Младите хора биха се върнали в България, ако имат усещането,

Младите хора биха се върнали в България, в случай че имат чувството, че тук могат да свършат повече, в сравнение с в чужбина. А в България има доста за извършване, би трябвало единствено независимост на самодейността. " Думите на младия проектант Дора Иванова, която е създател на фондация " Проект Бузлуджа ", обобщиха добре настроението и посланието на втория панел на годишната полемика " Среща на бизнеса в област Стара Загора " на " Капитал Градове ".

Част от задачата на полемиката беше да даде хрумвания за това по какъв начин българските градове могат да притеглят назад хора. Участниците показаха, че решението емигрантите да се върнат в България или даже родния си град е прочувствено и не става дума единствено за размера на заплатите, само че и за качеството на живот и опция за достижения в съответната им сфера, заяви " Капитал ".

Икономика, само че и обучение и просвета

Стара Загора има мощни преимущества в тази посока. От една страна, средата за живот е добра, както уточни Иван Стефанов, притежател и основен управител на локалната верига магазини за мебели " Мондо ". От друга, в последните години градът се развива добре. Борислав Бойчев, акаунт управител " Корпоративни продажби " във " Виваком ", да вземем за пример изясни, че когато са избирали със брачната половинка си град за живеене преди години, изборът им е бил Сливен, тъй като Стара Загора не е била толкоз привлекателна. Сега, споделя Бойчев, това несъмнено не е по този начин.

Една от аргументите е икономическото развиване, което продължава да слага региона измежду водещите в България. Но както арх. Белин Моллов, специалист по устройствено обмисляне и градско развиване подсети, диалозите за стопанска система са значими, само че образованието и културата също би трябвало да се разясняват и развиват. На същото мнение е и Иван Стефанов. Образованието е основата, а там има закъснение, сподели той. Той съпостави Стара Загора с Велико Търново и уточни, че вторият е доста по-млад град поради студентите там. Това апропо се отразява и на бизнеса му - " моите магазини оферират доста по-различни неща във Велико Търново ".

Туризмът също е неизползвана ниша. Според Дора Иванова Бузлуджа, на чието възобновяване тя се е посветила, е обект с капацитет да вдигне съществено интереса на непознати туристи към региона. Стара Загора обаче не се възползва от него. " Запитванията са същински, само че тези хора няма на кого да си платят парите. Трябва да можем да създадем артикул, който да се трансформира в съществена атракция за целия район. Той ще спомага и за образованието и превъзмогването на комплекса в целия източен блок ", сподели тя.

Инфраструктурата - има още работа

Основен минус и там, както и в други градове, е, че не се мисли за това какво е нужно, а какво може да се финансира. " Кохезионната политика е към момента главният източник за обмисляне на инфраструктура ", означи арх. Моллов. Планирането обаче към момента е прекомерно централизирано, до момента в който в случай че общината го прави на локално равнище, то ще дава отговор на потребностите й още повече. Някои неща пък са отвън опциите ѝ - беше подложен въпросът за скоростен път до Казанлък и за четирилентова връзка с автомагистрала " Тракия ", само че това са национални планове, не локални, което потвърждава какъв брой сложна е работата на локалната власт.

Специалното издание " Капитал Градове: Стара Загора " може да намерите в библиотеката на " Капитал " - тук.