Млади и красиви - те са жени и са научни

Млади и красиви - те са дами и са научни служащи . И трите са стипендианти на програмата " За дамите в науката ". Поводът е Световният ден на науката за мир и развиване - 10-ти ноември .

Надеждата им е един ден техните планове да сработят в интерес на човечеството , а за какво не и откритията им да бъдат отличени с Нобелова премия.

Избрани са всред общо петдесет кандидатки. Две от тях са научни служащи в Българска академия на науките. Първата победителка в състезанието на L " Oréal и ЮНЕСКО доктор Изабела Генова е помощник в лабораторията " Органични реакции върху микропорести материали " в Института по органична химия при Българска академия на науките.

Нейният основен воин е метанолът, подправен с наночастици - той може да се трансформира в различно гориво, щадящо природата и допринасящо за превъзмогването на зависимостта от изкопаемите горива като главен източник на сила, които са и главен замърсител в световен мащаб.

Трудностите с неговото предпазване и безвредно превозване лимитират практичното му приложение. Метанолът идва в отговор на търсенето на опция на естествените и синтетични горива. За него доктор Генова показа, че е извънредно перспективен.

" Той е главен предявител на водород и при дадени условия, той може да освобождава водород. Водородът самичък по себе си има отлични екологични и горивни характерности ", съобщи доктор Генова.

Д-р Кирилка Младенова е вторият отличен млад академик . Тя работи като основен помощник в Катедра " Биохимия " на Биологическия факултет на Софийския университет. Нейният основен воин се назовава бестрофин-1 (hBest1) или белтъкът, който се създава в ретината на човешкото око .

Проблемите с него водят до развиването на патологии , които в съвсем всички случаи водят до слепота при индивида. Популярен в международната просвета - проучванията на бестрофин-1 слагат доста въпроси пред учените.

Българската диря води към доктор Младенова. " Слепотата има огромен обществен резултат, защото радикално трансформира метода на живот на човек ", напомни доктор Младенова. В персонален проект най-голямата компликация, с която се е срещнала по пътя в науката, е салдото сред работата и потребността от свободно време, прекарано с близки и родственици.

Не по този начин стоят нещата с доктор Наталия Берберова-Бухова . Нейният едномесечен наследник Виктор бе измежду гостите на церемонията. Изкушена от изявлението на Стив Джобс, в което той споделя, че когато щерка му порасне, ще държи в задния си джоб хиляди песни , водещата попита доктор Бухова, когато синът й Виктор порасне какво ще държи.

Отговорът не закъсня: " Надявам се средата, която ние сме създали. " - Или революционно нов информативен притежател за поляризационен холографски запис .

" Азополимерите са едни от средите, които имат много огромна вероятност за поляризационен холографски запис . Те разрешават нееднократен запис и заличаване на записаната информация . Може би това ще са материалите, които ще се употребяват за идващото потомство среди, които ще се употребяват за оптичен запис на информация ".
Д-р Бухова е основен помощник в Института по оптически материали и технологии към Българска академия на науките . Автор е на повече от 20 публикации в интернационалните научни списания.

Инициативата " За дамите в науката " на L`Oreal и ЮНЕСКО започва през 1989 г . Оттогава до момента са отличени над 2700 дами от 115 страни. Две от стипендиантките на програмата са и нобелови лауреати.

Това е и пожеланието на генералният секретар на ЮНЕСКО - Ирина Бокова. В писмото си Бокова показва, че задачата на премиите е да окуражават, поддържат и отличават дами учени от целия свят .

Партньор на самодейността е Софийският университет " Св. Климент Охридски ". Младите българки са образец за превъзмогването на джендър стандартите в науката, защото в международен проект дамите учени са по-малко от мъжете.

" Жените в науката имат силата да трансформират света ", споделя Бокова и пожелава Нобелова премия и на трите българки стипендиантки.