Етнограф от Елена има уникална колекция от носии
Млад етнограф от Елена има неповторима сбирка от български носии. Светослав Петров непрестанно обогатява сбирката си от национални дрехи с нови експонати, само че и я демонстрира по изложения и фестивали и печели награди.
Два от костюмите преди броени дни бяха отличени с първите места на състезанието в категория „ Автентична носия “ на Осмия интернационален фолклорен фестивал „ Море от ритми “ в Балчик. Той се провежда от Сдружение с нестопанска цел „ За Балчик “ и се организира под патронажа на кмета на морския град Николай Ангелов. Събитието е с конкурсен темперамент с право на присъединяване на фенове, самодейци и фенове на българския фолклор от разнообразни възрасти, танцьори и артисти от музикални учебни заведения, паралелки, школи, представителни ансамбли и сформира.
Първото присъединяване на Светослав Петров на фестивала в Балчик е през 2013 година, когато по покана на уредниците прави първата си огромна галерия. Тази година завоюва и двете първи места – за женска дупнишка носия и мъжка самоковска, показана от самия него, дружно и с женската носия от този край. Дупнишката носия е невестинска от края на 19 и началото на 20 век. Съхранена е в достоверния й тип от семейство, което я предава на Светослав. Талантливият етнограф я сподели на състезанието с присъщото забраждане, направено от него по истинския модел, съхраняван в Националния етнографски музей в столицата.
В рамките на Международния фолклорен фестивал, еленчанинът показа и ревюто „ Разходка из България “ с 16 достоверни национални носии от сбирката му. Освен премиите, самопризнание за еленския колекционер е предлагането на уредниците плакатите за фестивала през 2019 година да бъдат с най-личните мома и ерген, издокарани с одежди от неговата колекция- в ловешка носия със сокай и плевенска мъжка носия от Осъмското поречие.
Светослав Петров се захласнал по старинните български дрехи още като 11-годишен. Тогава той посещавал кръжок в Детския комплекс в Елена, като заниманията били свързани с проучване на родния край.
„ Така през 2001 година се възпламених по старинните предмети от бита на дедите ни и започнах да групирам старинни движимости и тъкани ”, споделя родолюбецът от възрожденското градче.
Първото подаяние за сбирката му от носии направила негова учителка от Елена. Тя му подарила красива везана престилка от 1863 година На лист хартия пък прилежно била описала историята на фамилната светиня.
В момента сбирката на Светослав Петров, който работи в общинската администрация на балканския град, наброява над 30 носии от разнообразни краища на страната. Те са мъжки, женски, има и елементи от детски дрехи. Костюмите са от цяла България- от Софийско, Хасковско, Пловдивско, Русенско, Кюстендилско, Ямболско, Великотърновско, Плевенско и даже от региона на Беломорска Тракия.
„ Най-голяма уязвимост са ми облеклата от Великотърновския, Плевенския и Ловешкия край. Плевенската мъжка носия е белодрешна. Чернодрешната е била присъща за по-заможните хора и се отличава с обилна бродерия. Ризите и връхните елементи на костюмите са с богата везба. Това са превъзходни облекла на над век и са толкоз качествени като тъкани и естествени багрила, че са останали непокътнати във времето. Въпреки това за съхраняването им, се изискват специфични грижи ”, изяснява Петров.
Колекционерът прецизира, че моминското и невестинското облекло значително се разграничават най-много по символиката, вложена в шевиците.
Петров къта старинните одежди при специфични условия, като постоянно ги почиства и проветрява. Освен в Балчик, облеклата от сбирката му са показвани на изложения в Историческия музей в Харманли, взели участие са в интернационалното ревю „ Културен туризъм ” във Велико Търново, в експозиции в Елена. С тях са правени и атрактивни ревюта, а феновете постоянно остават очаровани.
„ Неотдавна бях с другари от фолклорен отбор на турне в Унгария. Бях знаменосец на състава и дефилирах с плевенска носия, която провокира възторг измежду публиката ”, споделя Петров.
Той има необикновен афенитет към забражденията, които са специфична част от женските национални дрехи. Етнографът даже самичък създава и реставрира този подробност от носията.
„ Това не е елементарна забрадка за глава, а комплицирана структура, която е носена до началото на 20 век. За мен е наслаждение и предизвикателство да създавам тази архаична част от българското облекло, която от дълго време е отишла в бабините ракли ”, разкрива етнографът.
Светослав Петров коментира, че забраждението съставлява комплицирана структура от шапка, която прилича ореол. Тя е богато украсена с мъниста, раковини, монети и тежи към 3-4 кг. Закрепването й върху главата е чрез дребна конопена шапчица, посредством специфична дъска или пък се изплита от гъвкави пръчици.
„ Изработвам забражденията по фотоси и рисунки, като употребявам достоверни материали. Почти всеки костюм от сбирката има и уместно забраждение ”, акцентира Петров.
Последното забраждение, което е измайсторил, е към дупнишка носия. То е с шапчица, която е компактно нашита с монети. В тилната част е прикован пискюл от прежда със забити в него пера от петел. От шапката се спуска линия плат, която е украсена с раковини. Под коленете пък с монети, мъниста и ресни от прежда е изобразен детайл от три кръга.
Колекционерът доверява, че мъчно намира подобаващи материали за изделията. Атрактивната си колекция той е обогатил и с везани вълнени чорапи, цървули, пафти и други обичайни украшения.
Два от костюмите преди броени дни бяха отличени с първите места на състезанието в категория „ Автентична носия “ на Осмия интернационален фолклорен фестивал „ Море от ритми “ в Балчик. Той се провежда от Сдружение с нестопанска цел „ За Балчик “ и се организира под патронажа на кмета на морския град Николай Ангелов. Събитието е с конкурсен темперамент с право на присъединяване на фенове, самодейци и фенове на българския фолклор от разнообразни възрасти, танцьори и артисти от музикални учебни заведения, паралелки, школи, представителни ансамбли и сформира.
Първото присъединяване на Светослав Петров на фестивала в Балчик е през 2013 година, когато по покана на уредниците прави първата си огромна галерия. Тази година завоюва и двете първи места – за женска дупнишка носия и мъжка самоковска, показана от самия него, дружно и с женската носия от този край. Дупнишката носия е невестинска от края на 19 и началото на 20 век. Съхранена е в достоверния й тип от семейство, което я предава на Светослав. Талантливият етнограф я сподели на състезанието с присъщото забраждане, направено от него по истинския модел, съхраняван в Националния етнографски музей в столицата.
В рамките на Международния фолклорен фестивал, еленчанинът показа и ревюто „ Разходка из България “ с 16 достоверни национални носии от сбирката му. Освен премиите, самопризнание за еленския колекционер е предлагането на уредниците плакатите за фестивала през 2019 година да бъдат с най-личните мома и ерген, издокарани с одежди от неговата колекция- в ловешка носия със сокай и плевенска мъжка носия от Осъмското поречие.
Светослав Петров се захласнал по старинните български дрехи още като 11-годишен. Тогава той посещавал кръжок в Детския комплекс в Елена, като заниманията били свързани с проучване на родния край.
„ Така през 2001 година се възпламених по старинните предмети от бита на дедите ни и започнах да групирам старинни движимости и тъкани ”, споделя родолюбецът от възрожденското градче.
Първото подаяние за сбирката му от носии направила негова учителка от Елена. Тя му подарила красива везана престилка от 1863 година На лист хартия пък прилежно била описала историята на фамилната светиня.
В момента сбирката на Светослав Петров, който работи в общинската администрация на балканския град, наброява над 30 носии от разнообразни краища на страната. Те са мъжки, женски, има и елементи от детски дрехи. Костюмите са от цяла България- от Софийско, Хасковско, Пловдивско, Русенско, Кюстендилско, Ямболско, Великотърновско, Плевенско и даже от региона на Беломорска Тракия.
„ Най-голяма уязвимост са ми облеклата от Великотърновския, Плевенския и Ловешкия край. Плевенската мъжка носия е белодрешна. Чернодрешната е била присъща за по-заможните хора и се отличава с обилна бродерия. Ризите и връхните елементи на костюмите са с богата везба. Това са превъзходни облекла на над век и са толкоз качествени като тъкани и естествени багрила, че са останали непокътнати във времето. Въпреки това за съхраняването им, се изискват специфични грижи ”, изяснява Петров.
Колекционерът прецизира, че моминското и невестинското облекло значително се разграничават най-много по символиката, вложена в шевиците.
Петров къта старинните одежди при специфични условия, като постоянно ги почиства и проветрява. Освен в Балчик, облеклата от сбирката му са показвани на изложения в Историческия музей в Харманли, взели участие са в интернационалното ревю „ Културен туризъм ” във Велико Търново, в експозиции в Елена. С тях са правени и атрактивни ревюта, а феновете постоянно остават очаровани.
„ Неотдавна бях с другари от фолклорен отбор на турне в Унгария. Бях знаменосец на състава и дефилирах с плевенска носия, която провокира възторг измежду публиката ”, споделя Петров.
Той има необикновен афенитет към забражденията, които са специфична част от женските национални дрехи. Етнографът даже самичък създава и реставрира този подробност от носията.
„ Това не е елементарна забрадка за глава, а комплицирана структура, която е носена до началото на 20 век. За мен е наслаждение и предизвикателство да създавам тази архаична част от българското облекло, която от дълго време е отишла в бабините ракли ”, разкрива етнографът.
Светослав Петров коментира, че забраждението съставлява комплицирана структура от шапка, която прилича ореол. Тя е богато украсена с мъниста, раковини, монети и тежи към 3-4 кг. Закрепването й върху главата е чрез дребна конопена шапчица, посредством специфична дъска или пък се изплита от гъвкави пръчици.
„ Изработвам забражденията по фотоси и рисунки, като употребявам достоверни материали. Почти всеки костюм от сбирката има и уместно забраждение ”, акцентира Петров.
Последното забраждение, което е измайсторил, е към дупнишка носия. То е с шапчица, която е компактно нашита с монети. В тилната част е прикован пискюл от прежда със забити в него пера от петел. От шапката се спуска линия плат, която е украсена с раковини. Под коленете пък с монети, мъниста и ресни от прежда е изобразен детайл от три кръга.
Колекционерът доверява, че мъчно намира подобаващи материали за изделията. Атрактивната си колекция той е обогатил и с везани вълнени чорапи, цървули, пафти и други обичайни украшения.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ