сравнение с напущат.
Според някои анализатори наклонността стартира да се трансформира, когато дадена страна доближи към 80 % от междинното икономическо развиване на Европейски Съюз. Хърватия към този момент се е доближила до този диапазон с към 78 % от средноевропейското ниво.
Северна Македония, която е претендент за участие в Европейски Съюз, губи битката с приключването на мозъци. Данни на Евростат сочат, че през последните две десетилетия минимум 200 000 души, или близо 10 % от общото население на Северна Македония, са емигрирали в други европейски страни. По данни на Международния валутен фонд (МВФ) страните дестинации за жителите на Северна Македония са най-вече западните страни от Европейски Съюз - Германия, Италия и Австрия, както и Швейцария, която не е член на Европейски Съюз. Но и по-близките до Северна Македония страни членки на Европейски Съюз, като Словения, Хърватия и България, означават нарастване на имиграцията от Северна Македония през последните години.
Емиграцията води до все по-голям дефицит на висококвалифицирани фрагменти в области като университетските среди и научните проучвания. Според Световния стопански конгрес Северна Македония има едно от най-високите равнища на приключване на мозъци в света. Младите хора са разочаровани от равнището на корупция в страната, както и от неналичието на благоприятни условия и вероятности.
В Босна и Херцеговина 2777 души публично са трансформирали местожителството си през 2023 година, с цел да емигрират в чужбина, като съгласно формалните данни най-честите дестинации са Германия, Австрия, Словения и Хърватия. Въпреки че тези данни не отразяват общия брой на емигрантите, те удостоверяват наклонност, която тревожи както политиците, по този начин и специалистите.
Освен това изследване на Фонда на Организация на обединените нации за популацията демонстрира, че съвсем една четвърт от младежите в Босна и Херцеговина съществено обмислят да изоставен страната за непрекъснато, до момента в който 23% мислят за краткотрайна емиграция. Основните аргументи за това са неналичието на благоприятни условия за работа, ниското възнаграждение, несигурността за бъдещето, корупцията и политическата неустойчивост.
Експерти предизвестяват, че са нужни незабавни ограничения за основаване на по-добри условия за оставане на младежите, защото тази наклонност се отразява на демографския и икономическия капацитет на страната. Една от основните начинания в това отношение е гаранцията за младежта - стратегия на Европейския съюз, която дава на младежите на възраст под 30 години благоприятни условия за претовареност, обучение, стажове или практики в границите на четири месеца след довеждане докрай на образованието или загуба на работа.
Експертите обаче акцентират, че в допълнение към тези начинания са нужни по-широки промени в образованието, стопанската система и пазара на труда, с цел да се основат дълготрайни и устойчиви условия за оставане на младежите и да се предотврати по-нататъшното понижаване на популацията.
Самият Европейски Съюз е съществена движеща мощ в насърчаването на подвижността измежду младежите. Най-известна е програмата " Еразъм+ ", основана през 1987 година за продан на студенти в региона на висшето обучение. Според статистиката на програмата от този момент в нея са взели участие към 16 милиона души. От основаването си до момента програмата е разширила обсега си, включвайки и стажанти, юношески служащи или спортни треньори. За интервала 2021-2027 година за " Еразъм+ " са отпуснати към 26,2 милиарда евро.
Въпреки това преместването на жители на страни в Европейски Съюз, които не са в Съюза, не всеки път способства за възстановяване на тяхното състояние. Данните на Евростат сочат, че през 2023 година рискът от беднотия или обществено изключване е бил два пъти по-висок при 47,2 % от младежите, живеещи в своята лична страна (21,8 %). Освен това нивото на безработица измежду тях е 15,1 % в 27-те страни членки спрямо 10,9 % за младите жители на Европейски Съюз.
Тъй като миграцията остава настояща тематика в целия блок, младите мигранти - даже добре образованите - постоянно се сблъскват с расизъм и отменяне, което изостря тези опасности. Френският министър председател Франсоа Байру беше подложен на критика даже от своите съдружници по-рано тази седмица, откакто съобщи, че нараства чувството, че имигрантите " наводняват " Франция.
" Приносът на чужденците е позитивен за един народ, стига да е симетричен ", съобщи Байру. " Но незабавно щом се появи чувството за наводнение и спреш да разпознаваш личната си страна и да виждаш нейния метод на живот и просвета, се появява и отхвърлянето ".
Във Франция мощен фактор за младежката миграция отвън Европейски Съюз са идващите от Африка мигранти, доста от които се пробват да намерят излаз от ендемичната безработица. Пример за това е Тунис, който до 50-те години на предишния век е бил под френско ръководство. Проучване, оповестено от Арабския барометър през август, откри, че седем от всеки 10 тунизийци на възраст сред 18 и 29 години желаят да емигрират. Официалните данни сочат, че 41 % от младите тунизийци са безработни, макар че 23 % от тях имат висше обучение.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ