Млад лекар съсипа Тошко Йорданов: Не сте държал ръката на човек, докато умира!
Млад доктор безусловно съкруши с откровена изповед Тошко Йорданов, откакто националният представител направи повече от скандално изявление от трибуната на Народно събрание.
Ето какво написа Теодор Цанков, който работи в областта на опазването на здравето от десетилие:
" Съжалявам, мислих премислях, само че не устоях и имам какво да кажа.
господин Йорданов,
Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от тези „ специализанти “, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекост.
Завърших медицина не тъй като някой ми е платил пътя, а тъй като съм работил всеки вероятен час сред лекциите си.
Работих в незабавна помощ.
Работих в медицински център.
Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до през днешния ден няма домашна грижа.
Работих и тогава, когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в народен ефир...
Три работни места – с цел да си платя наема, учебниците, таксите, храната с цел да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са пет на брой.
И не съм изключение.
Повечето мои сътрудници изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – все пак – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надвишава годините ни с години.
Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лева заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за превоз, храна, едно на ниска цена кафе от автомата и вяра за по-добри години.
Работим изключително. Втори контракт. Трети контракт. Нощни смени. 24-часови наряди, в които решаваме орисите на нашите баби и дядовци, майки и татковци. Вземаме решения, които директно касаят животите им, а в случай че сгрешим - следва гибел.
За да ви описвам картинката, ще ви опиша за Центъра по незабавна помощ в София, за който мога с дни да Ви описвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а би трябвало да са най-малко 65 екипа.
И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без отмора и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от завист, а от отмалялост. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си разрешат да отидат на курс и осъвременят реанимацията си тъй като курсът е €600, представяте ли си? Може би един ваш обяд коства тяхното образование...
Говоря за този град, в който сирената на колата за спешна помощ е не знак на вяра, а е ехото на пренебрежението на не една-две институции.
Едва ли можете да ме разберете.
Тошко Йорданов шокира младите лекари: Отидете на село в Италия и чужденци ще работят тук за 500 лв.!
Не сте държал човек за ръка, до момента в който умира.
Не сте чул писъка на майка, нямате и визия по какъв начин мъже ридаят като дребни деца. Не знаете кръвта по какъв начин мирише, по какъв начин остава в носа за часове, по какъв начин се перат облекла по които има смес на кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, когато отново решите да говорите за „ специализанти “, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в кола за спешна помощ или в болница. Ще е без сюжет, или както може би сте привикнал “на живо ”. На място без осветяване. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 $ не купуват съвест.
Че лекарят не се мери в пари, а в храброст.
И че в тази страна към момента има такива, които се борят и с заболявания с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис: един елементарен доктор ".
Ето какво написа Теодор Цанков, който работи в областта на опазването на здравето от десетилие:
" Съжалявам, мислих премислях, само че не устоях и имам какво да кажа.
господин Йорданов,
Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от тези „ специализанти “, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекост.
Завърших медицина не тъй като някой ми е платил пътя, а тъй като съм работил всеки вероятен час сред лекциите си.
Работих в незабавна помощ.
Работих в медицински център.
Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до през днешния ден няма домашна грижа.
Работих и тогава, когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в народен ефир...
Три работни места – с цел да си платя наема, учебниците, таксите, храната с цел да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са пет на брой.
И не съм изключение.
Повечето мои сътрудници изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – все пак – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надвишава годините ни с години.
Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лева заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за превоз, храна, едно на ниска цена кафе от автомата и вяра за по-добри години.
Работим изключително. Втори контракт. Трети контракт. Нощни смени. 24-часови наряди, в които решаваме орисите на нашите баби и дядовци, майки и татковци. Вземаме решения, които директно касаят животите им, а в случай че сгрешим - следва гибел.
За да ви описвам картинката, ще ви опиша за Центъра по незабавна помощ в София, за който мога с дни да Ви описвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а би трябвало да са най-малко 65 екипа.
И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без отмора и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от завист, а от отмалялост. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си разрешат да отидат на курс и осъвременят реанимацията си тъй като курсът е €600, представяте ли си? Може би един ваш обяд коства тяхното образование...
Говоря за този град, в който сирената на колата за спешна помощ е не знак на вяра, а е ехото на пренебрежението на не една-две институции.
Едва ли можете да ме разберете.
Тошко Йорданов шокира младите лекари: Отидете на село в Италия и чужденци ще работят тук за 500 лв.!
Не сте държал човек за ръка, до момента в който умира.
Не сте чул писъка на майка, нямате и визия по какъв начин мъже ридаят като дребни деца. Не знаете кръвта по какъв начин мирише, по какъв начин остава в носа за часове, по какъв начин се перат облекла по които има смес на кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, когато отново решите да говорите за „ специализанти “, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в кола за спешна помощ или в болница. Ще е без сюжет, или както може би сте привикнал “на живо ”. На място без осветяване. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 $ не купуват съвест.
Че лекарят не се мери в пари, а в храброст.
И че в тази страна към момента има такива, които се борят и с заболявания с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис: един елементарен доктор ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




