Млади руснаци, заразени с вируса на СПИН, често не взимат

Млади руснаци, инфектирани с вируса на СПИН, постоянно не взимат таблетките си, тъй като страдат от странични въздействия или пък желаят да скрият истината. Достъпът до лекарства е сложен, а психическа помощ съвсем няма.

" Имаше етапи, в които не си взимах медикаментите, като въобще не се гордея с това ", споделя 19-годишната Лера Козарьова. Тя живее в град Бавли в Татарстан. Заразила се от майка си. „ За да се получат лекарства, би трябвало да се регистрираш, само че баба ми е учителка по британски и е считала, че това ще навреди на името ѝ “, споделя Лера.

Когато родителите ѝ умряли, Лера отишла в подслон. Междувременно е живяла при две приемни фамилии, които обаче напуснала. В първото непрекъснато я биели, във второто просто не ѝ обръщали внимание. „ В учебно заведение, по време на лекарския обзор съучениците ми схванаха, че съм инфектирана с. Започнаха да ме замерят с камъни и да ми се подиграват. Разказах това на приемната си майка, само че тя изобщо не се обезпокои. “
Редакцията предлага
В приюта Лера получавала медикаменти постоянно. Но когато пораснала, развила нетърпимост към таблетките и почнала да не ги взима постоянно. Това обаче е рисково, защото вирусната централизация пораства, отбраната на тялото понижава и вирусът може да бъде пренасян.

Сираците със СПИН

По публични данни делът на младежите сред 15 и 20 години, заболели от СПИН, е понижен през 2021 година до 0,8 %. През 2010 година процентите са били 2,2, а през 2000-та – цели 24,7.

В момента в порастват над 10 000 младежи, инфектирани от майките си вътреутробно или по време на раждане. Към една трета от тях са сираци, които порастват при бабите си, в приемни фамилии или приюти. Една от тях е 18-годишната Марина Никитина от Казан. Майка ѝ я изоставила в болничното заведение след раждането. Момичето било настанено в детска клиника за инфекциозни болести, където останало четири години.

„ Както ми описаха след това, децата там били отбягвани от всички. Нямахме нито естествени принадлежности, нито играчки. Носехме пижами, на които на гърби с огромни червени букви пишеше СПИН. Един ден в болничното заведение пристигнаха доброволци, измежду които бе и бъдещата ми приемна майка “, споделя Марина. Сега тя живее в семейство, което се състои от майка, татко, техния наследник и две други осиновени деца.

Две секрети

„ Когато ние, трите осиновени деца, станахме на 7-8 години, майка ни ни сподели, че има две секрети. Първата била, че сме осиновени, а втората щяла да ни я каже, когато пораснем “, споделя Марина. Втората била, че децата са инфектирани с вируса ХИВ.

През годините Марина не всеки път взимала медикаментите си постоянно, само че през днешния ден прецизно съблюдава рекомендациите на лекарите. „ Разбрах, че при този медикамент не трябва да се позволяват паузи. Имунитетът ми се утежни, унищожих тялото си. Сега би трябвало да се възстановя. “

Преди две години тя се влюбила в едно момиче и двете почнали връзка. Още първия ден споделила на приятелката си, че е ХИВ-позитивна, само че това не се оказало проблем. „ Бих желала и при всички останали да е по този начин – да се отнасят към нас като към естествени хора “, акцентира Марина.

„ На младежите не им е леснодаради хормоналните промени при израстването. А в случай че някой е и с ХИВ, това покачва психическото натоварване “, изяснява психоложката Елена Кирюшина. Според нея това, че младежите прекъсват приемането на лекарства, е проблем, който постоянно е тип митинг. Кирюшина отбелязва, че хапчетата, които би трябвало да се взимат, са огромни и горчиви, а би било добре, в случай че младежите можеха да получават лекарството си с инжекция с няколкомесечен резултат, както е в някои други страни.

Трудна възраст

„ Тийнейджърите, които са ХИВ-позитивни, споделят постоянно, че просто биха желали да бъдат като другите. Някои от тях са тъжни, депримирани и даже мислят за самоубийство “, споделя психоложката Светлана Изамбаева. Тя споделя за едно 19-годишно момиче, умряло от СПИН. То живеело първо с баба си, след което се влюбило в един мъж и заживяло с него. Младата жена не му споделила, че носи вируса от боязън, че може да я изостави. Затова и не взимала повече таблетките. „ След гибелта ѝ приятелят ѝ непрекъснато ходеше на гроба ѝ и споделяше, че в случай че е знаел за болестта, щял да упорства за лекуване “, спомня си Изамбаева. 

Елена Кирюшина

В Русия инфектираните с вируса ХИВ могат да се записват в някой от районните центрове за СПИН, където могат да получат безвъзмездна терапия. Но там постоянно няма специфични стратегии или психолози, които да оказват помощ на младежите. Някои центрове ги препращат към помощни организации или доброволци, каквито има в доста от огромните градове.

Според Изамбаева възрастта сред 14 и 16 години е най-трудната, в нея младежите най-често прекъсват лечението. „ Младежите с ХИВ изпитват по-ограничено доверие към хората, тъй като постоянно крият своята диагноза. Нерядко възрастните изискват това от тях – тъй като ги е боязън от изолираност и дискриминация “, показва психоложката.