Ако учиш 4 години с идеята да си учител, на теб се гледа като на твърде голям глупак
Младата и красива учителка Полина Алексиева разгласява в персоналния си профил във Facebook пост, който ясно обрисува проблемите на актуалния български преподавател. Броени дни преди началото на новата образователна година тя разказа минусите на системата, поради които " в случай че си младеж, учил 4 години педагогическо обучение с концепцията да си преподавател, на теб се гледа като на някакъв прекомерно огромен простак ".
" Учител съм. От няколко месеца. Малко е, само че ми стига, с цел да видя главното. Това, което евентуално би се размило във времето, поради любовта към учениците, учението и това да се чувстваш публично потребен. Това е точно и примамливата премия, поради която всички учители търпят. Това е и оня техен вътрешен заглушител, който кара сърцата и душите им да страдат тихомълком. Никой да не схваща.
Розмари Де Мео: Превърнете знанието в меч! В победа!
Защото, в случай че възроптаят гласно против ниското възнаграждение - ще ги обвинят, че са материалисти, а не духовници. Ако възроптаят против децата, които са станали немислимо непослушни и неуважителни - ще ги обвинят в неучтивост и липса на такт и метод. Ако възроптаят против родителите, които постоянно трансферират напълно своята роля в лицето на учителя, който би трябвало да " родителства " на още 300 деца дневно, ще ги нарекат непрофесионалисти. Ако възроптаят против страната, която ги е изтикала в ъгъла на публичния живот, като мръсни котета с празни панички за вода и храна, и същите тези " котета " с празни панички, би трябвало да пълнят паничките на бъдещите генерации със познания, морал, полезности и публично съзнание, за същата тази страна, която ги е изтикала в ъгъла? Това не е ли мазохизъм? И в случай че възроптаят против това гласно или документално, то ще прозвучи прекомерно интелигентно, прекомерно училищен и надлежно никой няма да ги разбере, да ги вземе под внимание или да се ангажира...
Защото, наподобява, в нашата страна, би трябвало да си некултурен, недодялан, дебелокож, абсурден и нагъл, с цел да бъдеш чут - всичко, което един преподавател не е... Вероятно и поради това е изтикан в ъгъла, откъдето не съм изцяло сигурна, че може да е задоволително потребен първо на себе си, а след това и на обществото. Не можеш да даваш на другите това, което нямаш. Без естествен живот с базови човешки потребности, които е невероятно да се покрият с учителската заплата, е невероятно да влезеш в класната стая с целия възторг на света и да заразиш учениците със същото - да учат, да се образоват, откакто виждат ти до каква степен си я докарал. Невъзможно е да дадеш персонален образец и да подплатиш с доказателства това, на което ги учиш.
Това е извънредно. Лицемерно е. И те го виждат. Това е най-лошото. Дори ми се чудят на акъла, по какъв начин по този начин съм се " забила в това учебно заведение ", " прекомерно съм млада и хубава и мога да имам доста по-добър живот от този, който бих имала като преподавател. " Търсят се към 4000 учители. За столицата има 650 свободни места. В учебните заведения работят всеобщо неквалифицирани фрагменти, заради дефицит. МОН разгласи едногодишни курсове за квалификации, с цел да усили броя. Нещата стигнаха до такава степен, че в случай че си младеж, учил 4 години педагогическо обучение с концепцията да си преподавател, на теб се гледа като на някакъв прекомерно огромен простак, който не знае какво да направи с живота си и желае да го похарчи в гигантското неразбирателство да попадне в класната стая.
10 скъпи съвета за нови учители
Но ето - внезапно се осъмва в оня миг, в който учители просто няма. Нещо, което всеки във властта от дълго време знае, от дълго време се виждало през няколко статистики, които регистрират, че за 15 години учителите са намалели със 70%, а младите са единствено 6%. Всеки прелестно схваща, че тиктака бомба със закъснител - обаче когато мандатът ти е 4 години, а бомбата тиктака за по-дълго, най-добре да я неглижираш и да се се фокусираш върху бързото си замогване, дори още по-добре, че ще завещаеш бомбата на идващото държавно управление, ей по какъв начин хубаво стана, тъкмо. Един проблем се трансформира в проблем, единствено когато нещата тотално се прецакат - макар че години наред е било ясно, че отиват на прецакване. Та, по този начин.. Не е добре ситуацията. Млад човек съм. Амбициозен. Изучих се за възпитател. Това ми беше концепцията. Не ми е хрумнало след това. Беше си цел. Цел, на която не й е в този момент времето. До скоро. "
Инфо: www.dir.bg
