Младите не се чувстват подготвени за работа, но искат високи заплати
Младите хора имат нереалистично високи упования за заплатата, която могат да получават, и в това време считат, че университетското обучение не ги е подготвило задоволително за живот на работа и за намиране на най-хубавото работно място. Голяма част от тях желаят да се развиват като специалисти, а не като мениджъри, а неоцененият труд от страна на работодателя е главната причина, която би ги предиздвикала да изоставен.
Това са част от заключенията в отчета на " Делойт " " Първи стъпки на пазара на труда ". Той показва мненията по отношение на работата, живота и образованието на повече от 5700 студенти и неотдавна приключили от водещи университети в 14 страни в Централна и Източна Европа, измежду които и България.
Нереалистични упования
Данните за България демонстрират, че междинната предстояща заплата от младежите у нас е 822 евро или 1644 лв., което надвишава с към 500 лв. междинното заплащане в страната. Подобно нереалистично очакване за заплащането се следи и в останалите изследвани страни.
" Окуражаващо е да се види, че разликата в упованията за заплатите сред мъжете и дамите е намаляла спрямо разликата, маркирана от изследването през 2015. Средните упования във връзка с заплатата при мъжете в реалност е намаляла от 933 евро на 895 евро, до момента в който упованията при дамите се усилват от заплата в размер на 716 евро до 739 евро (средно за страните - бел. ред) ", написа в отчета.
В същото време по-малко от една пета (19%) от интервюираните се усещат добре готови за действителностите на живота на работното място, а единствено 15 % имат вяра, че тяхното обучение им е дало нужното за намиране на най-хубавата работа.
Мотивация
Проучването демонстрира още, че заплатата не е най-често срещаната причина за избора на работа. По-важна се оказва опцията за придобиване и насърчаване на нови умения, което важи и за България. Възможностите за развиване и придобиване на нови умения са посочени като най-съществен претекст за избор на работа от (42.3%) от интервюираните млади българи. Този отговор е три пъти по-популярен от " атрактивна заплата " и " добра работна атмосфера и връзките с останалите " (съответно 13.4% и 12.4%).
Възможностите да разширят своите знания са съществена мотивация за младите българи. 71.1% от тях търсят благоприятни условия да научат нещо ново, а 41.2 % биха желали да разширят своето експертно познание. Повече от една трета от интервюираните избират обществени тласъци, като опция за работа в интернационална среда (36.1%) или късмет за среща с нови хора (35.1%). Много малко млади българи (6,2%) намират за мотивиращи работни задания, които са ниско рискови.
Желания
Според данните близо половината (47%) от най-талантливите младежи в Централна Европа се стремят да бъдат повече специалисти в дадена област, в сравнение с мениджъри. Едва под една четвърт от интервюираните от всички страни споделят, че са се надявали да доближат основни управнически позиции.
Тенденцията в България е малко по-различна. В съпоставяне с останалите участници в изследването в Централна и Източна Европа, младежите от България са по-фокусирани върху постигането на лидерски цели. На въпрос за бъдещите си кариерни проекти съвсем 29% дават отговор, че са се надявали да реализират основни управнически позиции.
Оценка
Подобно на наклонността в останалите страни и в България младежите показват като главен претекст за промяна на работното място неудовлетворителна персонална или цялостна оценка на тяхната работа от страна на шефовете. Липсата на благоприятни условия за професионално развиване също би ги подтикнала да си търсят нова работа.
Това значи, че ежедневните дейности на утвърждение от страна на работодателя биха били задоволителни за младите чиновници, означават от " Делойт ".
" Интересното е, че " елементарните обвинени " за " прегарянето " на работното място през 21-ви век – стресът и съперничеството, не са маркирани като важен проблем за интервюираните (5.2% и 1 %, респективно) ", споделят от компанията.
Освен това младежите са по-склонни да работят в огромна корпорация, в това число да изоставен страната си, и избират компании, които се ръководят демократично и в които се дава опция на чиновниците свободно да изричат мнението си.
Съвети
На базата на изследването от " Делойт " дават и няколко рекомендации към работодателите, които биха им помогнали да задържат младите си чиновници. Сред тях е обезпечаването на упътвания и водачество, даването на опция за свободен избор при взимане на решения, насърчаването на работата в екип.
От " Делойт " поучават работодателите да дават забавни и стимулиращи задания на младите си чиновници, да предизвикват професионалното образование и да обезпечат разнообразна работна среда, в която представителите на разнообразни генерации да се учат едни от други.
Препоръчва се още компаниите да разрешават заниманието на работното място, защото младите чиновници не са склонни да жертват персоналния си живот и свободното си време за работата.
Това са част от заключенията в отчета на " Делойт " " Първи стъпки на пазара на труда ". Той показва мненията по отношение на работата, живота и образованието на повече от 5700 студенти и неотдавна приключили от водещи университети в 14 страни в Централна и Източна Европа, измежду които и България.
Нереалистични упования
Данните за България демонстрират, че междинната предстояща заплата от младежите у нас е 822 евро или 1644 лв., което надвишава с към 500 лв. междинното заплащане в страната. Подобно нереалистично очакване за заплащането се следи и в останалите изследвани страни.
" Окуражаващо е да се види, че разликата в упованията за заплатите сред мъжете и дамите е намаляла спрямо разликата, маркирана от изследването през 2015. Средните упования във връзка с заплатата при мъжете в реалност е намаляла от 933 евро на 895 евро, до момента в който упованията при дамите се усилват от заплата в размер на 716 евро до 739 евро (средно за страните - бел. ред) ", написа в отчета.
В същото време по-малко от една пета (19%) от интервюираните се усещат добре готови за действителностите на живота на работното място, а единствено 15 % имат вяра, че тяхното обучение им е дало нужното за намиране на най-хубавата работа.
Мотивация
Проучването демонстрира още, че заплатата не е най-често срещаната причина за избора на работа. По-важна се оказва опцията за придобиване и насърчаване на нови умения, което важи и за България. Възможностите за развиване и придобиване на нови умения са посочени като най-съществен претекст за избор на работа от (42.3%) от интервюираните млади българи. Този отговор е три пъти по-популярен от " атрактивна заплата " и " добра работна атмосфера и връзките с останалите " (съответно 13.4% и 12.4%).
Възможностите да разширят своите знания са съществена мотивация за младите българи. 71.1% от тях търсят благоприятни условия да научат нещо ново, а 41.2 % биха желали да разширят своето експертно познание. Повече от една трета от интервюираните избират обществени тласъци, като опция за работа в интернационална среда (36.1%) или късмет за среща с нови хора (35.1%). Много малко млади българи (6,2%) намират за мотивиращи работни задания, които са ниско рискови.
Желания
Според данните близо половината (47%) от най-талантливите младежи в Централна Европа се стремят да бъдат повече специалисти в дадена област, в сравнение с мениджъри. Едва под една четвърт от интервюираните от всички страни споделят, че са се надявали да доближат основни управнически позиции.
Тенденцията в България е малко по-различна. В съпоставяне с останалите участници в изследването в Централна и Източна Европа, младежите от България са по-фокусирани върху постигането на лидерски цели. На въпрос за бъдещите си кариерни проекти съвсем 29% дават отговор, че са се надявали да реализират основни управнически позиции.
Оценка
Подобно на наклонността в останалите страни и в България младежите показват като главен претекст за промяна на работното място неудовлетворителна персонална или цялостна оценка на тяхната работа от страна на шефовете. Липсата на благоприятни условия за професионално развиване също би ги подтикнала да си търсят нова работа.
Това значи, че ежедневните дейности на утвърждение от страна на работодателя биха били задоволителни за младите чиновници, означават от " Делойт ".
" Интересното е, че " елементарните обвинени " за " прегарянето " на работното място през 21-ви век – стресът и съперничеството, не са маркирани като важен проблем за интервюираните (5.2% и 1 %, респективно) ", споделят от компанията.
Освен това младежите са по-склонни да работят в огромна корпорация, в това число да изоставен страната си, и избират компании, които се ръководят демократично и в които се дава опция на чиновниците свободно да изричат мнението си.
Съвети
На базата на изследването от " Делойт " дават и няколко рекомендации към работодателите, които биха им помогнали да задържат младите си чиновници. Сред тях е обезпечаването на упътвания и водачество, даването на опция за свободен избор при взимане на решения, насърчаването на работата в екип.
От " Делойт " поучават работодателите да дават забавни и стимулиращи задания на младите си чиновници, да предизвикват професионалното образование и да обезпечат разнообразна работна среда, в която представителите на разнообразни генерации да се учат едни от други.
Препоръчва се още компаниите да разрешават заниманието на работното място, защото младите чиновници не са склонни да жертват персоналния си живот и свободното си време за работата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ