Мама меси, тате носи: Родителите бъхтят да купят жилище на 25-35-годишните
Младежите ни са капризни и разчитат на родителите си да ги поддържат устойчиво в материалния свят. За разлика от своите връстници в развитите страни, където съвсем всички се оправят сами след 18, нашата нова генерация чака от мама и тате да купят жилище, с изключение на в случаите, когато не наследяват от баба и дядо.
Групата на 25-35-годишните, които са клиенти на банките за изтегляне на ипотечен заем за пазаруване на жилище, е втора по значителност след най-голямата група – на хората сред 35 и 45 години. Това изяснява пред “24 часа ” кредитният съветник Тихомир Тошев.
“Всеки ипотечен заем изисква самоучастие от най-малко 15% от цената на купувания парцел съгласно последните условия на Българска народна банка и младежите обезпечават тези пари. Няма по какъв начин да знаем на кого от тях за това самоучастие са помогнали родителите и кой има тези спестени пари, само че от диалози с тях откривам, че са много случаите, в които тези пари дават точно родителите.
В последна сметка в банките има 92 милиарда лв. депозити и част от тези пари служат точно за това – парите, които купувачът би трябвало да обезпечи авансово, с цел да му отпусне банката заем ”, сподели Тошев.
В към десетина % от случаите при младежите съгласно него се прибягва до съчетание на ипотечния заем с потребителски, с цел да се намерят средства за тези 15%, макар че това било малко рисковано.
Имало и относително доста случаи, при които младежите няма по какъв начин да обезпечат авансово парите. “Идват, беседваме, консултираме ги какво би трябвало да създадат и в границите на към 2-3 години те към този момент идват със спестени пари, задоволителни, с цел да им отпусне банката заем ”, споделя консултантът.
Най-често младежите получават или наследяват парцел от родителите си, или живеят дружно с тях. Или просто родителите им купуват жилище, уместно за тях, в случай че не са го към този момент създали още до момента в който младите са били деца.
Като цяло макар високия ритъм на повишаване на ипотечните заеми у нас България продължава да е на дъното в Европейски Съюз по ипотечно навлизане. Например съотношението на дълга на семействата към Брутният вътрешен продукт у нас е 27,8%, до момента в който в Европейски Съюз междинното равнище е 44,1%, а в някои страни като Швеция, Дания и Нидерландия доближава до 80-90%.
Една от аргументите за това е прекомерно високото равнище на благосъстоятелност. По-голямата част от настоящия жилищен фонд - над 60%, е изграждан преди десетилетия и е продаден на дотогавашните наематели на алегорични цени в началото на демокрацията. Има и относително високо равнище на спестявания, което разрешава на семействата покупката на парцел със лични средства.
Високото равнище на благосъстоятелност върху жилищата по принцип е особено най-вече за страните от Централна и Източна Европа, а България и Румъния са двете водещи страни в това отношение. И при нас, и при румънците равнището на благосъстоятелност минава 85%.
В другия завършек на Европа то пада до към 40% и това е повода там наемният пазар и наемните връзки да са толкоз развити и контролирани.
Групата на 25-35-годишните, които са клиенти на банките за изтегляне на ипотечен заем за пазаруване на жилище, е втора по значителност след най-голямата група – на хората сред 35 и 45 години. Това изяснява пред “24 часа ” кредитният съветник Тихомир Тошев.
“Всеки ипотечен заем изисква самоучастие от най-малко 15% от цената на купувания парцел съгласно последните условия на Българска народна банка и младежите обезпечават тези пари. Няма по какъв начин да знаем на кого от тях за това самоучастие са помогнали родителите и кой има тези спестени пари, само че от диалози с тях откривам, че са много случаите, в които тези пари дават точно родителите.
В последна сметка в банките има 92 милиарда лв. депозити и част от тези пари служат точно за това – парите, които купувачът би трябвало да обезпечи авансово, с цел да му отпусне банката заем ”, сподели Тошев.
В към десетина % от случаите при младежите съгласно него се прибягва до съчетание на ипотечния заем с потребителски, с цел да се намерят средства за тези 15%, макар че това било малко рисковано.
Имало и относително доста случаи, при които младежите няма по какъв начин да обезпечат авансово парите. “Идват, беседваме, консултираме ги какво би трябвало да създадат и в границите на към 2-3 години те към този момент идват със спестени пари, задоволителни, с цел да им отпусне банката заем ”, споделя консултантът.
Най-често младежите получават или наследяват парцел от родителите си, или живеят дружно с тях. Или просто родителите им купуват жилище, уместно за тях, в случай че не са го към този момент създали още до момента в който младите са били деца.
Като цяло макар високия ритъм на повишаване на ипотечните заеми у нас България продължава да е на дъното в Европейски Съюз по ипотечно навлизане. Например съотношението на дълга на семействата към Брутният вътрешен продукт у нас е 27,8%, до момента в който в Европейски Съюз междинното равнище е 44,1%, а в някои страни като Швеция, Дания и Нидерландия доближава до 80-90%.
Една от аргументите за това е прекомерно високото равнище на благосъстоятелност. По-голямата част от настоящия жилищен фонд - над 60%, е изграждан преди десетилетия и е продаден на дотогавашните наематели на алегорични цени в началото на демокрацията. Има и относително високо равнище на спестявания, което разрешава на семействата покупката на парцел със лични средства.
Високото равнище на благосъстоятелност върху жилищата по принцип е особено най-вече за страните от Централна и Източна Европа, а България и Румъния са двете водещи страни в това отношение. И при нас, и при румънците равнището на благосъстоятелност минава 85%.
В другия завършек на Европа то пада до към 40% и това е повода там наемният пазар и наемните връзки да са толкоз развити и контролирани.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ