Митове, теории и истини за земните недра
Митовете и религиите на народите в друга степен са свързани с подземния свят и неговите жители
В предишното този свят е бил за индивида еднопосочно недостижим. Но с развиването на техниката и другите науки мисълта за пътешествия в недрата на Земята към този момент не наподобява толкоз фантастична.
Съвременният компютърен свят със стремглаво разрастващите се технологии дава на откривателите средства, недостъпни за учените от предишното.
Ако разгледаме историята на този въпрос, то ползата към него за първи път поражда в средите на фантастите.
През 1864 година Жул Верн написа творбата си „ Пътешествие до центъра на Земята “. В основата му е залегнала теорията за кухата Земя. Главните герои на романа -професор Лиденброк и племенникът му Аксел, правят необикновено странствуване в земните глъбини през кратера на вулкан. Движейки се през тайнствени пещери, пътешествениците доближават подземно море, което преплуват със сал. А по-късно се връщат на повърхността през пещера.
По това време теорията за кухата Земя се възприема изцяло естествено. Доста по-късно в средите на учените връх взема доктрина, съгласно която нашата планета е плътна, без каквито и да било кухини. Предполага се, че в центъра е ситуирано твърдо (или течно) ядро, което има температура няколко хиляди градуса и се намира под голямо налягане. Според експертите след него подземното пространство е запълнено от тога – вещество в полуразтопено положение. Отгоре е ситуирана застиналата земна кора. В една или друга форма тази визия за Земята се резервира в формалната просвета до през днешния ден.
Но най-новите проучвания, извършени благодарение на свръхдълбоки сондажи, демонстрират, че актуалните показа за подземния свят нямат нищо общо с действителността. Редица учени още веднъж се връщат към теорията за кухата Земя. Най-авангардните компютърни технологии разрешават да се моделират редица процеси, извършващи се в подземния свят.
Но отговор на горещите въпроси може да се получи само посредством директно проучване.
Разбира се, най-хубавият вид е благодарение на пилотиран от експерти уред. Идеята за тази хипотетична „ подземница” поражда през първата половина на XX в. През 1937 година Григорий Адамов издава романа „ Победители на недрата “, чиито герои благодарение на ракетоподобен под земята уред се насочат да изследват земните глъбини. Той е екипиран със сондиращи устройства, способни да пробият всяка канара, и е пригоден да развива скорост подземен до 10 км/ч.
На тематиката са отдадени голям брой творби. Но допустимо ли е да бъде основано нещо сходно в действителността? Има съществени учредения да се счита, че се правят такива проучвания. Явно, инженерната мисъл е способна да ни удиви даже и днес…
В предишното този свят е бил за индивида еднопосочно недостижим. Но с развиването на техниката и другите науки мисълта за пътешествия в недрата на Земята към този момент не наподобява толкоз фантастична.
Съвременният компютърен свят със стремглаво разрастващите се технологии дава на откривателите средства, недостъпни за учените от предишното.
Ако разгледаме историята на този въпрос, то ползата към него за първи път поражда в средите на фантастите.
През 1864 година Жул Верн написа творбата си „ Пътешествие до центъра на Земята “. В основата му е залегнала теорията за кухата Земя. Главните герои на романа -професор Лиденброк и племенникът му Аксел, правят необикновено странствуване в земните глъбини през кратера на вулкан. Движейки се през тайнствени пещери, пътешествениците доближават подземно море, което преплуват със сал. А по-късно се връщат на повърхността през пещера.
По това време теорията за кухата Земя се възприема изцяло естествено. Доста по-късно в средите на учените връх взема доктрина, съгласно която нашата планета е плътна, без каквито и да било кухини. Предполага се, че в центъра е ситуирано твърдо (или течно) ядро, което има температура няколко хиляди градуса и се намира под голямо налягане. Според експертите след него подземното пространство е запълнено от тога – вещество в полуразтопено положение. Отгоре е ситуирана застиналата земна кора. В една или друга форма тази визия за Земята се резервира в формалната просвета до през днешния ден.
Но най-новите проучвания, извършени благодарение на свръхдълбоки сондажи, демонстрират, че актуалните показа за подземния свят нямат нищо общо с действителността. Редица учени още веднъж се връщат към теорията за кухата Земя. Най-авангардните компютърни технологии разрешават да се моделират редица процеси, извършващи се в подземния свят.
Но отговор на горещите въпроси може да се получи само посредством директно проучване.
Разбира се, най-хубавият вид е благодарение на пилотиран от експерти уред. Идеята за тази хипотетична „ подземница” поражда през първата половина на XX в. През 1937 година Григорий Адамов издава романа „ Победители на недрата “, чиито герои благодарение на ракетоподобен под земята уред се насочат да изследват земните глъбини. Той е екипиран със сондиращи устройства, способни да пробият всяка канара, и е пригоден да развива скорост подземен до 10 км/ч.
На тематиката са отдадени голям брой творби. Но допустимо ли е да бъде основано нещо сходно в действителността? Има съществени учредения да се счита, че се правят такива проучвания. Явно, инженерната мисъл е способна да ни удиви даже и днес…
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ