Младежкият национал на България и защитник на Монца Валентин Антов

Младежкият национал на България и бранител на Монца Валентин Антов се надява, че още веднъж ще има опция да играе в Серия А. Той съобщи пред „ Дарик радио “, че не съжалява за нито едно от решенията, които е взимал до този миг през живота си.

Добре се усещам. Тук има добър колектив. С треньорския щаб се разбираме отлично. Мисля, че сме пристигнали всички да работим и да покажем една добра страна на младежкия народен тим. Имаме мощни мачове с два мощни съперника. Дошъл съм да направя едни хубави мачове, да направя игрова процедура и се надявам да реализираме положителни резултати.

За страдание доста рано ни свършиха възможностите в този квалификационния цикъл при младежите. Защо съгласно теб се получи по този начин?

Тежка група сигурно. Можеше и да се оправим по-добре. Това е футболът. Понякога нещата не се случват по този начин, както желаеме ние. Сега ни предстоят тези два мача и би трябвало да се представим по-добър метод. Опитвам се да оказа помощ на тима, колкото мога. Не съм от тях от самото начално, само че има капацитет и се надявам да покажем една доста по-добра страна.

От близо една година си в Италия. Как се чувстваш, когато схванеш, че от малко по-високо би трябвало да слезеш по-ниско, какъвто е казусът в този момент от „ А “ националния тим, идваш при младежите?

Със сигурност всеки желае да бъде в първия тим, да го гледат и да е с първия тим, само че такава е обстановката сега, че аз не играя доста в клубния си тим и е изцяло разбираемо да не бъда извикан в „ А “ националния отбор. Радвам се, че треньорът на младежите Сашо Димитров ми дава късмет. Разбира ли сме се, че съм тук да оказа помощ, както за него си мисля, че това е потребно, с цел да бъда с момчетата, по този начин и за мен е доста потребно, с цел да добия игрова процедура. За всички е доста потребно и е добър късмет за мен, макар че съм с младежите. Аз съм още на възраст, на която мога да им оказа помощ, тъй че съм благополучен, че съм тук.

Отрязва ли ти се някак душевен? Отразява ли ти се по-различно?

Самото ми идване тук – не. Определено душевен не е елементарно, когато си в чужбина и не играеш доста мачове, само че това е част от футбола. Трябва да съм с високо вдигната глава, да се представям добре на тренировки и тук, и там, постоянно да работя крепко. Нещата доста бързо може да се трансформират. Гледам ден за ден и работя доста. Когато ми пристигна шансът, а той все в миналото ще пристигна, би трябвало да го сграбча.

Ти си фантазия за всяко едно хлапе – още на 15 години получаваш късмет в първия тим на ЦСКА, по-късно си с капитанската лента, печелиш купата на България, на 19-20 години следва трансфер в Серия А, докосна се до велики футболисти, само че в този момент има застой. Как ти се отразява?

Определено е по този начин. Изглежда, че нещата са се случили доста добре. Това е било с доста труд и доста очакване. Имал съм и доста тежки моменти, имал съм травми, които са ме изкарвали от игра за много време. Има ги тежките моменти при всеки. Нормално е, няма по какъв начин единствено нагоре. Има моменти, в които нещата не вървят по най-хубавия метод. Точно в тези моменти би трябвало да виждам нагоре, да се пробвам да работя и да мина през тях по най-хубавия метод, с цел да може нещата още веднъж да се случат по метода, по който аз желая.

Искам да те върна към първия ден, когато те показаха въз основата в Болоня. Какви мисли нахлуваха в главата ти?

Със сигурност първото нещо беше, че това е един различен свят. Друг свят е. Разликата е голяма. Италия е страна с голяма история във футбола. Личи си културата на самото място. Футболисти от доста високо равнище играят там, доста скъпоплатени футболисти. Старши треньорът Синиша Михайлович е легенда, който е печелил доста като футболист, а в този момент е водещ треньор в Серия А. Разликата е огромна. Исках да се напасна и да вляза в този клуб. Нещата не се получиха и не съумях да се задържа там, само че това е скъп опит, който ще ми бъде потребен за цялостен живот.

Какво не ти доближи там? Толкова ли е огромна разликата във футболно отношение?

Разликата сигурно е огромна във футболно отношение. Но не мисля, че аз не бях задоволително добър, че да играя в Серия А. Може би доста стечения на събитията. Но не се получиха нещата. Аз до последно чаках, че ще се върна там, дали непрестанно, дали за още известно време, само че в последна сметка не се получиха нещата. Не скърбя, не скърбя в действителност. Така е трябвало да стане. Това е един доста огромен опит за мен. Надявам се за в бъдеще още веднъж да имам опция да играя в първото равнище.

Когато се прибра с ЦСКА от лагера, ти сподели, че мислиш ден за ден. Което накара да го кажеш това?

Със сигурност за един млад футболист не е елементарно да се върне в България след несполучлив трансфер. В тези тежки миг би трябвало да гледаш ден за ден, да работиш крепко, да се опитваш да даваш най-хубавото от себе си, с цел да излезеш от този сложен миг, в който се намираш. Аз имам фантазии, цели, виждам в бъдещето, само че когато пристигна сложният миг, би трябвало всеки ден да даваш най-хубавото от себе си, с цел да го преодолееш. Така мисля аз.

Кой ти оказва помощ в този сложен миг? Кой е най-близко до теб и искаш да му благодариш, че в никакъв случай не се е отказал от теб?

Семейството ми и приятелката ми постоянно са до мен. Аз съм им доста признателен. Без тях сигурно нямаше да се оправям по този метод. Имам и другари, които ми оказват помощ, само че без фамилията и приятелката ми нещата нямаше да се случат по този начин.

Каква е обстановката в Монца?

Ситуацията в Монца е доста забавна. Ние сме в позиция, в която се борим за първото място и за промоция в Серия А. Имаме огромен късмет да го създадем. В добра серия сме. Не играя доста сега. Конкуренцията е голяма. Ние сме доста положителни футболисти. Всеки се бори за мястото си. В момента се разчита повече на други футболисти. В последния месец взех още веднъж присъединяване за малко като запаса. Мисля, че демонстрирах не неприятни игри. Надявам да ми се дава повече късмет за в бъдеще.

Това по какъв начин ти се отразява?

Определено е мъчно, когато си в чужбина и не играеш. Много е мъчно. Аз съм там да играя, да упражнявам и да се боря за място. Не си разрешавам да мисля отрицателно и да мисля за неприятната част. Давам всичко от себе си, какво има да става, ще става.

Ти към момента си благосъстоятелност на ЦСКА. Докога ти е договорът с „ алените “?

Аз съм чартърен в Монца със обвързване за закупуване. След края на сезона публично няма да бъда футболист на ЦСКА.

Следиш ли ЦСКА? Какво липсва на ЦСКА, с цел да успее да се пребори с Лудогорец за шампионската купа?

Истината е, че не знам. Ако имах пояснение, сигурно щях да го дам. Аз съм в ЦСКА, откогато се помня. Не знам какви са проблемите и какъв методът, по който могат да излязат от тях. Трябва да са дружно, да са един тим и да са добър колектив. Не мисля, че всичко е изгубено и им притискам палци. Купата постоянно е една добра опция. Ние се представяме мощно за нея в последните години. Това би бил един добър късмет в случай, че нещата в шампионата не се получат.

Каза, че имаш фантазии. Мечтаеш ли някой ден като одобрен български футболист в чужбина, да се върнеш в ЦСКА и да вдигнеш купата?

Определено ми минава през главата и бих го направил, само че това е доста в бъдещето. Сега задачите ми са да остана в Европа и да се потвърдя там. В бъдеще за какво не?

Какъв е Валентин Антов отвън терена?

Аз съм си същият. Не върша нищо по-различно от останалите. Почивам след подготовка. Стоя си у дома. Излизам, когато мога с другари. В момента в Монца през множеството време съм самичък. Сприятелих се с няколко от съотборниците ми в Монца, с които излиза. През останалото време съм у дома и си правя домакинската работа. Гледам да чета, изучавам италиански. Нищо кой знае какво забавно няма в моя живот сега.

Докъде стигна с италианския език?

Напредвам, не съм стигнал до там, че да мога да кажа, че съм добре, само че прогресирам. Разбирам ги без проблем. Наистина – говоренето е мъчно. При тях говоренето е доста бързо, тъй че е мъчно, само че прогресирам малко по малко. Уча с преподавател по няколко пъти в седмицата. Гледам допустимо най-бързо да го науча на положително равнище, тъй като това ще ми помогне.

Има ли нещо, което в случай че имаш опция да върнеш времето обратно, би трансформирал?

Както е станало, по този начин би трябвало да бъде. Мислил съм си доста пъти, дали в случай че не бях отпътувал за Болоня, дали в случай че не бях отпътувал за Монца, сигурно нещата щяха да са друго, само че можеше да са по по-добър метод, можеше да са по по-лош. Когато са идвали тези оферти и е трябвало да взимам решения, това са били положителните варианти за мен. Не скърбя. Не бих трансформирал нищо.

Има ли някой, който те въодушевява в сложните моменти?

Не мисля, че в миналото съм имал един избран кумир или модел за подражателство. Има доста известни персони, огромни футболисти, от които може да вземеш по нещо. Аз постоянно съм мислил за себе си. Виждал съм хубавите и неприятните неща на други хора и съм си мислел какво бих направил на тяхно място и какво не бих. Достатъчно съм пораснал да взимам самичък решенията и да си нося следствията от тях.

Докато беше в Болоня, имаше ли опция да играеш против Ювентус, против Кристиано Роналдо?

Да, аз играх против Ювентус. Влязох за към 30-35 минути. Роналдо тогава беше на скамейката, тъй че го видях единствено отдалече, само че съумях да се докосна до останалите огромни футболисти на Ювентус.