Стихийната живопис на художника Васил Петров гостува в пловдивска галерия
Митологията дава доста благоприятни условия. Тя е антична, само че има доста препратки, които виждаме в всекидневието. Тази тематика може да се интерпретира и да се вършат непредвидени връзки със съвременността. Това сподели пред Българска телеграфна агенция художникът Васил Петров на откриването на своята независима галерия живопис „ Стихии “ в изложба „ Възраждане “ в Пловдив.
„ Тъй като върша изложения към този момент четвърт век, постоянно има потребност една галерия да има име. Разбира се, името на една галерия е много нереално нещо. То или носи името на избрана картина, или пък някакво чувство за цялата галерия. Тук името „ Стихии “ идва от чувството, защото стихиите се усещат от картина “, сподели той, допълвайки, че няма творба в експозицията, която да е озаглавена по този начин.
Авторът се надява изненадите да ги открие публиката. „ Не ми е комфортно аз да приказвам за някакви изненади. Старал съм се, опитал съм се да пресъздам произведения, които са ме вълнували през последната година и се надявам публиката да ги оцени “, означи Петров. По думите му всичко, което е в неговото амплоа, участва в изложбата, а самият той се възползва от всичко, което го въодушевява. „ Човек, сблъсквайки се със света всеки ден, открива неща, които го вълнуват “.
Отбеляза, че към момента има вяра, че изкуството е най-демократичното нещо, тъй като основава избрана форма и облик, само че всеки стига самичък до правилния за себе си извод.
За времето, когато не рисува, той показа, че го употребява, с цел да събира усещания, а желанието му към днешния ден е „ светът да тръгне в една по-добра посока и нещата да се успокоят. И тъй като е началото на годината поисквам да бъдем щастливи и здрави “, сподели още художникът.
„ Живописта на Васил Петров ни връхлита – като бурно море, като мирис, като ентусиазъм. Тя не пита дали си подготвен. Въвлича те. Стихията в тези картини не е тематика, а положение. Тя е по едно и също време външна и вътрешна – ураган и порив, напрежение и покой, безмълвие и умиротворяване. Тя се ражда от конфликта сред изпитание и разпределяне, сред фигура и разпад, сред това, което може да се назове, и това, което остава неразбираемо, само че упорства да бъде почувствано и изживяно “. С тези думи откриха изложбата домакините и притежатели на изложба „ Възраждане “– Краси и Сим Алексиеви.
„ Водата е всевластна и неукротима – вдъхваща по едно и също време удивление и боязън със своята първична хубост и мощност. Морето не е сантиментален декор, а дейна мощ, с която индивидът – посредством своите създания и знаци – влиза в разговор “, споделиха галеристите.
По думите им осмоъгълният формат концентрира погледа и трансформира сцената в съвсем медитативно пространство. Зрителят е замесен в центробежното придвижване на мазките, само че още веднъж и още веднъж се връща към вертикала на фара – спокоен, само че явен знак за наличие и резистентност.
Според тях фигурата в картините е сложена в гранично положение. Телата са нежни, открити и раними, колебаещи се сред плътта и ефира. Женското наличие не е сюжет, а позив – за хубост, за обич, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е избавител, нито съдник, а безмълвен очевидец. Конят е чист подтик. Взрив от придвижване. Свобода, която не търси посока. Формата му като че ли не съумява да удържи силата, която я задвижва. „ Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се на вятъра. Няма отдалеченост сред ръката, която рисува, и възприятието, което я тласка към платното. В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща “, означиха Алексиеви.
Живописните произведения могат да се прегледат онлайн в салона на артпространството, както и на уеб страницата на галерията до 16 февруари.
Васил Петров е роден през 1961 година През 1981 година приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “ - София, а през 1987 година - Учителския институт. От 1990 година е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 година е ръководител на Представителството на СБХ в Пазарджик, в интервала 2002-2004 година е ръководител на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 година е ръководител на „ Алианс за напредък “ - Пазарджик. Работи в региона на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи оценки за творчеството си, включително и наградата, връчван от изложба „ Възраждане “ за достижения в изобразителното изкуство. Участва в голям брой интернационалните и национални представителни и групови изложения и пленери. Реализирал е над 60 независими изложения в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са владеене на редица обществени художествени сбирки: Градска художествена изложба, Банско; Градска Художествена Галерия „ Никола Петров “, Видин; Дворец на културата и спорта, Варна; Институт за изкуства „ Фортунато Деперо “, Италия; Колекции Паганел, Италия. Живее и твори в Пазарджик.
„ Тъй като върша изложения към този момент четвърт век, постоянно има потребност една галерия да има име. Разбира се, името на една галерия е много нереално нещо. То или носи името на избрана картина, или пък някакво чувство за цялата галерия. Тук името „ Стихии “ идва от чувството, защото стихиите се усещат от картина “, сподели той, допълвайки, че няма творба в експозицията, която да е озаглавена по този начин.
Авторът се надява изненадите да ги открие публиката. „ Не ми е комфортно аз да приказвам за някакви изненади. Старал съм се, опитал съм се да пресъздам произведения, които са ме вълнували през последната година и се надявам публиката да ги оцени “, означи Петров. По думите му всичко, което е в неговото амплоа, участва в изложбата, а самият той се възползва от всичко, което го въодушевява. „ Човек, сблъсквайки се със света всеки ден, открива неща, които го вълнуват “.
Отбеляза, че към момента има вяра, че изкуството е най-демократичното нещо, тъй като основава избрана форма и облик, само че всеки стига самичък до правилния за себе си извод.
За времето, когато не рисува, той показа, че го употребява, с цел да събира усещания, а желанието му към днешния ден е „ светът да тръгне в една по-добра посока и нещата да се успокоят. И тъй като е началото на годината поисквам да бъдем щастливи и здрави “, сподели още художникът.
„ Живописта на Васил Петров ни връхлита – като бурно море, като мирис, като ентусиазъм. Тя не пита дали си подготвен. Въвлича те. Стихията в тези картини не е тематика, а положение. Тя е по едно и също време външна и вътрешна – ураган и порив, напрежение и покой, безмълвие и умиротворяване. Тя се ражда от конфликта сред изпитание и разпределяне, сред фигура и разпад, сред това, което може да се назове, и това, което остава неразбираемо, само че упорства да бъде почувствано и изживяно “. С тези думи откриха изложбата домакините и притежатели на изложба „ Възраждане “– Краси и Сим Алексиеви.
„ Водата е всевластна и неукротима – вдъхваща по едно и също време удивление и боязън със своята първична хубост и мощност. Морето не е сантиментален декор, а дейна мощ, с която индивидът – посредством своите създания и знаци – влиза в разговор “, споделиха галеристите.
По думите им осмоъгълният формат концентрира погледа и трансформира сцената в съвсем медитативно пространство. Зрителят е замесен в центробежното придвижване на мазките, само че още веднъж и още веднъж се връща към вертикала на фара – спокоен, само че явен знак за наличие и резистентност.
Според тях фигурата в картините е сложена в гранично положение. Телата са нежни, открити и раними, колебаещи се сред плътта и ефира. Женското наличие не е сюжет, а позив – за хубост, за обич, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е избавител, нито съдник, а безмълвен очевидец. Конят е чист подтик. Взрив от придвижване. Свобода, която не търси посока. Формата му като че ли не съумява да удържи силата, която я задвижва. „ Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се на вятъра. Няма отдалеченост сред ръката, която рисува, и възприятието, което я тласка към платното. В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща “, означиха Алексиеви.
Живописните произведения могат да се прегледат онлайн в салона на артпространството, както и на уеб страницата на галерията до 16 февруари.
Васил Петров е роден през 1961 година През 1981 година приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “ - София, а през 1987 година - Учителския институт. От 1990 година е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 година е ръководител на Представителството на СБХ в Пазарджик, в интервала 2002-2004 година е ръководител на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 година е ръководител на „ Алианс за напредък “ - Пазарджик. Работи в региона на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи оценки за творчеството си, включително и наградата, връчван от изложба „ Възраждане “ за достижения в изобразителното изкуство. Участва в голям брой интернационалните и национални представителни и групови изложения и пленери. Реализирал е над 60 независими изложения в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са владеене на редица обществени художествени сбирки: Градска художествена изложба, Банско; Градска Художествена Галерия „ Никола Петров “, Видин; Дворец на културата и спорта, Варна; Институт за изкуства „ Фортунато Деперо “, Италия; Колекции Паганел, Италия. Живее и твори в Пазарджик.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ