Младите могат: Поколение с воля за промяна, оставено без място на масата
Младите хора в България са подготвени да бъдат част от смяната, само че не имат вяра, че им се дава опция. Това демонстрира националното представително проучване „ Младите могат – с цел да има смисъл, би трябвало да има разговор “, показано през днешния ден на конференция в Българска телеграфна агенция от съдружие „ Мрежа за развиване на личността и гениите “. Проучването е част от план „ Младите могат “, отдаден на младежкото овластяване и интензивно включване, осъществен по Националната стратегия за младежта на Министерството на младежта и спорта.
„ Това е не просто портрет на провокациите пред младежкото присъединяване в България. Посочваме пътища и даваме решения. Младите българи желаят идея, желаят резултати, желаят гласът им да се чува и зачита. Не е комплицирано, трудоемко е и, без подозрение, е задача в дълготраен проект “, съобщи Калина Крумова, ръководител на Сдружение „ Мрежа за развиване на личността и гениите “.
Проучването, осъществено от социологическа организация „ Тренд “, обрисува потомство с висока мотивация за присъединяване в публичния живот, само че и с ясно чувство за липса на действително въздействие. Евелина Славкова разяснява резултатите по този начин: „ Много от младежите се усещат дистанцирани, не знаят по какъв начин да се включат, биха желали да го създадат, само че не знаят по какъв начин. В същото време считат, че могат да бъдат ефикасни политически и цивилен водачи. “
53% от младежите имат вяра, че тяхното потомство може да промени България, а 50% декларират подготвеност да се включат в публични процеси и формулиране на политики, стига да бъдат ангажирани с съответна идея. Същевременно обаче 64% не имат вяра, че имат опция да вземат участие във вземането на решения на локално равнище, а 54% считат, че младежите нямат действителен достъп до публично въздействие.
Тревожен признак е дълбокият срив в доверието към главните източници на социална информация. Младите правят оценка медиите, специалистите и анализаторите приблизително с „ Добър 4 “ по шестобалната система, като най-голямо доверие показват към родителите, следвани от приятелите, сътрудниците и преподавателите.
Особено фрапиращо е, че 81% от младежите в никакъв случай не са чували термина „ младежко овластяване “ – фундаментален за европейските и национални политики за младежко присъединяване. Това не просто разкрива липса на осведоменост, а акцентира дълбоката отдалеченост сред младите и институционалния разговор, който би трябвало да ги включва.
На този декор 57% от младите имат вяра, че човек на тяхната възраст може да бъде сполучлив публичен и политически водач. Тази религия се сблъсква с три водещи бариери: отрицателни стандарти към младежите – съгласно 36% от анкетираните; липса на благоприятни условия и поддръжка – посочена от 50%; недостиг на умения и подготовка за присъединяване – съгласно 44% от младите. Допълнително, 36% от младите споделят, че точно в фамилията им е образувано отрицателно отношение към политиката.
Ангел Стойков, ръководител на Националното посланичество на студентските препоръки, показа: „ Вярвам, че с годините максимата „ младежите са бъдещето “ би трябвало да се актуализира. Те са сегашното. Много ми се желае младежите да бъдат по-често в новините с техните дела и начинания, с цел да се почувстват оценени и да имат тласък да не престават. “
Като директен резултат от проучването, в идващите две седмици предстоят три районни юношески форума – в Благоевград, Пловдив и Бургас, както и народен конгрес в София на 24 юни. Събитията ще съберат младежи, социолози, политолози, представители на локалната и националната управляващи, институции и медии в открит разговор по основните заключения от изследването. Форумите ще бъдат пространство за шерване, доближаване на позиции и чертане на общи стъпки напред.
Проект „ Младите могат “ се осъществя по контракт № 25-00-3/14.05.2025 година с финансовата поддръжка на Министерството на младежта и спорта по Националната стратегия за младежта (2021–2025).
„ Това е не просто портрет на провокациите пред младежкото присъединяване в България. Посочваме пътища и даваме решения. Младите българи желаят идея, желаят резултати, желаят гласът им да се чува и зачита. Не е комплицирано, трудоемко е и, без подозрение, е задача в дълготраен проект “, съобщи Калина Крумова, ръководител на Сдружение „ Мрежа за развиване на личността и гениите “.
Проучването, осъществено от социологическа организация „ Тренд “, обрисува потомство с висока мотивация за присъединяване в публичния живот, само че и с ясно чувство за липса на действително въздействие. Евелина Славкова разяснява резултатите по този начин: „ Много от младежите се усещат дистанцирани, не знаят по какъв начин да се включат, биха желали да го създадат, само че не знаят по какъв начин. В същото време считат, че могат да бъдат ефикасни политически и цивилен водачи. “
53% от младежите имат вяра, че тяхното потомство може да промени България, а 50% декларират подготвеност да се включат в публични процеси и формулиране на политики, стига да бъдат ангажирани с съответна идея. Същевременно обаче 64% не имат вяра, че имат опция да вземат участие във вземането на решения на локално равнище, а 54% считат, че младежите нямат действителен достъп до публично въздействие.
Тревожен признак е дълбокият срив в доверието към главните източници на социална информация. Младите правят оценка медиите, специалистите и анализаторите приблизително с „ Добър 4 “ по шестобалната система, като най-голямо доверие показват към родителите, следвани от приятелите, сътрудниците и преподавателите.
Особено фрапиращо е, че 81% от младежите в никакъв случай не са чували термина „ младежко овластяване “ – фундаментален за европейските и национални политики за младежко присъединяване. Това не просто разкрива липса на осведоменост, а акцентира дълбоката отдалеченост сред младите и институционалния разговор, който би трябвало да ги включва.
На този декор 57% от младите имат вяра, че човек на тяхната възраст може да бъде сполучлив публичен и политически водач. Тази религия се сблъсква с три водещи бариери: отрицателни стандарти към младежите – съгласно 36% от анкетираните; липса на благоприятни условия и поддръжка – посочена от 50%; недостиг на умения и подготовка за присъединяване – съгласно 44% от младите. Допълнително, 36% от младите споделят, че точно в фамилията им е образувано отрицателно отношение към политиката.
Ангел Стойков, ръководител на Националното посланичество на студентските препоръки, показа: „ Вярвам, че с годините максимата „ младежите са бъдещето “ би трябвало да се актуализира. Те са сегашното. Много ми се желае младежите да бъдат по-често в новините с техните дела и начинания, с цел да се почувстват оценени и да имат тласък да не престават. “
Като директен резултат от проучването, в идващите две седмици предстоят три районни юношески форума – в Благоевград, Пловдив и Бургас, както и народен конгрес в София на 24 юни. Събитията ще съберат младежи, социолози, политолози, представители на локалната и националната управляващи, институции и медии в открит разговор по основните заключения от изследването. Форумите ще бъдат пространство за шерване, доближаване на позиции и чертане на общи стъпки напред.
Проект „ Младите могат “ се осъществя по контракт № 25-00-3/14.05.2025 година с финансовата поддръжка на Министерството на младежта и спорта по Националната стратегия за младежта (2021–2025).
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ