Индиана Джоунс стана магазинер в Свежен СНИМКИ
Млад археолог напусна София и се засели в Свежен. В сърцето на Средна гора, измежду старинните къщи от Средновековието и Възраждането, където живеят едвам стотина души, Иво Тавитян отвори магазин и продава на локалните хора самун, сирене и най-необходимите артикули за бита. Още с откриването магазинът станал една от атракциите на Свежен. Той по-скоро наподобява на антиквариат - тук има остарял грамофон с фуния, флагове, маски, сувенири, остарели грамофонни плочи. Доскорошният Индиана Джоунс, взел участие в откриването на най-значимите артефакти при започване на нашия век, обаче не крие, че приходите му са дребни. Стотината локални поданици купуват единствено най-необходимото и постоянно парите не му стигат да покрие разноските по активността.
Младият Индиана Джоунс се мести в Свежен преди четири години. Три от тях посветил на ремонт на къщата, с цел да сътвори улеснения за брачната половинка и сина си, които са тук всеки уикенд. Идват си петък и отпътуват за Пловдив в неделя вечерта или в понеделник, споделя Иво. А той рядко се връща в родната София, пътуванията му са по-често до града под тепетата, където живеят брачната половинка му и синът му.
Преди да се откри в селото, Иво Тавитян бил археолог в Националния исторически музей в София . За десетина години взел участие в най-успешните и вълнуващи археологически експедиции. Бил влюбен в археологията от дете. Още в осми клас за пръв път взел участие в разкопки в софийския квартал Слатина, началник на изследванията бил проф. Веселин Николов.
В същото време от дете съм желал да напусна огромния град и да заживея на село, описа Иво Тавитян. Особено през последните години за мен там стана отвратително - безпределно доста коли, тапи, тълпи и ненужна шумотевица, която ме изморява. А Свежен в действителност е неповторимо място, с забавни хора и богата история, доста неща ме свързват със селото.
Аз съм свеженски шурей , с жена ми през 2004 година направихме сватбата си тук, венчахме се в църквата „ Св. св. Петър и Павел “. Бяха минали тъкмо 50 години от последната сватбата, правена в този храм, защото след 9 септември 1944-та тук не са се правили бракосъчетания. Дойдоха всички хора от селото.
За нашата женитба дамите, които се грижат за църквата, бяха почистили двора и храма от вътрешната страна. А в старинните полилеи, донесени в края на 19. и началото на 20. век от Цариград, грееха свещи, а не електрически крушки. Подът на църквата бе постлан с рози.
По-късно кръстихме сина ни Борис в тази черква, споделя Иво.
Със Свежен го свързвало и детството. Преди доста години майка му купила къща тук и идвали през ваканциите. Бил още дете, когато се срещнал с Катя, бъдещата му брачна половинка. По някое време си изгубили следите, само че когато тя станала студентка в Художествената академия в София, още веднъж се срещнали и скоро се оженили.
Щом решил да се откри в Свежен, трябвало да си откри прехранване, по тази причина отворил магазин. А в това време непрекъснато правил ремонт на къщата, с цел да стане комфортна за живеене.
40-годишният мъж посвещава доста време на изследвания на историята на Свежен и не крие, че археологията му липсва. Преди да се откри в селото, няколко години Иво Тавитян работил в екипа на проф. Георги Китов. Пипнал главата на тракийския цар Севт Трети още до момента в който я разравяли от пръстта на могилата Голямата Косматка. Станал очевидец и участник в експедициите, създали най-големите археологически открития при започване на този век.
Беше мъчно, само че доста вълнуващо. Работил съм и в други експедиции, само че при Кита, Бог да го елементарни, беше извънредно. Той беше непоколебим човек, държеше доста на дисциплината. Оперативка, работа, обяд, отмора - всичко бе разчетено и се спазваше до минутата. И до ден сегашен археолози измислят за Китов какво ли не, сътвориха неуместен фолклор за него - от кое място знаел, че в тази могила има нещо, та отивал да копае тъкмо там, по какъв начин тъкмо той откривал това или това... А цялата магия беше в работата - работили сме месеци наред без почивни дни. Бяхме като дребна добре подготвена войска, споделя Иво.
Главата на Севт Трети е най-ценният артефакт, който е виждал.
Когато тази глава беше на масата измежду нас, имахме чувството, че там стои жив държател. Намерихме я положена пред могилата Голямата Косматка. Реставратор от Флоренция поправи миглите и очите, които бяха малко разместени в резултат на престоя в продължение на повече от две хилядолетия под една дребна каменна могилка. Тази глава е с безусловно точни портретни черти, с всичко, което имало лицето на Свет Трети - с миглите, бенката, плешивинката на тила, даже и малко изкривено подстригана брада. Очите, които са от полускъпоценни камъни, си имат зеници, ретина. Това е един от първите портрети на античен държател, освен това доста прочут, споделя Тавитян.
Сега, с цел да продължи с науката, въпреки и от отдалеченост, той изследва предишното на Свежен. От десетина години непрекъснато е по библиотеки и архиви. Събира документи и фотоси. Част от изследванията му са свързани с историята на селото и счита, че има доста положителни попадения.
Снимки: Авторката
Младият Индиана Джоунс се мести в Свежен преди четири години. Три от тях посветил на ремонт на къщата, с цел да сътвори улеснения за брачната половинка и сина си, които са тук всеки уикенд. Идват си петък и отпътуват за Пловдив в неделя вечерта или в понеделник, споделя Иво. А той рядко се връща в родната София, пътуванията му са по-често до града под тепетата, където живеят брачната половинка му и синът му.
Преди да се откри в селото, Иво Тавитян бил археолог в Националния исторически музей в София . За десетина години взел участие в най-успешните и вълнуващи археологически експедиции. Бил влюбен в археологията от дете. Още в осми клас за пръв път взел участие в разкопки в софийския квартал Слатина, началник на изследванията бил проф. Веселин Николов.
В същото време от дете съм желал да напусна огромния град и да заживея на село, описа Иво Тавитян. Особено през последните години за мен там стана отвратително - безпределно доста коли, тапи, тълпи и ненужна шумотевица, която ме изморява. А Свежен в действителност е неповторимо място, с забавни хора и богата история, доста неща ме свързват със селото.
Аз съм свеженски шурей , с жена ми през 2004 година направихме сватбата си тук, венчахме се в църквата „ Св. св. Петър и Павел “. Бяха минали тъкмо 50 години от последната сватбата, правена в този храм, защото след 9 септември 1944-та тук не са се правили бракосъчетания. Дойдоха всички хора от селото.
За нашата женитба дамите, които се грижат за църквата, бяха почистили двора и храма от вътрешната страна. А в старинните полилеи, донесени в края на 19. и началото на 20. век от Цариград, грееха свещи, а не електрически крушки. Подът на църквата бе постлан с рози.
По-късно кръстихме сина ни Борис в тази черква, споделя Иво.
Със Свежен го свързвало и детството. Преди доста години майка му купила къща тук и идвали през ваканциите. Бил още дете, когато се срещнал с Катя, бъдещата му брачна половинка. По някое време си изгубили следите, само че когато тя станала студентка в Художествената академия в София, още веднъж се срещнали и скоро се оженили.
Щом решил да се откри в Свежен, трябвало да си откри прехранване, по тази причина отворил магазин. А в това време непрекъснато правил ремонт на къщата, с цел да стане комфортна за живеене.
40-годишният мъж посвещава доста време на изследвания на историята на Свежен и не крие, че археологията му липсва. Преди да се откри в селото, няколко години Иво Тавитян работил в екипа на проф. Георги Китов. Пипнал главата на тракийския цар Севт Трети още до момента в който я разравяли от пръстта на могилата Голямата Косматка. Станал очевидец и участник в експедициите, създали най-големите археологически открития при започване на този век.
Беше мъчно, само че доста вълнуващо. Работил съм и в други експедиции, само че при Кита, Бог да го елементарни, беше извънредно. Той беше непоколебим човек, държеше доста на дисциплината. Оперативка, работа, обяд, отмора - всичко бе разчетено и се спазваше до минутата. И до ден сегашен археолози измислят за Китов какво ли не, сътвориха неуместен фолклор за него - от кое място знаел, че в тази могила има нещо, та отивал да копае тъкмо там, по какъв начин тъкмо той откривал това или това... А цялата магия беше в работата - работили сме месеци наред без почивни дни. Бяхме като дребна добре подготвена войска, споделя Иво.
Главата на Севт Трети е най-ценният артефакт, който е виждал.
Когато тази глава беше на масата измежду нас, имахме чувството, че там стои жив държател. Намерихме я положена пред могилата Голямата Косматка. Реставратор от Флоренция поправи миглите и очите, които бяха малко разместени в резултат на престоя в продължение на повече от две хилядолетия под една дребна каменна могилка. Тази глава е с безусловно точни портретни черти, с всичко, което имало лицето на Свет Трети - с миглите, бенката, плешивинката на тила, даже и малко изкривено подстригана брада. Очите, които са от полускъпоценни камъни, си имат зеници, ретина. Това е един от първите портрети на античен държател, освен това доста прочут, споделя Тавитян.
Сега, с цел да продължи с науката, въпреки и от отдалеченост, той изследва предишното на Свежен. От десетина години непрекъснато е по библиотеки и архиви. Събира документи и фотоси. Част от изследванията му са свързани с историята на селото и счита, че има доста положителни попадения.
Снимки: Авторката
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




