Людмила Стоянова с премиера на третата си книга – „Спусъци“ в галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ - Плевен
Младата поетеса и публицист Людмила Стоянова,член на Дружеството на писателите – Плевен, показа на 3 септември 2025 година третата си книга – „ Спусъци “ в изложба Дарение „ Колекция Светлин Русев “гр.Плевен.
След стихосбирките „ Камъчета от луната ” през 2006г. „ Пъзел за пораснали ”през2014г., в новата си книга „ Спусъци “ с лирика и прозаичност младата авторка дръзва да натисне спусъците на откровението, смелостта, любовта и хубостта посредством поетичното и прозаичното слово.
Проникновен,задълбочен разбор на творбите в новата книга на Людмила Стоянова показа плевенската поетеса Албена Декова:
„ … И в действителност Вселената е манифестирала в творбите на младата авторка основана действителност в мислите и допряна в сърцето истина, която откриваме в хармоничното цяло на слово и картина и техните думи и багри, с които тя ловко борави…
… В прозата си Людмила Стоянова споделя своите есеистични прозрения, експресии и импресии, в които резервира поетичния си изказ, само че и внушава метафизичен систематизирания и психически разбори на човешката самородност.
В кой от паралелните светове ще попадне, да вземем за пример, индивидът, зависи от думите, които влага в мисълта си. Затова още в обръщението си към читателя първоначално, младата авторка дава обещание: „ Тази книга няма да ви научи да стреляте, само че всяка история и стих в нея ще потърси някой вътрешен спусък... и тогава вашите усещания за красивото ще се разсънят. ”…
Между лутанията и търсенията си, хората някак си откриват, че от време на време даже обичат.
И тъкмо по тази причина са им нужни спусъците – спусъците на пристрастеностите, упованията, очакванията... Мислите и усещанията опрашват съзнанието, ни напомня Людмила Стоянова. Съмнението и страхът се прицелват и отстрелват Белия елен – истината. И единствено потвърждават, че тя съществува, само че скрита в тайните на живота – „ там, където изчезват гръмотевиците ” и там, където е мястото на Бог, където „ сънищата се живеят, а животите се сънуват. ” А какво ли се случва в съня в нощта на светулката?! Всеки ще открие самичък за себе си.
За младата авторка свободата е мястото, където се ражда истината и умира страхът. Там живее Белият елен, знак на тази истина, на вярата и вярата. Без белия цвят не може да съществува никой различен цвят. Дъждът пък е създание без очи, с хиляди пръсти, които галят със студена нежност….
Любовта за Люси ухае на независимост и храброст. Тя е за смелите, дръзнали да обичат и да преборят сянката си с обич, да я интегрират в себе си, да я одобряват и погалят като другар, като спусък за смяна. Такова е посланието в творбата „ Черните вълци ”.
Аналогия с притчите на Хорхе Букай може да създадем и в прелестния роман „ Чувствен уестърн ”, в който се разиграва двубой сред Любовта и Съмнението, а изходът е решен от Вярата и Надеждата. Да, в действителност „ не е значимо към какво гледаме, а кой го гледа. ”…
…В поезията си Людмила Стоянова продължава да разпростира екзистенциите на човешкото битие. В стихотворението си „ Почит ” тя възторгва индивида, който благовее пред „ майчината богатства мощ ” и земята, която сходно майка пази светите мощи на хора като Преподобна Стойна, Левски, Караджата, Ботев, героите от Батак... Пред тези, които ни увличат във вярата на „ Аз мога! ” Цикълът стихове стартира с патриотична серия, възпяваща подвига на българската кръв и безсмъртната всеотдайност на борците ни за независимост, с цел да може да „ вървим с вдигната глава ”.
Но за какво тогава индивидът през днешния ден е изгубил позор и добрина, не запомнил е Бога и пътя, апетитен от героите? И отговорът за лирическия воин е:
„... изчезна някъде Човека,
от лакомия просто се стопи.
И шестваха паради на разврата,
на падналия дух и гордостта,
а някъде надалеч от тълпата...
умираше на топка любовта. ” (Поспри човече)
Изходът от растящата несправедливост поетесата намира във вярата. Стиховете й звучат като възторжена прослава и химни на тази религия, че всеобхващащата обществото ненавист е безсилна пред „ топлината// на две ръце преплетени в една,// пред прошката и чистотата,// изригнали от пулса на духа. ”
В своя разбор на творбите в „ Спусъци ” Албена Декова доближава до дълбините на житейската мъдрост на Людмила Стоянова: „ книгата на Людмила Стоянова е храм на нейната светла участ и добротворчески обет, които тя ни завещава в цвят и слово, с цел да се трансфорат те в „ спусъци на сърцето ”.
Люси за своята нова книга: „ Думите са магическите спусъци на съзнанието, посредством които в нашата действителност редом дишат голям брой светове. Смесват се като бои и образуват умопомрачителни картини на чудеса, парадокси, откровени нелепости и духовни подвизи. Най-великото оръжие, с което сами можем да изберем към какво да се прицелим, е мисълта… Тази книга няма да ви научи да стреляте, само че всяка история и стих в нея ще потърси някой вътрешен спусък... и тогава вашите усещания за красивото ще се разсънят... “.
Председателят на Дружеството на писателите в гр.Плевен - Нина Чилянска поздрави младата авторка от името на сдружението с благопожелание за здраве и нови смели музи и достижения и Поздравителен адрес.
В духа на културното събитие беше присъединяване на преподавателя по цигулка в НУИ „ Панайот Пипков “ – Плевен, Пламен Ивановс музика от „ Четирите годишни времена “ на Антонио Вивалди и Ивайла и Данаил от клуба по спортни танци „ Зорая “- Плевен.
Людмила Стоянова - Люси благодари сърдечно на всички участници в културното събитие, на Албена Декова, на Нина Чилянска и Дружеството на писателите – Плевен,на Регионална библиотека „ Христо Смирненски “, на гостите и медиите, които бяха част от цялото събитие.
След стихосбирките „ Камъчета от луната ” през 2006г. „ Пъзел за пораснали ”през2014г., в новата си книга „ Спусъци “ с лирика и прозаичност младата авторка дръзва да натисне спусъците на откровението, смелостта, любовта и хубостта посредством поетичното и прозаичното слово.
Проникновен,задълбочен разбор на творбите в новата книга на Людмила Стоянова показа плевенската поетеса Албена Декова:
„ … И в действителност Вселената е манифестирала в творбите на младата авторка основана действителност в мислите и допряна в сърцето истина, която откриваме в хармоничното цяло на слово и картина и техните думи и багри, с които тя ловко борави…
… В прозата си Людмила Стоянова споделя своите есеистични прозрения, експресии и импресии, в които резервира поетичния си изказ, само че и внушава метафизичен систематизирания и психически разбори на човешката самородност.
В кой от паралелните светове ще попадне, да вземем за пример, индивидът, зависи от думите, които влага в мисълта си. Затова още в обръщението си към читателя първоначално, младата авторка дава обещание: „ Тази книга няма да ви научи да стреляте, само че всяка история и стих в нея ще потърси някой вътрешен спусък... и тогава вашите усещания за красивото ще се разсънят. ”…
Между лутанията и търсенията си, хората някак си откриват, че от време на време даже обичат.
И тъкмо по тази причина са им нужни спусъците – спусъците на пристрастеностите, упованията, очакванията... Мислите и усещанията опрашват съзнанието, ни напомня Людмила Стоянова. Съмнението и страхът се прицелват и отстрелват Белия елен – истината. И единствено потвърждават, че тя съществува, само че скрита в тайните на живота – „ там, където изчезват гръмотевиците ” и там, където е мястото на Бог, където „ сънищата се живеят, а животите се сънуват. ” А какво ли се случва в съня в нощта на светулката?! Всеки ще открие самичък за себе си.
За младата авторка свободата е мястото, където се ражда истината и умира страхът. Там живее Белият елен, знак на тази истина, на вярата и вярата. Без белия цвят не може да съществува никой различен цвят. Дъждът пък е създание без очи, с хиляди пръсти, които галят със студена нежност….
Любовта за Люси ухае на независимост и храброст. Тя е за смелите, дръзнали да обичат и да преборят сянката си с обич, да я интегрират в себе си, да я одобряват и погалят като другар, като спусък за смяна. Такова е посланието в творбата „ Черните вълци ”.
Аналогия с притчите на Хорхе Букай може да създадем и в прелестния роман „ Чувствен уестърн ”, в който се разиграва двубой сред Любовта и Съмнението, а изходът е решен от Вярата и Надеждата. Да, в действителност „ не е значимо към какво гледаме, а кой го гледа. ”…
…В поезията си Людмила Стоянова продължава да разпростира екзистенциите на човешкото битие. В стихотворението си „ Почит ” тя възторгва индивида, който благовее пред „ майчината богатства мощ ” и земята, която сходно майка пази светите мощи на хора като Преподобна Стойна, Левски, Караджата, Ботев, героите от Батак... Пред тези, които ни увличат във вярата на „ Аз мога! ” Цикълът стихове стартира с патриотична серия, възпяваща подвига на българската кръв и безсмъртната всеотдайност на борците ни за независимост, с цел да може да „ вървим с вдигната глава ”.
Но за какво тогава индивидът през днешния ден е изгубил позор и добрина, не запомнил е Бога и пътя, апетитен от героите? И отговорът за лирическия воин е:
„... изчезна някъде Човека,
от лакомия просто се стопи.
И шестваха паради на разврата,
на падналия дух и гордостта,
а някъде надалеч от тълпата...
умираше на топка любовта. ” (Поспри човече)
Изходът от растящата несправедливост поетесата намира във вярата. Стиховете й звучат като възторжена прослава и химни на тази религия, че всеобхващащата обществото ненавист е безсилна пред „ топлината// на две ръце преплетени в една,// пред прошката и чистотата,// изригнали от пулса на духа. ”
В своя разбор на творбите в „ Спусъци ” Албена Декова доближава до дълбините на житейската мъдрост на Людмила Стоянова: „ книгата на Людмила Стоянова е храм на нейната светла участ и добротворчески обет, които тя ни завещава в цвят и слово, с цел да се трансфорат те в „ спусъци на сърцето ”.
Люси за своята нова книга: „ Думите са магическите спусъци на съзнанието, посредством които в нашата действителност редом дишат голям брой светове. Смесват се като бои и образуват умопомрачителни картини на чудеса, парадокси, откровени нелепости и духовни подвизи. Най-великото оръжие, с което сами можем да изберем към какво да се прицелим, е мисълта… Тази книга няма да ви научи да стреляте, само че всяка история и стих в нея ще потърси някой вътрешен спусък... и тогава вашите усещания за красивото ще се разсънят... “.
Председателят на Дружеството на писателите в гр.Плевен - Нина Чилянска поздрави младата авторка от името на сдружението с благопожелание за здраве и нови смели музи и достижения и Поздравителен адрес.
В духа на културното събитие беше присъединяване на преподавателя по цигулка в НУИ „ Панайот Пипков “ – Плевен, Пламен Ивановс музика от „ Четирите годишни времена “ на Антонио Вивалди и Ивайла и Данаил от клуба по спортни танци „ Зорая “- Плевен.
Людмила Стоянова - Люси благодари сърдечно на всички участници в културното събитие, на Албена Декова, на Нина Чилянска и Дружеството на писателите – Плевен,на Регионална библиотека „ Христо Смирненски “, на гостите и медиите, които бяха част от цялото събитие.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ