Всеки пети младеж в България нито учи, нито работи
Младежката безработица понижава от 28.4% през 2013 година до 17.2% от работната мощ във възрастовата група 15-24 година през 2016 година
Още по тематиката
Икономиките от Източна Европа още веднъж порастват с изпреварващи Запада темпове, България е измежду умерено представящите се, а възобновяване ни след рецесията става по-бавно, само че и съгласно анализатори - по стабилно
България се подрежда на шесто място в Европейски Съюз по дял на хората, които не са заети и не търсят работа
Хората над 64 година са 20.7% от популацията към края на 2016 година, а тези в трудоспособна възраст понижават с 45 хиляди души, демонстрират данните на Национален статистически институт
67.7% от популацията в страната на възраст сред 20 и 64 година работят през 2016 година, което е с 3 прочие п. под равнището от 2008 г.Значителна част от младежите в България нямат интерес нито към работа, нито към обучение или професионално образование. Макар да понижава, през последните три години делът на неактивните младежи от популацията в групата 15-24 година пада едвам с 3.4 прочие п. до 18.2% през 2016 година Това демонстрира годишният отчет " Заетост и обществено развиване в Европа ", оповестен от Европейската комисия (ЕК). За съпоставяне, междинното равнище измежду страните членки е 11.5% през предходната година, а България се подрежда в класацията с втория най-голям дял, задмината само от Италия (19.9%). В другия завършек на спектъра се нареждат страните с най-хубави индикатори, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).
Същевременно заетостта в Европейски Съюз доближава рекордни стойности - 71.1% от хората на възраст сред 20 и 64 година работят през 2016 година, задминавайки предкризисните равнища от 2008 година (70.3%). Фактор за нарастването от една страна е икономическото възобновяване от 2013 година насам, което, въпреки и надалеч от регистрирания напредък преди рецесията, въпреки всичко задвижи откриването на нови работни места, показва Комисията. Друг фактор пък идва от страна на предлагането на труд, а точно нарасналото присъединяване на дамите в работната мощ и по-късното пенсиониране при възрастните работещи.
Предизвикателства обаче към момента са налице – безработицата, както дълготрайна, по този начин и краткосрочна, продължава да е висока, а демографските трендове в Европа слагат бъдещото богатство на популацията под въпрос.
Заетост за млади и остарели
Въпреки че заетостта в Европейски Съюз като цяло отбелязва рекордни равнища, в България индикаторът към момента не съумява да навакса – след пета поредна година на напредък, делът на работещите от популацията доближава 67.7% през 2016 година, което е с 3 прочие п. под равнището от 2008 година по данни на Евростат. Притеснително е също, че нарастването за интервала идва главно от засиленото присъединяване на възрастните групи от популацията на пазара на труд. За интервала 2008-2016 година броят на работещите в групата 55-64 година в страната е повишен с 8.5 прочие п., като по този начин доближава 54.5% от популацията. Данните на Националния статистически институт (НСИ) демонстрират още по-подробна картина – единствената друга възрастова група, която регистрира растеж по отношение на равнищата на претовареност от 2008 година, е тази над 65 година (с 0.5 прочие п. до 4.3% през 2016 г.).
В същото време в съюза се следи релативно усъвършенстване по линия на присъединяване на младите в пазара на труд. Като група, която е изключително сензитивна към икономическия цикъл, през 2012 и 2013 година хората сред 15 и 24 години минаха през най-лошите интервали на рецесията, като оттогава ситуацията последователно се усъвършенства. В допълнение към бавния спад на делът от младите, които не желаят да работят или учат, младежката безработица понижава доста през последните три години - от 28.4% през 2013 година до 17.2% от работната мощ във възрастовата група към края на предходната година.
Ключът към бъдещия триумф
Не е вест, че демографските трендове в Европа са надалеч от позитивни. Очакванията са работоспособното население да понижава, дружно с раждаемостта, до момента в който броят на възрастните над 65 година нараства. С цел да предпазят бъдещото богатство на обществото, Комисията предлага да се подхващат ограничения в три насоки.
Първата е обвързвана с понижението в броя на хората в стопански дейна възраст – привличането на неактивни групи към пазара на труд, дружно с отсрочване на пенсионирането (обикновено посредством покачване в пенсионната възраст) са ограничения, които не вземат решение дълготрайните проблеми, само че могат да смекчат негативите в средносрочен проект. Втората тенденция се концентрира върху привличане на чужденци и покачване на раждаемостта, като концепцията тук е най-малко да се поддържа равнището на популацията. Същевременно покачването в продуктивността на работещите ще бъде главният източник на стопански напредък за страните от съюза в дълготраен проект, показва отчетът на Европейска комисия. Макар все още нарастването в продуктивността да изостава от това на заетостта, ускоряване на растежа е допустимо - посредством вложения както в хората, по този начин и във физическия капитал, като машини и съоръжение.
Още по тематиката
Икономиките от Източна Европа още веднъж порастват с изпреварващи Запада темпове, България е измежду умерено представящите се, а възобновяване ни след рецесията става по-бавно, само че и съгласно анализатори - по стабилно
България се подрежда на шесто място в Европейски Съюз по дял на хората, които не са заети и не търсят работа
Хората над 64 година са 20.7% от популацията към края на 2016 година, а тези в трудоспособна възраст понижават с 45 хиляди души, демонстрират данните на Национален статистически институт
67.7% от популацията в страната на възраст сред 20 и 64 година работят през 2016 година, което е с 3 прочие п. под равнището от 2008 г.Значителна част от младежите в България нямат интерес нито към работа, нито към обучение или професионално образование. Макар да понижава, през последните три години делът на неактивните младежи от популацията в групата 15-24 година пада едвам с 3.4 прочие п. до 18.2% през 2016 година Това демонстрира годишният отчет " Заетост и обществено развиване в Европа ", оповестен от Европейската комисия (ЕК). За съпоставяне, междинното равнище измежду страните членки е 11.5% през предходната година, а България се подрежда в класацията с втория най-голям дял, задмината само от Италия (19.9%). В другия завършек на спектъра се нареждат страните с най-хубави индикатори, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).
Същевременно заетостта в Европейски Съюз доближава рекордни стойности - 71.1% от хората на възраст сред 20 и 64 година работят през 2016 година, задминавайки предкризисните равнища от 2008 година (70.3%). Фактор за нарастването от една страна е икономическото възобновяване от 2013 година насам, което, въпреки и надалеч от регистрирания напредък преди рецесията, въпреки всичко задвижи откриването на нови работни места, показва Комисията. Друг фактор пък идва от страна на предлагането на труд, а точно нарасналото присъединяване на дамите в работната мощ и по-късното пенсиониране при възрастните работещи.
Предизвикателства обаче към момента са налице – безработицата, както дълготрайна, по този начин и краткосрочна, продължава да е висока, а демографските трендове в Европа слагат бъдещото богатство на популацията под въпрос.
Заетост за млади и остарели
Въпреки че заетостта в Европейски Съюз като цяло отбелязва рекордни равнища, в България индикаторът към момента не съумява да навакса – след пета поредна година на напредък, делът на работещите от популацията доближава 67.7% през 2016 година, което е с 3 прочие п. под равнището от 2008 година по данни на Евростат. Притеснително е също, че нарастването за интервала идва главно от засиленото присъединяване на възрастните групи от популацията на пазара на труд. За интервала 2008-2016 година броят на работещите в групата 55-64 година в страната е повишен с 8.5 прочие п., като по този начин доближава 54.5% от популацията. Данните на Националния статистически институт (НСИ) демонстрират още по-подробна картина – единствената друга възрастова група, която регистрира растеж по отношение на равнищата на претовареност от 2008 година, е тази над 65 година (с 0.5 прочие п. до 4.3% през 2016 г.).
В същото време в съюза се следи релативно усъвършенстване по линия на присъединяване на младите в пазара на труд. Като група, която е изключително сензитивна към икономическия цикъл, през 2012 и 2013 година хората сред 15 и 24 години минаха през най-лошите интервали на рецесията, като оттогава ситуацията последователно се усъвършенства. В допълнение към бавния спад на делът от младите, които не желаят да работят или учат, младежката безработица понижава доста през последните три години - от 28.4% през 2013 година до 17.2% от работната мощ във възрастовата група към края на предходната година.
Ключът към бъдещия триумф
Не е вест, че демографските трендове в Европа са надалеч от позитивни. Очакванията са работоспособното население да понижава, дружно с раждаемостта, до момента в който броят на възрастните над 65 година нараства. С цел да предпазят бъдещото богатство на обществото, Комисията предлага да се подхващат ограничения в три насоки.
Първата е обвързвана с понижението в броя на хората в стопански дейна възраст – привличането на неактивни групи към пазара на труд, дружно с отсрочване на пенсионирането (обикновено посредством покачване в пенсионната възраст) са ограничения, които не вземат решение дълготрайните проблеми, само че могат да смекчат негативите в средносрочен проект. Втората тенденция се концентрира върху привличане на чужденци и покачване на раждаемостта, като концепцията тук е най-малко да се поддържа равнището на популацията. Същевременно покачването в продуктивността на работещите ще бъде главният източник на стопански напредък за страните от съюза в дълготраен проект, показва отчетът на Европейска комисия. Макар все още нарастването в продуктивността да изостава от това на заетостта, ускоряване на растежа е допустимо - посредством вложения както в хората, по този начин и във физическия капитал, като машини и съоръжение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ