Младежките протести в България се вписват в по-широка международна картина,

Младежките митинги в България се вписват в по-широка интернационална картина, само че носят и лични исторически пластове. Това очерта в новия епизод на " Телеграфно подкастът " Ивайло Динев, откривател в Центъра за източноевропейски и интернационалните проучвания в Берлин, в диалог за ролята на младежите в публичните процеси. До него застана Мариела Иванова – представител на Gen Z, участник в митингите и неотдавна приключила магистратура по интернационална стопанска система и мениджмънт.

Ивайло Динев има докторска степен по политически науки от Италия, преди този момент приключва бакалавърска степен по Минало и съвремие на Югоизточна Европа и магистърска степен по Културна антропология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Той е един от водачите на младежките митинги през 2013 година

Мариела Иванова е на 25 години, живее и работи в България, има бакалавърска степен по Международни стопански връзки и взаимна магистърска степен по Международен бизнес и Международна стопанска система и мениджмънт от София и Рим. С приятелите и състудентите си взе участие във всички последни митинги. Не е част нито от политическа партия, нито от съответно придвижване.

Според Динев сега се следи международна наклонност на юношески протести. Той даде образец с митинги в разнообразни райони – от Латинска Америка до Балканите и Непал. По думите му в Непал митингите са довели до съответни политически дейности, в това число избор на претендент за министър председател посредством онлайн платформи и интернет групи.

В Сърбия студентските митинги към този момент повече от година блокират университети и оказват осезаемо въздействие върху политическата динамичност в страната. Динев акцентира, че там студентите не са единствено лице на недоволството, а и негови уредници. Именно те задават дневния ред, който прераства в всеобщи национални митинги.

Наред с интернационалния подтекст, той сложи акцент и върху българската традиция. „ В България, обичайно от началото на прехода, студентите и младите са постоянно признакът на смяната “, сподели Динев и изброи основни моменти – 14 декември 1989 година, митингите от 1997 година, студентската окупация през 2013 година, демонстрациите през 2020 година и актуалните митинги. По думите му през другите десетилетия очакванията постоянно се проектират върху младите, които би трябвало „ да поемат щафетата “.

Той означи, че тази религия има и друга страна – натоварването с отговорност на хора, които занапред стартират своя умишлен публичен живот. Динев подсети, че сходни упования са били отправяни и към неговото потомство преди повече от десетилетие. „ А това е работа на всички генерации “, акцентира той.

Разговорът засегна и образеца на Сърбия, където студентите към този момент разискват присъединяване в избори посредством лично посланичество. Динев изясни, че подтекстът там е друг – доверието в опозиционните партии е извънредно ниско, а публичните упования за нов политически индивид са мощни. В този вакуум студентите са избрали да основат листа с специалисти отвън досегашния политически живот.

За България той очерта друга картина. По думите му младежите излизат всеобщо на митинг, само че остават неорганизирани. „ Има разнообразни дребни групи “, сподели Динев и уточни потребността от съгласуваност, автономност и личен глас. Според него сега митингите се движат по линията на опълчване сред ръководещи и съпротива, а студентите мъчно формулират самостоятелна позиция. Той подчертава и върху нуждата интензивността да продължи оттатък съответни избори.

В диалога се включи и Мариела Иванова, която описа за образованието си – бакалавър по интернационалните стопански връзки от УНСС, последван от интернационален бизнес в България и магистратура по интернационална стопанска система и мениджмънт в Рим. Тя удостовери, че дружно с другари взе участие в митингите.

По думите ѝ общото неодобрение е главният фактор, който е събрал хората на улицата. „ Недоволството набъбна до степен, при която към този момент не можеше ти просто да седиш у дома “, сподели Иванова. Тя изясни, че неналичието на действителна смяна през последните години и несбъднатите упования на предходните генерации се усещат като непрестанен цикъл. Според нея това неодобрение се предава сред поколенията и по този начин не се стига до „ действителна смяна на някакви съответни режими “.

Иванова акцентира, че присъединяване в няколко митинга не изчерпва публичния дълг. Тя сложи акцент върху персоналната отговорност за осведоменост, сериозно мислене и инспекция на информацията. „ Най-важното ще е, в случай че от тук нататък стане ясно, че който и да пристигна, ще бъде държан под обществена отговорност, тъй като ние ще сме дейни “, сподели тя.

По отношение на информирането Иванова уточни, че разчита главно на електронни източници и обществени мрежи, само че не приема информацията без инспекция. Тя съобщи, че се доверява на източници, които авансово е проучила, и че съпоставя информацията от най-малко пет-шест места. „ Иначе единствено през един няма по какъв начин да си сигурен “, сподели тя.

В диалога за понятието Gen Z Динев изрази запаси към използването на американски термини в българския подтекст. По думите му това потомство в България може да бъде несъмнено като „ потомство Европа “. Той го разказа като първото, израснало в релативно по-добра икономическа среда, спрямо „ децата на прехода “, които са привикнали с рецесиите, бедността и концепцията за непрекъснато наваксване.

Според Динев новото потомство възприема страната като част от Европа и чака стандартите „ да бъдат като при другите европейски страни “. Той даде образец с митингите на младите лекари, които упорстват за по-високо възнаграждение. По думите му това демонстрира отвод от приемане на употреба и от морализаторския език, присъщ за предходни десетилетия.

В същото време той обърна внимание на двойната роля на обществените мрежи. От една страна те улесняват мобилизацията, от друга – носят риск от бърза демобилизация и загуба на внимание.

Темата за интернационалното въздействие също откри място в диалога. Динев уточни, че световни процеси като войни и инфлация основават чувство за неустановеност, което може да сплотява младежите в разнообразни страни. Той означи, че митингите в Сърбия са работили като източник на ентусиазъм за младите в България, а българските митинги от своя страна се разясняват и в други страни.

Иванова удостовери това чувство за ентусиазъм и формулира настояванията си малко: „ Да спрат да ни крадат, в случай че може да спрат да ни лъжат, в случай че може да просто всичко да е по-честно и да се мисли по-скоро в посоката на едно дълготрайно позитивно икономическо развиване. “

На въпроса дали е допустима действителна социална смяна Динев уточни, че съществува „ отворена опция “, само че остава неразбираемо дали има готови хора, които да я осъществят. Според него триумфът на митингите може да бъде оценен едвам след време. Той разказа България като страна в цикъл на рецесии и митинги, повтарящи се на десетилетия, без постигане до „ дълбочината на казуса “, която съгласно него е обвързвана с легитимността на елита и с потребността от нов език на съпротивата.

По отношение на изборите Динев съобщи очакване младежите да гласоподават и да канализират силата от митингите в политическо присъединяване, само че акцентира смисъла на интензивността и след вота.

Иванова изрази вяра ентусиазмът да се резервира, като съгласно нея обществените мрежи и апелите на неполитически ангажирани персони играят основна роля за поддържане на възприятието за принадлежност и персонална отговорност.

В края на диалога Динев изрази песимизъм към концепцията за нова партия, основана непосредствено от младите. Той означи рисковете за хора на 20–23 години и уточни, че гражданската интензивност може да откри по-устойчив израз в организации, дела и дълготрайни задължения. Иванова добави, че се надява актуалната сила да не остане еднократна, а да бъде начало на по-трайно гражданско пробуждане.