Близо половината от младите хора в България не работят
Младежите в България са небогати, само че все пак не работят. Близо всеки трети българин на възраст сред 20 и 29 години влиза в групата на бедните, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. Но единствено 56,1% от младежите на тази възраст работят, при приблизително 65,1% за страните от Европейския съюз.
По-малко от българските младежи работят единствено в Гърция, Италия и Румъния. Най-малко работят младежите в Италия. Там се трудят единствено 48,2% от хората на възраст сред 20 и 29 години. На второ място е Гърция, където 50,5% от младите работя, а Румъния остава на трето място с 53,7% работещи младежи. От данните на Евростат не излиза наяве каква е повода огромен дял от младежите в тези страни да не работят - дали няма работа за тях или предлаганите условия на труд са такива, че избират да не работят.
Най-често младежите работят в Малта и Нидерландия. В Малта 84 на 100 от хората на възраст сред 20 и 29 години работят, а в Нидерландия работещите младежи имат дял от 83,5%. Характерно за Нидерландия е опцията за почасова работа, предлагана от доста работодатели. Там 44,6% от работещите хора сред 20 и 29 години се трудят почасово, което слага Нидерландия преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор. Средно за страните от Европейски Съюз близо 20% от младежите се трудят при ненапълно работно време, а в Нидерландия делът на тези хора е над два пъти по-голям. В България обстановката е изцяло друга. Само 3,2% от работещите младежи в страната се трудят почасово, като по този индикатор сме на последно място измежду страните от Европейски Съюз.
Голям е делът на работещите младежи и в страни като Германия, Дания и Австрия. Но и там е огромен делът на почасово заети младежи. Например в Германия работят 75,8% от хората на възраст сред 20 и 29 години, а от тях 24,6% са с ненапълно работно време. В Австрия работят 76,7% от младежите, а 27,4% от тях се трудят единствено по няколко часа дневно. Това им дава опция да съчетаят работата с образованието. Освен това там надниците за работа на младежите са високи, което притегля младежите на пазара на труда. В Германия минималната заплата за цялостен работен ден е 1997 евро, а в Нидерландия е 1995 евро.
В България минималната работна заплата е 780 лева (398,81 евро), а с решение на Министерски съвет минималната заплата за един час работа е 4,72 лева Това прави по 2,41 евро на час и то преди налози и осигуровки. При такива надници е разбираемо за какво доста младежи избират да не работят. Любопитно е, че младите дами в страната работят по-рядко от връстниците си. В страната работят единствено 49,6% от дамите на възраст сред 20 и 29 години, до момента в който 62,2% от мъжете на тази възраст работят.
В България 30,5% от хората сред 20 и 29 години са в риск от беднотия и обществено изключване. Това значи, че или приходите им са под линията на беднотия или имат материални ограничения (не могат да си разрешат най-малко 7 от 13 съществени артикули и услуги) или членовете на фамилиите им работят под 20% от времето през годината. България е измежду четирите страни от Европейски Съюз с максимален дял на младежите в риск от беднотия и обществено изключване.
По-малко от българските младежи работят единствено в Гърция, Италия и Румъния. Най-малко работят младежите в Италия. Там се трудят единствено 48,2% от хората на възраст сред 20 и 29 години. На второ място е Гърция, където 50,5% от младите работя, а Румъния остава на трето място с 53,7% работещи младежи. От данните на Евростат не излиза наяве каква е повода огромен дял от младежите в тези страни да не работят - дали няма работа за тях или предлаганите условия на труд са такива, че избират да не работят.
Най-често младежите работят в Малта и Нидерландия. В Малта 84 на 100 от хората на възраст сред 20 и 29 години работят, а в Нидерландия работещите младежи имат дял от 83,5%. Характерно за Нидерландия е опцията за почасова работа, предлагана от доста работодатели. Там 44,6% от работещите хора сред 20 и 29 години се трудят почасово, което слага Нидерландия преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор. Средно за страните от Европейски Съюз близо 20% от младежите се трудят при ненапълно работно време, а в Нидерландия делът на тези хора е над два пъти по-голям. В България обстановката е изцяло друга. Само 3,2% от работещите младежи в страната се трудят почасово, като по този индикатор сме на последно място измежду страните от Европейски Съюз.
Голям е делът на работещите младежи и в страни като Германия, Дания и Австрия. Но и там е огромен делът на почасово заети младежи. Например в Германия работят 75,8% от хората на възраст сред 20 и 29 години, а от тях 24,6% са с ненапълно работно време. В Австрия работят 76,7% от младежите, а 27,4% от тях се трудят единствено по няколко часа дневно. Това им дава опция да съчетаят работата с образованието. Освен това там надниците за работа на младежите са високи, което притегля младежите на пазара на труда. В Германия минималната заплата за цялостен работен ден е 1997 евро, а в Нидерландия е 1995 евро.
В България минималната работна заплата е 780 лева (398,81 евро), а с решение на Министерски съвет минималната заплата за един час работа е 4,72 лева Това прави по 2,41 евро на час и то преди налози и осигуровки. При такива надници е разбираемо за какво доста младежи избират да не работят. Любопитно е, че младите дами в страната работят по-рядко от връстниците си. В страната работят единствено 49,6% от дамите на възраст сред 20 и 29 години, до момента в който 62,2% от мъжете на тази възраст работят.
В България 30,5% от хората сред 20 и 29 години са в риск от беднотия и обществено изключване. Това значи, че или приходите им са под линията на беднотия или имат материални ограничения (не могат да си разрешат най-малко 7 от 13 съществени артикули и услуги) или членовете на фамилиите им работят под 20% от времето през годината. България е измежду четирите страни от Европейски Съюз с максимален дял на младежите в риск от беднотия и обществено изключване.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ