Български учени с впечатляващ пробив в клетъчната биология
Млади откриватели реализираха впечатляващо научно изобретение в региона на клетъчната биология. Български екип изготви научна публикация, в която наблюдава човешките хромозоми по време на митоза, което учените до момента считаха за невероятно.
Научният труд, озаглавен “Supra-second tracking and live-cell karyotyping reveal principles of mitotic chromosome dynamics ”, освен притегли вниманието на едно от най-реномираните и авторитетни издания Nature Cell Biology, а беше и подложен на корицата на хартиеното издание и на началната му интернет страница. Изследванията са извършени на инсталация, закупена с финансова поддръжка от Министерството на образованието и науката посредством Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Екипът
Изследването е резултат от работата на млад интердисциплинарен екип, в който са включени и трима студенти. Първи създател е докторантът Румен Стаматов, приключил магистър в университета „ Дюк “ и бакалавър в Университета на Пенсилвания. В екипа вземат участие също по този начин доц. Стойно Стойнов и постдокторантът Соня Узунова от Института по молекулярна биология към Българска академия на науките, както и студентите от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ Йоана Кичева, Тавиан Благоев и Мария Карабоева. Българските откриватели още веднъж потвърдиха, че създаването на научни проучвания на международно равнище са изцяло вероятни за страната ни, оповестява Българска телеграфна агенция.
В хода на работата си младите учени са употребявали най-съвременни подходи за изследване в региона на молекулярната биология, биофизика, биоинформатика и изкуствения разсъдък, като по този метод са стигнали до следене на всички човешки хромозоми по време на в действително време. Постижението на откривателите се дължи на авангардните опити и новаторските способи за разбор на получените резултати.
е напълно направена от екип със междинна възраст 33 години на Центъра за модерна микроскопия за фундаментални и приложни проучвания в региона на биологията, медицината и биотехнологиите към Института по молекулярна биология - Българска академия на науките, който е обект от Националната пътната карта за научна инфраструктура. Като стажанти в това проучване са взели участие четирима студенти - Петър Жотев, който учи в Тринити Колидж, Кеймбридж, и е троент златен медалист от интернационалните олимпиади по биология, Мария Генджова, Айлян Ахмед и Дея Колева от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Новият метод FAST CHIMP
Новият способ, наименуван FAST CHIMP (Facilitated Segmentation and Tracking of Chromosomes in Mitosis Pipeline), употребява композиция от супер-резолюционна микроскопия и надълбоко машинно образование, което обезпечава невиждана акуратност при наблюдаване на хромозомите в действително време.
Екипът, управителен от доц. Стойно Стойнов, показа метода, който разрешава следене на придвижването на всички човешки хромозоми с висока резолюция през целия развой на митоза. По време на митозата хромозомите се подреждат в делителното вретено, което е сериозно за вярното систематизиране на генетичната информация сред дъщерните кафези. Грешки в този развой могат да доведат до хромозомни транслокации, свързани с онкологични болести, изясняват от института.
FAST CHIMP разкрива нови аспекти на динамичността на центрозомите и тяхното въздействие върху хромозомната архитектура. Изследването съставлява забележителен прогрес в разбирането на триизмерната организация на генома в живи кафези и има капацитет за приложение в молекулярната биология, генетиката и медицината.
От Българска академия на науките показаха, че този способ ще улесни по-доброто схващане на факторите, водещи до погрешно клетъчно разделяне, което може да провокира генетични неточности и рак. Той може също по този начин да способства за по-точни диагнози и нови лечебни подходи, както и за основаването на автоматизирани системи за клетъчен разбор и диагностични платформи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Научният труд, озаглавен “Supra-second tracking and live-cell karyotyping reveal principles of mitotic chromosome dynamics ”, освен притегли вниманието на едно от най-реномираните и авторитетни издания Nature Cell Biology, а беше и подложен на корицата на хартиеното издание и на началната му интернет страница. Изследванията са извършени на инсталация, закупена с финансова поддръжка от Министерството на образованието и науката посредством Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Екипът
Изследването е резултат от работата на млад интердисциплинарен екип, в който са включени и трима студенти. Първи създател е докторантът Румен Стаматов, приключил магистър в университета „ Дюк “ и бакалавър в Университета на Пенсилвания. В екипа вземат участие също по този начин доц. Стойно Стойнов и постдокторантът Соня Узунова от Института по молекулярна биология към Българска академия на науките, както и студентите от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ Йоана Кичева, Тавиан Благоев и Мария Карабоева. Българските откриватели още веднъж потвърдиха, че създаването на научни проучвания на международно равнище са изцяло вероятни за страната ни, оповестява Българска телеграфна агенция.
В хода на работата си младите учени са употребявали най-съвременни подходи за изследване в региона на молекулярната биология, биофизика, биоинформатика и изкуствения разсъдък, като по този метод са стигнали до следене на всички човешки хромозоми по време на в действително време. Постижението на откривателите се дължи на авангардните опити и новаторските способи за разбор на получените резултати.
е напълно направена от екип със междинна възраст 33 години на Центъра за модерна микроскопия за фундаментални и приложни проучвания в региона на биологията, медицината и биотехнологиите към Института по молекулярна биология - Българска академия на науките, който е обект от Националната пътната карта за научна инфраструктура. Като стажанти в това проучване са взели участие четирима студенти - Петър Жотев, който учи в Тринити Колидж, Кеймбридж, и е троент златен медалист от интернационалните олимпиади по биология, Мария Генджова, Айлян Ахмед и Дея Колева от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Новият метод FAST CHIMP
Новият способ, наименуван FAST CHIMP (Facilitated Segmentation and Tracking of Chromosomes in Mitosis Pipeline), употребява композиция от супер-резолюционна микроскопия и надълбоко машинно образование, което обезпечава невиждана акуратност при наблюдаване на хромозомите в действително време.
Екипът, управителен от доц. Стойно Стойнов, показа метода, който разрешава следене на придвижването на всички човешки хромозоми с висока резолюция през целия развой на митоза. По време на митозата хромозомите се подреждат в делителното вретено, което е сериозно за вярното систематизиране на генетичната информация сред дъщерните кафези. Грешки в този развой могат да доведат до хромозомни транслокации, свързани с онкологични болести, изясняват от института.
FAST CHIMP разкрива нови аспекти на динамичността на центрозомите и тяхното въздействие върху хромозомната архитектура. Изследването съставлява забележителен прогрес в разбирането на триизмерната организация на генома в живи кафези и има капацитет за приложение в молекулярната биология, генетиката и медицината.
От Българска академия на науките показаха, че този способ ще улесни по-доброто схващане на факторите, водещи до погрешно клетъчно разделяне, което може да провокира генетични неточности и рак. Той може също по този начин да способства за по-точни диагнози и нови лечебни подходи, както и за основаването на автоматизирани системи за клетъчен разбор и диагностични платформи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ