Млада съм. Под 30. Покрай хаоса с AstraZeneca бях особено

Млада съм. Под 30. Покрай хаоса с AstraZeneca бях изключително скептична към тази ваксина - та нали рискът от тромбози при младите дами е най-голям. И въпреки всичко взех решение да се ваксинирам точно с нея, написа Б. Кристофаро за " Deutsche Welle ". Ето за какво:

Рискът е доста дребен, само че въпреки всичко го има

Аз и приятелите ми сме сред 20 и 30 години. А за множеството младежи имунизацията към момента е по-скоро химера. Така че за мен имунизацията на AstraZeneca, която в редки случаи води до кръвни съсиреци, изобщо не беше на дневен ред. И това ме успокояваше. Все отново случаите на тромбоза засягаха най-вече дами под 60 години и за мен това звучеше притеснително.  

След като в Германия имунизациите с AstraZeneca бяха изцяло прекратени за няколко дни, пристигна препоръката с нея да се имунизират единствено хора над 60 години. Подобна е обстановката и в други страни - като Белгия и Испания. В Дания пък имунизацията с AstraZeneca е изцяло спряна.

Прочетох редица публикации, които изясняват какъв брой дребен в действителност е рискът от тромбоза след имунизация. И, несъмнено, срещнах се и с уверението на Европейската организация по медикаментите, че " изгодите от Vaxzevria (AstraZeneca) надвишават рисковете при всички възрасти ". Съществува и изследване, което потвърждава, че рискът от развиване на кръвни съсиреци при боледуване от ковид е по-голям, в сравнение с при имунизациите.

Многобройните медийни изявления по отношение на евентуалните опасности от препарата на AstraZeneca обаче ме притесняваха. Дали изгодите от имунизация биха надвишили рисковете и в моя случай?

И ето, че пристигна моят ред 

И ето, че внезапно в моя роден град Берлин започнаха да оферират имунизация с AstraZeneca на всички, така наречен приоризиране отпадна. Тогава пред мен се появи възможността да се имунизирам месеци по-рано от плануваното. Светлина в края на тунела: срещите с родителите ми и с другари още веднъж ще са вероятни без гузна съвест!

И ето, че единствено десетина дни след нашия диалог за рисковете и изгодите от тази ваксина вече се бях имунизирала точно с нея. Един другар ми изпрати адреса на доктор, който имунизира без авансово непокътнат час. Изненадах се, че съмненията ми изчезнаха толкоз бързо. За мен имунизацията на AstraZeneca внезапно се трансформира в действителна опция, а не просто една нереална алтернатива.

Данните на института " Паул Ерлих " от края на април сочат, че в Германия при 0,001 % от имунизираните с AstraZeneca се стига до тромбози - това е 1 на 100 000 ваксинирани. При още по-малка част от тях това води до смърт - при 12 от общо 4,8 милиона души в Германия, имунизирани с този препарат.

Но около медийния поток и непрекъснато изменящите се инструкции за приложимост - първо единствено при млади пациенти, по-късно единствено при възрастни, а в това време и цялостно прекратяване - евентуалният риск при тази ваксина ми се струваше все по-голям. Сега обаче съм уверена: безспорно надценяваме заплахата от тромбоза.

Една доза вяра

Какво ми оказа помощ да се реша да се имунизирам с AstraZeneca? Това несъмнено беше протичащото се към мен. И други младежи бяха подготвени да се имунизират. Включително и мои другари. Когато не си самичък, си по-смел.

И като човек, който всеки ден следеше броя на имунизираните в Германия, просто се зарадвах, че и аз ще допринеса с нещо в борбата против пандемията - да се причисля към възходящия % хора, които си слагат ваксина, с цел да защитят себе си и близките.

Разбира се, не съм се отърсила изцяло от терзанията си. И ще продължа да ревизирам тялото си за признаци на кръвни съсиреци: мощно главоболие, болежка в гърдите, подути ръце или крайници и червени петна по кожата. Но до момента съм изпитала единствено болки в ръката и лека отмалялост.

Някои от приятелите ми избират да изчакат и да се имунизират по-нататък с препарата на BioNTech/Pfizer или пък с този на Moderna. Уважавам решението им. Но на тези, които към момента се двоумят, желая да кажа: моментът, в който отпразнувах имунизацията с AstraZeneca с лимонада в ръка пред една будка, беше и моментът, в който изпитах най-силния прилив на вяра от началото на пандемията насам.