)
Той използва ChatGPT, за да спечели сърцето ѝ… ето какво се случи По женски
Млад мъж, който считал, че въобще не го бива в любовните каузи, поверил цялата си онлайн връзка с нежна половинка на... изкуствен интелект. Резултатът надминал всички упования, написа TheDay.
Напоследък наподобява, че единствено най-големите скептици не са опитвали да употребяват (ИИ) за работа или учене. Един мъж на име Александър обаче взема решение да отиде по-далеч и да повери на машината най-съкровеното – персоналния си живот.
Изкуственият разсъдък му предлага съответно приложение за запознанства, оказва помощ му да избере „ единствената “ и да стартира преписка с нея. Нещо повече – насрочва срещите и даже проучва страстите ѝ. Звучи като сюжет на приказен филм, в който роботите завладяват света. В тази публикация ще разкажем каква в действителност е развръзката на тази невероятна история. Когато дипломната работа се трансформира в тестови полигон
Всичко стартира не с обич, а с най-обикновен студентски проблем – нежеланието да се написа дипломна работа. Александър учел в Руския държавен филантропичен университет, само че не възнамерявал да работи по специалността си. Нужна му била просто тапия, а не му се губели месеци в писане на скучни курсови и дипломни работи. Смятал, че да си купи подготвена работа е неуместно, по тази причина решил да опитва. Седнал пред компютъра и помолил да напише главите на дипломната му работа вместо него.
Научният му началник отхвърлил първите два проекта, формирани от машината. Александър се принудил да се включи персонално, само че главната „ черна работа “ била свършена от изкуствената невронна мрежа. Удивително, само че целият развой лишил едвам 23 часа.
Проверката за плагиатство посочила 82% автентичност – резултат, който мнозина реализират с месеци труд. За Александър това бил явен сигнал – щом ИИ се оправя с дипломна работа, за какво да не го употребява и за намиране на другарка? Как логаритмите замениха романтиката
Преди опита Александър не успявал да построи сериозна връзка в продължение на три години. Скролвал в приложенията за запознанства, писал си с някоя дама няколко седмици, канил я на кафе, а по-късно всичко се проваляло. Струвало му се, че дамите са или прекомерно прочувствени, или имат разнообразни полезности от неговите. Накратко, не се получавал пълностоен контакт.
Тогава си спомнил за триумфа с дипломната работа и написал елементарна стратегия благодарение на ИИ. Първата версия работела много жестоко, логаритъмът автоматизирано харесвал профили с повече от две фотоси. Ако някоя жена отвърнела на харесването, в чата се включвал ChatGPT. Изкуственият разсъдък трябвало да се държи като елементарен мъж и в последна сметка да предложения дамата на среща. От 50 опита обаче единствено няколко довели до спогодба. Повечето събеседнички бързо усещали фалша и изчезвали.
Александър не се отчаял. Прекарал още няколко седмици в настройки. Научил виртуалния разсъдък да помни историята на разговорите, с цел да не задава еднакъв въпрос два пъти. Заредил в базата данни обстоятелства за себе си – с какво се занимава, къде работи, какво обича да гледа, и ѝ забранил да си измисля. След обновяването логаритъмът почнал връзка по едно и също време със 150 дами. До действителни срещи се стигнало с дванадесет от тях. Куриозни случки и първа обич
Разбира се, не минало и без занимателни гафове. Веднъж ChatGPT заречен на една жена голям букет божури и кутия бонбони, а Александър даже не погледнал какво е писал роботът. Наложило се незабавно да търси цветя по пътя за срещата. Друг път невронната мрежа насрочила две срещи едновременно в разнообразни краища на града. На програмиста му се наложило незабавно да свърже календар и да научи програмата да сверява графика му.
Постепенно обаче нещата се наредили. От дванадесетте действителни познанства останали четири дами. С три от тях Александър просто се сприятелил. А с четвъртата, момиче на име Карина, пламнало нещо съществено. Интересното е, че точно електронният разум пръв схванал, че е време връзката да премине напълно офлайн.
Програмата спряла да замества Александър в чата, а единствено подавала сигнали, когато разговорът тръгвал в неверна посока. Например, в случай че Карина започнела да се наскърбява, ChatGPT го съветвал да ѝ се обади персонално, вместо да написа дълги известия. Финал, който никой не очакваше
След година другарство Александър осъзнал нещо просто, програмата към този момент не му била нужна. Бил се влюбил същински. При това окончателният подтик още веднъж пристигнал от изкуствения разсъдък. Мъжът заредил в изкуствения разсъдък кореспонденцията им от последните месеци и попитал: „ Какво да върша оттук насетне? “. Машината анализирала тоналността на известията, честотата на срещите и общите им проекти. Отговорът бил безапелационен: „ Жени се, глупако “.
Александър направил тъкмо това. Когато Карина схванала, че съвсем година е общувала с бот, в началото била в потрес. Засипала го с въпроси: по какъв начин по този начин, кое е било истина и кое – не? Но по-късно се разсмяла и споделила, че даже е забавно – да се омъжиш по рекомендация на изкуствения разсъдък.
В интернет историята провокира бурни реакции. Едни настояват, че мъжът е вманиачен и е трансформирал любовта в техническа поддръжка. Други му ръкопляскат, пресмятайки какъв брой пари и нерви е икономисал. Самият Александър пресмята, че е похарчил за „ плана “ към 1400 $ за разработка и още 2200 за срещи. Според неговите сметки, в случай че беше търсил брачна половинка по нормалния метод, това би му лишило пет години и над 100 хиляди $. Така че изгодата е явна, в случай че гледаме на връзките като на бизнес начинание.
Между другото Карина не се сърди. Тя знае, че зад сухите логаритми се е криел жив човек, който просто се е страхувал да не направи някоя нелепост.
Двамата настояват, че към този момент са напълно обикновено семейство, в което няма място за роботи и авансово написани сюжети. Снимки: Freepik
Напоследък наподобява, че единствено най-големите скептици не са опитвали да употребяват (ИИ) за работа или учене. Един мъж на име Александър обаче взема решение да отиде по-далеч и да повери на машината най-съкровеното – персоналния си живот.
Изкуственият разсъдък му предлага съответно приложение за запознанства, оказва помощ му да избере „ единствената “ и да стартира преписка с нея. Нещо повече – насрочва срещите и даже проучва страстите ѝ. Звучи като сюжет на приказен филм, в който роботите завладяват света. В тази публикация ще разкажем каква в действителност е развръзката на тази невероятна история. Когато дипломната работа се трансформира в тестови полигон
Всичко стартира не с обич, а с най-обикновен студентски проблем – нежеланието да се написа дипломна работа. Александър учел в Руския държавен филантропичен университет, само че не възнамерявал да работи по специалността си. Нужна му била просто тапия, а не му се губели месеци в писане на скучни курсови и дипломни работи. Смятал, че да си купи подготвена работа е неуместно, по тази причина решил да опитва. Седнал пред компютъра и помолил да напише главите на дипломната му работа вместо него.
Научният му началник отхвърлил първите два проекта, формирани от машината. Александър се принудил да се включи персонално, само че главната „ черна работа “ била свършена от изкуствената невронна мрежа. Удивително, само че целият развой лишил едвам 23 часа.
Проверката за плагиатство посочила 82% автентичност – резултат, който мнозина реализират с месеци труд. За Александър това бил явен сигнал – щом ИИ се оправя с дипломна работа, за какво да не го употребява и за намиране на другарка? Как логаритмите замениха романтиката
Преди опита Александър не успявал да построи сериозна връзка в продължение на три години. Скролвал в приложенията за запознанства, писал си с някоя дама няколко седмици, канил я на кафе, а по-късно всичко се проваляло. Струвало му се, че дамите са или прекомерно прочувствени, или имат разнообразни полезности от неговите. Накратко, не се получавал пълностоен контакт.
Тогава си спомнил за триумфа с дипломната работа и написал елементарна стратегия благодарение на ИИ. Първата версия работела много жестоко, логаритъмът автоматизирано харесвал профили с повече от две фотоси. Ако някоя жена отвърнела на харесването, в чата се включвал ChatGPT. Изкуственият разсъдък трябвало да се държи като елементарен мъж и в последна сметка да предложения дамата на среща. От 50 опита обаче единствено няколко довели до спогодба. Повечето събеседнички бързо усещали фалша и изчезвали.
Александър не се отчаял. Прекарал още няколко седмици в настройки. Научил виртуалния разсъдък да помни историята на разговорите, с цел да не задава еднакъв въпрос два пъти. Заредил в базата данни обстоятелства за себе си – с какво се занимава, къде работи, какво обича да гледа, и ѝ забранил да си измисля. След обновяването логаритъмът почнал връзка по едно и също време със 150 дами. До действителни срещи се стигнало с дванадесет от тях. Куриозни случки и първа обич
Разбира се, не минало и без занимателни гафове. Веднъж ChatGPT заречен на една жена голям букет божури и кутия бонбони, а Александър даже не погледнал какво е писал роботът. Наложило се незабавно да търси цветя по пътя за срещата. Друг път невронната мрежа насрочила две срещи едновременно в разнообразни краища на града. На програмиста му се наложило незабавно да свърже календар и да научи програмата да сверява графика му.
Постепенно обаче нещата се наредили. От дванадесетте действителни познанства останали четири дами. С три от тях Александър просто се сприятелил. А с четвъртата, момиче на име Карина, пламнало нещо съществено. Интересното е, че точно електронният разум пръв схванал, че е време връзката да премине напълно офлайн.
Програмата спряла да замества Александър в чата, а единствено подавала сигнали, когато разговорът тръгвал в неверна посока. Например, в случай че Карина започнела да се наскърбява, ChatGPT го съветвал да ѝ се обади персонално, вместо да написа дълги известия. Финал, който никой не очакваше
След година другарство Александър осъзнал нещо просто, програмата към този момент не му била нужна. Бил се влюбил същински. При това окончателният подтик още веднъж пристигнал от изкуствения разсъдък. Мъжът заредил в изкуствения разсъдък кореспонденцията им от последните месеци и попитал: „ Какво да върша оттук насетне? “. Машината анализирала тоналността на известията, честотата на срещите и общите им проекти. Отговорът бил безапелационен: „ Жени се, глупако “.
Александър направил тъкмо това. Когато Карина схванала, че съвсем година е общувала с бот, в началото била в потрес. Засипала го с въпроси: по какъв начин по този начин, кое е било истина и кое – не? Но по-късно се разсмяла и споделила, че даже е забавно – да се омъжиш по рекомендация на изкуствения разсъдък.
В интернет историята провокира бурни реакции. Едни настояват, че мъжът е вманиачен и е трансформирал любовта в техническа поддръжка. Други му ръкопляскат, пресмятайки какъв брой пари и нерви е икономисал. Самият Александър пресмята, че е похарчил за „ плана “ към 1400 $ за разработка и още 2200 за срещи. Според неговите сметки, в случай че беше търсил брачна половинка по нормалния метод, това би му лишило пет години и над 100 хиляди $. Така че изгодата е явна, в случай че гледаме на връзките като на бизнес начинание.
Между другото Карина не се сърди. Тя знае, че зад сухите логаритми се е криел жив човек, който просто се е страхувал да не направи някоя нелепост.
Двамата настояват, че към този момент са напълно обикновено семейство, в което няма място за роботи и авансово написани сюжети. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ