Младите актьори Мартин Радоев и Даниела Маринова работят почти 2

Младите артисти Мартин Радоев и Даниела Маринова работят съвсем 2 години върху постановката " Март " по текст на един от най-известните модерни драматурзи на Русия - Пьотр Гладилин. Нещата потръгват обаче, чак когато с режисурата се заема Ованес Торосян. Актьорът, прочут ни от превъплъщенията си във филмите Аве ", " Източни пиеси " и " Каръци " от няколко години и режисира. " Март " ще бъде 16-тото зрелище поред под негово управление. Казва, че има вяра в ориста и в инцидентните срещи и точно това го привлякло в тази пиеса.

" Доста неуместна пиеса, просто имаме един човек, който е решил да се самоубие и си дава финален късмет, като разчита на това, че ще позвъни на някаква врата и там ще отвори жена и тази жена ще се споделя Наташа и тя ще го избави. Той отива звъни на някаква врата и там живее жена, която се споделя Наташа. " - вкарва ни в текста Ованес.
Снимка: bTV Media Group

Актьорите в основните функции - Мартин Радоев и Даниела Маринова обаче не оставили ориста си на случайността. След като приключили НАТФИЗ младите артисти взимат кариерата си в свои ръце и сами продуцират представленията, в които играят. Именно неприятните условия в провинциалните ни театри ги отказали от концепцията да работят на щат.

" Аз персонално имах две оферти за щат в спектакъл в провинцията, и меко казано изискванията не бяха хуманни. Нямаше по какъв начин да затрупвам житейския си най-малко да не приказваме за това, че не можеш да избираш какво да играеш, тъй като в този момент театрите са на самоиздръжка след промяната се играят всевъзможни неща. " - споделя Мартин.

А Даниела добавя:

" И по този начин в действителност ние взехме решение да се хванем сами да вършим самостоятелен спектакъл и да играем това, което на нас ни харесва, да изберем какво ние желаеме да кажем на феновете. "

Ованес споделя, че също като героите в " Март " имал сходна обстановка в живота си, в която заложил всичко на единствен ход и спечелил. А точно -кандидатстването му в НАТФИЗ през 2005та година. Нищо друго с изключение на актьорство за трагичен спектакъл не му било забавно. Няколко години по-късно обаче режисурата притегля вниманието му доста повече. И споделя, че най-трудното нещо в режисирането е правенето на взаимни отстъпки. Но избрал специалността, тъй като самият той като артист постоянно имал потребност от повече режисьорско внимание.

" Като цяло имаме проблем в българския театър-режисьорите не се занимават задоволително с актьорите. Казваш му желая това, само че по какъв начин ще реализира артиста това-там се губи връзката. Аз като артист съм имал потребност от една такава работа по-индивидуална, до момента в който хората си гонят формата, периодите и разчитат на това, че аз като имам тапия би трябвало аз да знам по какъв начин се прави тази работа. От там нататък го караме на гений и вътрешен глас и в случай че нацелиме режисьора значи сме положителни, в случай че не нацелиме значи сме неприятни артисти. "

Постановката " Март " е изпълнена с доста обрати, неясноти, лутания сред живота и гибелта, сред любовта и вътрешните демони.

" За мен е значимо тематиката да е настояща, да ме вълнува и по някакъв метод да вълнува публиката, тъй като в случай че се занимавам с тематики, които мен ме вълнуват, това ще е негледаемо зрелище.....Смятам, че ние сме разказвачи на истории, когато нямаш слушател за дадена история-тогава тя си е за тебе. " - споделя Ованес.

Може да гледате " Март " на 1ви октомври в спектакъл " Възраждане ".