Неописуеми мъки! Венци не може да стане, сам реже загниващо месо от тялото си, моли да отрежат краката му
Млад мъж, прикрепен от 12 години в инвалидна количка живее безусловно самичък. Съдбата на Венцислав не е за завиждане, а доста малко хора имат толкоз мощен дух, с цел да продължат да живеят. Но да си самичък на най-светлия и фамилен християнски празник Коледа е най-малкият проблем за Венци…
Историята, която ще ви разкажем е по думите на негова братовчедка, която живее от години в чужбина. Тя се обръща с зов към хората да оказват помощ с каквото могат на братовчед й, останал безусловно самичък на произвола на ориста.
Животът на Венцислав Славчев Димов от Калкас се прекатурва вечно преди към 12 години, когато трудова акцидент го приковава в инвалидна количка. Метална панела се стоварва върху него на работното му място.
Фирмата, в която перничанинът е работил съумяла да си измие ръцете и съвестта с незначителна сума, покриваща разноските му и престоя в болница.
“По време на злополуката майката на братовчед ми умира от рак! Тя в никакъв случай не разбра за злополуката на сина си, само че като че ли усещаше, че нещо неприятно се случва, в миговете когато идваше в схващане питаше къде е детето й, за какво не идва да си кажат довиждане ….. Така и не съумяха да се сбогуват! Тя умря, а той месеци наред се бори сред гибелта и живота! Успя да се пребори! И в никакъв случай не сподели ” по-добре да бях умрял”! Защото единствено човек минал през Ада и стоял на вратата към отвъдното, може същински да цени всяка минута подарена живот! И продължава да се бори! В този младеж има такава духовна мощ и религия, в него има една невероятна мощ и дух! Баща на моя братовчед не можа да издържи на тъгите и самичък постави завършек на живота си – на бесилото! От тогава моят братовчед се бори самичък със ориста си. Парализиран от кръста на долу в инвалидна количка”,разказва покъртителната история Стамена Димова.
Венци има и брат, който единствен се грижи когато може за него, само че и той има семейство и свои грижи и не е в положение да е неразделно до брат си и да му оказва помощ задоволително с физически и финансови средства.
Единственото забавление за младия мъж е да излезе на двора и да поговори с….
кучето си, но…
“Момчето неработоспособен от 7 месеца към този момент не приказва с кучето си, не тъй като не желае, а тъй като ориста го прикова с декубитални рани в леглото.Болниците към този момент не го желаят, той не е клиент за тях, тъй като с изключение на да източат от здравната му каса, с друго няма опция да се регистрира! А този млад мъж постепенно и трудно умира. Няма никого, няма храна, няма вяра! Промива раните си самичък, научи се самичък да реже почернелите меса и вади изпадащите от крайници му костички. До главата му има самун и масълце с цел да се протегне, да намаже филия самун и да се бори да не почине вярата му, че някъде някоя болница може и да го одобри с цел да отреже краката му и да се спре с тези декубитални рани! Живее му се! Мили хора, апелирам Ви да ми съдействате по какъв начин може да се помогне на това момче!”, приканва ни Стамена.
Макар и в далечна Канада Стамена е провела благотворителен концерт в учебното заведение, в което работи. Събраните средства ще бъдат изпратени като помощ на Венци, само че по думите на братовчедка му той има потребност от необятно социална помощ на място.
“Към кого да се обърнем? Има ли някой, който може да го посети и му даде НАДЕЖДА... Коледа е! Нека създадем положително! Нека дадем късмет да един извънредно борбен човек да живее! Протегнете ръка! “, приканва Стамена.
ЗА ВРЪЗКА С ВЕНЦИСЛАВ:
0893872107 – Венцислав Славчев Димов
Кв. Калкас Ул. “Будиславец” 37
Източник: " За Перник "
Историята, която ще ви разкажем е по думите на негова братовчедка, която живее от години в чужбина. Тя се обръща с зов към хората да оказват помощ с каквото могат на братовчед й, останал безусловно самичък на произвола на ориста.
Животът на Венцислав Славчев Димов от Калкас се прекатурва вечно преди към 12 години, когато трудова акцидент го приковава в инвалидна количка. Метална панела се стоварва върху него на работното му място.
Фирмата, в която перничанинът е работил съумяла да си измие ръцете и съвестта с незначителна сума, покриваща разноските му и престоя в болница.
“По време на злополуката майката на братовчед ми умира от рак! Тя в никакъв случай не разбра за злополуката на сина си, само че като че ли усещаше, че нещо неприятно се случва, в миговете когато идваше в схващане питаше къде е детето й, за какво не идва да си кажат довиждане ….. Така и не съумяха да се сбогуват! Тя умря, а той месеци наред се бори сред гибелта и живота! Успя да се пребори! И в никакъв случай не сподели ” по-добре да бях умрял”! Защото единствено човек минал през Ада и стоял на вратата към отвъдното, може същински да цени всяка минута подарена живот! И продължава да се бори! В този младеж има такава духовна мощ и религия, в него има една невероятна мощ и дух! Баща на моя братовчед не можа да издържи на тъгите и самичък постави завършек на живота си – на бесилото! От тогава моят братовчед се бори самичък със ориста си. Парализиран от кръста на долу в инвалидна количка”,разказва покъртителната история Стамена Димова.
Венци има и брат, който единствен се грижи когато може за него, само че и той има семейство и свои грижи и не е в положение да е неразделно до брат си и да му оказва помощ задоволително с физически и финансови средства.
Единственото забавление за младия мъж е да излезе на двора и да поговори с….
кучето си, но…
“Момчето неработоспособен от 7 месеца към този момент не приказва с кучето си, не тъй като не желае, а тъй като ориста го прикова с декубитални рани в леглото.Болниците към този момент не го желаят, той не е клиент за тях, тъй като с изключение на да източат от здравната му каса, с друго няма опция да се регистрира! А този млад мъж постепенно и трудно умира. Няма никого, няма храна, няма вяра! Промива раните си самичък, научи се самичък да реже почернелите меса и вади изпадащите от крайници му костички. До главата му има самун и масълце с цел да се протегне, да намаже филия самун и да се бори да не почине вярата му, че някъде някоя болница може и да го одобри с цел да отреже краката му и да се спре с тези декубитални рани! Живее му се! Мили хора, апелирам Ви да ми съдействате по какъв начин може да се помогне на това момче!”, приканва ни Стамена.
Макар и в далечна Канада Стамена е провела благотворителен концерт в учебното заведение, в което работи. Събраните средства ще бъдат изпратени като помощ на Венци, само че по думите на братовчедка му той има потребност от необятно социална помощ на място.
“Към кого да се обърнем? Има ли някой, който може да го посети и му даде НАДЕЖДА... Коледа е! Нека създадем положително! Нека дадем късмет да един извънредно борбен човек да живее! Протегнете ръка! “, приканва Стамена.
ЗА ВРЪЗКА С ВЕНЦИСЛАВ:
0893872107 – Венцислав Славчев Димов
Кв. Калкас Ул. “Будиславец” 37
Източник: " За Перник "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ