Млад лекар, който страда от тежко онкологично заболяване, се оплака

Млад доктор, който страда от тежко онкологично заболяване, се оплака във Facebook от дискриминация в Катедрата по гастроентерология на Медицинския университет (МУ) в София, където е кандидатствал за позицията на помощник. Д-р Радислав Наков съобщи, че не е бил позволен да стане хабилитирано лице единствено поради здравословното си положение. От МУ обаче отхвърлиха това.

Ето какво написа младият мъж в обществената мрежа:

" Как не станах помощник, тъй като онкоболен няма място в Катедрата по гастроентерология на МУ-София

Казвам се Радислав Венциславов Наков на 30 години. Без лекар. В момента съм от другата страна. Пациент. Онкоболен. До скоро това беше просто диагноза, друга непозната орис. Сега е моята. Трудно е да напиша идващите редове, тъй като ще съберат моята ненавист, моят яд, моята вяра, моята обич.

И не става дума за моята диагноза NK/Т - клетъчен лимфом , не става дума за моята орис. Лекувам се, оптимист съм, макар че контакта с хора може да ме убие. За благополучие все още лекуването върви добре. Минах два курса химиотерапия и един лъчелечение. Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови кафези. Благодаря на всички лекари и сестри от Национална профилирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести, които поставят неимоверни грижи, с цел да мога да пребивавам. Чувствам се здрав, имам вяра, че ще се изцелявам. Искам да продължа да пребивавам, да имам семейство, да се развъртвам като доктор.

Болестта дава друга вероятност за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, само че болката не идва от самото заболяване. Голямата болежка идва, когато отношението се промени , когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял до дъно борбата за живота си без значение от крайния резултат. Боли, тъй като още преди заболяването да те умъртвила, някои хора са те погребали.

Пиша тези редове, тъй като през последните месеци се срещнах точно с това отношение, което откри своята кулминационна точка предходната седмица. Не го разбирам и не мога да се примеря с това. Защото знам, че в случай че се примеря с това значи, че съм изгубил борбата освен с заболяването си, само че и за мен, като персона.