Митовете, страховете и фактите за еврото - какво пише в

Митовете, страховете и обстоятелствата за еврото - какво написа в закона и по кое време ще стартира същинската част на осведомителната акция у нас.

" Най-големият боязън съгласно мен е този, който е обвързван с инфлацията. Тези страхове не са напълно неоправдани. ", споделя пред Българска национална телевизия Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за стопанска система и политика.  Според Георги Ганев, икономист, Център за демократични тактики: " Просто операции, несъмнено, само че хората им имат вяра. Няма какво да се направи в България по тази тематика. ".

Проф. Виктор Йоцов, икономист, учител в УНСС: " Много постоянно обичаме да споделяме, че сме най-бедната страна в Европа, само че ще станем член на най-богатия клуб в света. "

На 11 май 2005 година 231 депутати от 39-ото Народно заседание ратифицират Договора за присъединение на България в Европейския съюз. А задължението на страната за приемането на единната валута е написан още в Глава 11 „ Икономически и валутен съюз “ от 2001 година, както и в Предприсъединителните стопански стратегии. Препотвърден е и в Договора за присъединението. Прав е ръководителят на 39-ия парламент Борислав Великов, че оня акт ще остане в историята. А в този момент - 20 години по-късно, обществото е по-близо от всеки път, само че и по-разделено от всеки път за влизането ни в еврозоната. Страховете освен не понижават, а конспирациите и митовете се усилват, съобщи Парите ни.
Страхът от повишение на цените на артикули и услуги след влизане в еврозоната е измежду най-големите, а Фискалният съвет преди дни излезе с разбор на данните за инфлацията в последните пет включили се страни - Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия - освен, че нито една от тях не е банкрутирала, а анализът сочи, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се прави оценка като минимално.

Георги Ганев, икономист, Център за демократични тактики: " Ще се види, че нито един от тези страхове няма да се реализира. Те са просто операции, несъмнено. Но хората им имат вяра, няма какво да се направи в България по тази тематика. Ще продължат да им имат вяра досега на влизането в еврозоната, когато с очите си видят, че я няма тази работа. "

А някои икономисти изясняват страховете и рисковете по този начин:

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за стопанска система и политика:  " Тези страхове не са напълно неоправдани, бих споделил, че са оправдани по линия на това, което първо сме видели, да кажем, в Хърватия, и по линия на това, което е документирано в литературата, апропо от самата Европейска централна банка, и по линия на това, което знаем за българските регулаторни органи, които не се славят с изключително качество на работата. "

Проф. Виктор Йоцов, икономист, учител в УНСС:  " Аз постоянно съм давал образец да не се опасяваме толкоз от инфлацията, тъй като аргументът, че влизането в еврозоната незабавно води до инфлация, тъй като ще вдигнат всички цените, не е заможен. Ако някой има пазарната мощ да вдигне цените, за какво той да чака да влизаме в еврозоната? Той ще го направи и в този момент. "

Това е написано ясно и изрично - закрепен централен курс от 1.95583 лв. за 1 евро, който курс ще бъде непокътнат и при влизането на страната ни в еврозоната. Не се позволява преизчисляване на цени при курс, друг от закрепения. Още през 2020 година Народното събрание даде мандат за влизане в еврозоната единствено при курс от 1.95583 лв. за евро, а решението беше препотвърдено предходната година. Въпреки това обаче търговци признават, че ще закръгляват, само че не съгласно написаните правила, а с цел да им е по-лесно.
Или, в случай че в този момент даден продукт коства 5 лв., то цената му след използване на закрепения курс и закръгляването до втория знак след десетичната запетая ще е 2.56 евро.

За да може хората да свикнат с цените още преди присъединението те ще бъдат изписвани в двете валути - това е така наречен двойно обозначаване. Това би трябвало да стартира един месец след датата на влизане в действие на решението за приемането на еврото и завършва 12 месеца след въвеждането му. Окончателното решение за дата на присъединение към еврозоната е на Съвета на Европейския съюз.

Георги Ганев, икономист, Център за демократични тактики: " Съветът на Европейския съюз е от 26 до 28 юни. Ако приемем, че на някоя от тези три дати се вземе решение, че България дава отговор на критериите и ще бъде в еврозоната от 1 януари 2026 година, това значи, че незабавно влиза в деяние Законът за въвеждане на еврото. Да вземем 27 юни. Значи на 27 юли към този момент всички в България, всеки продавач в България, би трябвало да има двойните цени. Съветвам всеки, който е нервозен, че ще вдигнат цените, да отиде на 26 юни и да снима цените. След това да отиде на 27 юни и отново да ги снима и да види - има или няма. Ако има - да рапортува ".

Ще се промени ли вноската по заема ви след прекосяване към евро

В първия месец след присъединението ни левът и еврото ще бъдат в обращение по едно и също време. В този интервал рестото ще се връща в евро и единствено, в случай че няма наличност - в левове. След това разплащането става единствено в евро.

По кой курс, по какъв начин, къде, има ли такси - тези въпроси не престават да си задават хората. Безплатно ще е през първите шест месеца от датата на въвеждане във всички банки и „ Български пощи “. През идващите шест месеца ще могат да постановат такса, а безвъзмездна ще остане услугата в Българската национална банка. Обмяната ще става единствено по закрепения курс.

Българският лев е постоянен, само че той е привързан във валутен ръб с еврото. Той е въведен на 1 юли 1997 година Курсът на българския лев се фиксира първо към марката, а след това към еврото. Според Георги Ганев превалутирането няма да затрудни системите, защото не беше чак толкоз от дълго време времето, когато левът се раздели с три нули.
 
Георги Ганев, икономист, Център за демократични тактики:  " Абсолютно всички са подготвени, всички, с които приказвам, всички, с които разисквам, които ще бъдат логистично наранени от това превалутиране. Нещо, което сме правили преди 26 години. Не знам за какво толкоз доста народ го не помни това нещо с реденоминацията от 5 юли 1999 година, то беше същата логистична интервенция, били сме там, правили сме го, за повторно ни е в границите на едно потомство. Няма да има никакви проблеми, всеки, който би трябвало да е подготвен, е подготвен. "
 

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за стопанска система и политика:  " За мен огромният мит, в случай че съответно приказваме за цените, е че тези нараствания на цените от превалутиране, са огромният проблем. За мен по-големият проблем, съответно в България, не е превалутирането, а е обвързван със замяната на системата на Валутния ръб с влизането на еврото. Защо това е по този начин? Защото до момента Българска народна банка не можеше да купува дълг. Когато влезем в еврозоната няма да е по този начин, в противен случай - ще има тази опция и това се прави там. А при пазаруване на държавен дълг имаме дълготрайно повишаване на цените и тъкмо там е по-големият проблем. Т..е в случай че не бъде следено държанието по някакъв метод на Българска народна банка в евросистемата, ще имаме по-постепенно, само че по-дългосрочно повдигане на цените и там е по-големият проблем. И за това не се приказва в разбора на Българска народна банка, където превалутирането е упоменато като проблем, а това не е. Има един значим въпрос, който се губи, когато премахнем националната си валута, а точно тази опция ти да контролираш самата система. Моето мнение, също написано в отчета на Българска народна банка, е че нашето въздействие в ЕЦБ ще е минимално. "

Сметките в банките ще бъдат превалутирани автоматизирано по закрепения курс и по никой различен и равностойността в евро ще е равна на левовата. Преобразуването ще става гратис за заеми, депозити и средства по сметки, заеми, финансови принадлежности и скъпи бумаги.
В момента лихвите у нас са по-ниски, в сравнение с в еврозоната.

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за стопанска система и политика: " Дали това ще се резервира, е мъчно да се отговори, тъй като въздействат доста фактори на размера на лихвите. В момента лихвите в България са по-ниски от историческите и траекторията е да се покачват, без значение дали влизаме или не в еврозоната. "

Основните моменти са написани в Закона за въвеждане на еврото и Националния проект, само че така наречен дейна част на информационната акция би трябвало да стартира месец след решението на водачите на Европейски Съюз - или в случай че получим " да " през юли.

Георги Ганев, икономист, Център за демократични тактики:  " Определени политически сили разпростират своите политически процеси посредством вбиване на чеп в мнението на българското общество във връзка с участието в еврозоната. Този план е сполучлив, българското общество е разграничено и това няма да се промени до края на тази година. Започвам от ден на ден да изстивам към тази концепция, че някаква осведомителна акция ще преодолее разделянето в българското общество - няма да го преодолее. Който и да каже на хората, които се опасяват от еврото, насадени са страхове от приемането на еврото, каквото и да им се каже, те няма да го повярват просто. А тези, които доста желаят да влезем, каквото и да им каже другата страна, няма да го одобряват и споделят: Да, само че плюсовете са повече от минусите, даже да е права за кусурите. А недостатъци има. Еврозоната е човешко създание, няма по какъв начин да бъде съвършена. "

Последната страна, която влезе в еврозоната, е Хърватия. А откогато стана 20-ия член на еврозоната все по-често се приказва, че България ще последва нейния сюжет. Именно Хърватия е страната, с която най-вече ни съпоставят и от която потегли протестът на питателните магазини, поради високите цени на храните. Там обаче инфлацията още преди присъединението към еврозоната доближи 13% на годишна база, сочи анализът на Фискалния съвет.

Стоян Панчев, икономист, Експертен клуб за стопанска система и политика: " Когато те получиха " да ", огромна част от хърватските търговци и бизнеси, започнаха да подвигат цените още преди влизането на страната публично в еврозоната. "
 
20 са държавите-членки, които употребяват единната валута в този момент, а 7 - не. Една от тях е Дания, която още при присъединението е договорила „ уговорка за безучастие ". А Швеция, въпреки да се е съгласила с подписването на контракта за участие в Европейския съюз, организира референдум през 2003 година Поставена в меко казано внимателно състояние, страната отсрочва решаването на въпроса, като не се причислява към т.нар чакалня на еврозоната и по този начин съзнателно не извършва критериите.
 
Според проф. Йоцов, който е и някогашен представител на страната ни в Международния валутен фонд, все още България не разполага с кой знае какви принадлежности да форсира действителната конвергенция, губи от това, че не е в така наречен Клуб на богатите.  " Ще има по-висока фискална и финансова непоклатимост, по-ниски лихвени проценти, разноските за компаниите ще се понижат, тъй като те няма да имат потребност да хеджират рисковете, свързани с валутния курс. Да не забравяме за нещо друго - така наречен репутационен риск, който мощно ще намалее. ", счита той.
 
Кампанията на антиевро насочените в страната продължава да е по-шумна от тази на съперниците им. Но през седмицата министър председателят Росен Желязков и шефът на Българска народна банка Димитър Радев подписаха позиция в поддръжка на въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2026 година, която беше подкрепена от квалифицирано болшинство в Народното събрание. Сега чакаме от Брюксел явен отговор ще влезе ли разграничена България в единния валутен съюз.