Проговори Митко от „Фермата“, който крие страшно мутренско минало
Митко Тимчев е измежду най-колоритните участници от последния сезон на „ Фермата “. 50-годишният мъж има богата биография, наситена с доста рискови обстановки и случки в живота му. Пред наш кореспондент той описа за огромна драма, белязала живота му. Като предводител на мутренска бригада той става жертва на нападение, което оставя трайни душевен следи, само че пък му разрешава да „ прогледне “ и да спре с този замърсен бизнес. Всичко това и още любопитни истории споделя Митко пред кореспондент на „ ШОУ “ часове след отпадането си от рейтинговото шоу по бТВ.
- Митко, удовлетворен ли си от присъединяване си във „ Фермата “?
- Доволен съм. Влязох с настройката да изживея премеждие, тъй като един 50-годишен човек влиза в някаква зона на комфорт и идва миг, в който би трябвало да има разклащане, с цел да усети усета на живота. Екстремна персона съм и съм разпален по такива спортове и по този метод си набирам нужния адреналин. Но въпреки всичко човек зацикля, движи се в един кулоар и има потребност от нещо такова, като прекарването във „ Фермата “.
- Камерите притесняваха ли те по някакъв метод? Показа ли същинското си лице или се прикриваше?
- Първата седмица ми беше по-трудно, най-много с това, че би трябвало на врата ми постоянно да има закачен микрофон. След това имах възприятието, че изобщо не виждам камерите. В действителния живот съм тъкмо този, който бях и в предаването.
- Успя ли да намериш другари измежду останалите фермери?
- Срещнах хора, които ще ми останат другари за цялостен живот. На първо място се открихме с Дидо. Имаме идентична психика и музикални желания. Толкова добър човек не съм срещал през живота си. Цецо, Жоро, Сашо, Алекс и Лили също ми станаха близки.
Моят любимец за победител е Дидо. Гледам малко пристрастно, само че и като виждам качествата му – несъмнено заслужава.
- Бил си лидер на най-сериозната мутренска бригада в Северозападна България. Какви ги вършеше по това време и по какъв начин се откъсна от това?
- Времената бяха такива. Това се случи 94-95-а година. Много от хората, които се занимаваха със спорт, влязоха в този силов бизнес. Основното занятие на тези като мен беше да събираме задължения на хора, които не си плащаха за избрани неща. Разбира се, удържахме си % от парите, които взимахме. Трябваше обаче да имаш човек, който да ти е тил. Ние имахме контракти с избрани хора, които имаха нашата защита.
От това нещо се отхвърлих една година откакто имах съществени проблеми. Отвлякоха ме на една среща, на която отидох неопитен, малко на юнашко доверие. Доста мъчно излязох от тази обстановка. Имах 12 контузии на главата и редица други медицински проблеми. Едва оцелях и нещо се обърна в мен, че е пристигнал миг да спра да се занимавам с това.
- Разбра ли повода за отвличането?
- Всичко беше до систематизиране на зони за въздействие. Ние работехме със прилежаща формация, с която сме си разпределили регионите. Те обаче притесняваха наш клиент, отвлякоха сина на наш другар, който внасяше метал от Украйна. Направихме една среща с тях, на която го пуснаха. На идната отвлякоха мен, тъй като желаеха да навлязат в нашата територия, а без да ни отстранят нас физически, не можеше да се случи.
- Това остави ли ти душевен контузии?
- Това ми донесе лека форма на клаустрофобия, защото при отвличането ми прекарах много време затворен в един багажник. Доста рани имах по себе си, имаше моменти, в които си мислех, че ще се задуша. Първоначално го имаше този под паника боязън, само че с времето това отшумя. Станах много по-предпазлив.
- Получавал ли си за плахи и за фамилията, за дъщерите ти?…
- Получавал съм, да. Имаше интервал, в който живеех с едната ми щерка, тя беше дребна, в столичния квартал „ Надежда “ и бях заставен да ги изпратя в провинцията. Страхувах се, че ще ми взривят жилището. Спях с бронирана жилетка и револвер до главата.
- Семейното ти състояние е много завладяващо. Разкажи ни малко и за това…
- След казармата влязох в Софийския университет да изучавам „ Славянска лингвистика “. Там се срещнах с първата ми жена, която бе единствената унгарка там. Запознахме се, забременя от мен, а те са католици и когато се стигне до такава степен в една връзка, двамата би трябвало да се оженят. За да постъпя почтено с нея, се оженихме, роди ни се първото дете и аз се реалокирах на пребивавам в Будапеща, откакто завърших с моите неща. Там ни се роди още едно дете. Прибрахме се да живеем в България, само че татко й се разболя и тя отиде в Унгария да го гледа. С течение на времето се отчуждихме един от различен. След време се срещнах с другата ми жена Венислава, от която имам момиченце. Живяхме близо 15 години във Вършец, само че тя реши да се развива и се реалокира в София. Получи се същото нещо – живях 6-7 години самичък, до момента в който не срещнах последната ми жена. С нея сме 6 години дружно, има момиченце от предходен брак, което виждам като своя щерка.
Тя е с 21 години по-малка от мен.
- Как се възпламени по рисковите спортове и кой ти е най на сърце?
- Или го имаш в кръвта си, или го нямаш. Първият ми кросов мотор си го сглобих от елементи в 5-и клас. С него направих съществено рухване. Винаги съм търсил рискови неща. В началото беше катерене по планини и скали, по-късно се записах на парашутизъм. Нещата си идват едно след друго.
- В момента си футболен управител. Как се стигна до тази специалност и печели ли се добре от нея?
- След като завърших с предходните ми занимания, попаднах в подобен интервал, че търсех с какво тъкмо да се занимавам. По едно време вкарвах коли от чужбина, само че това не е моето. Тези пазарлъци не са по моите разбирания.
Затова ми подаде ръка един мой другар, на който доста държа – той е най-силният футболен сътрудник на съветския пазар. Тръгнахме с него дружно, вкара ме в тънкостите на тази специалност и към този момент 12-13 години се занимавам с това нещо.
Като печелене мога да кажа, че нещата са относителни. Разходите по завършването и осъществяването на една футболна договорка изискват много средства. За да се докара един футболист от Бразилия, футболният сътрудник поема всички разноски – самолетни билети, хотели… И в случай че треньорът на тима, а ние работим главно с Казахстан и Русия, реши, че той не дава отговор на неговите условия, ти го връщаш без право на отплата. Когато човек направи няколко такива неверни хода, се натрупват много съществени суми. Имали сме по 40-50 хиляди евро единствено от самолетни билети, които ги плащаме в края на година.
- За какво най-вече съжаляваш в живота си и в случай че имаше метод, би го изтрил от биографията си?
- Най-много скърбя, че не съм имал физическата опция да отделя задоволително време на децата си. Бих изтрил нещата, посредством които съм огорчил родителите си. В младите ми години постоянно съм им създавал напрежение.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Митко, удовлетворен ли си от присъединяване си във „ Фермата “?
- Доволен съм. Влязох с настройката да изживея премеждие, тъй като един 50-годишен човек влиза в някаква зона на комфорт и идва миг, в който би трябвало да има разклащане, с цел да усети усета на живота. Екстремна персона съм и съм разпален по такива спортове и по този метод си набирам нужния адреналин. Но въпреки всичко човек зацикля, движи се в един кулоар и има потребност от нещо такова, като прекарването във „ Фермата “.
- Камерите притесняваха ли те по някакъв метод? Показа ли същинското си лице или се прикриваше?
- Първата седмица ми беше по-трудно, най-много с това, че би трябвало на врата ми постоянно да има закачен микрофон. След това имах възприятието, че изобщо не виждам камерите. В действителния живот съм тъкмо този, който бях и в предаването.
- Успя ли да намериш другари измежду останалите фермери?
- Срещнах хора, които ще ми останат другари за цялостен живот. На първо място се открихме с Дидо. Имаме идентична психика и музикални желания. Толкова добър човек не съм срещал през живота си. Цецо, Жоро, Сашо, Алекс и Лили също ми станаха близки.
Моят любимец за победител е Дидо. Гледам малко пристрастно, само че и като виждам качествата му – несъмнено заслужава.
- Бил си лидер на най-сериозната мутренска бригада в Северозападна България. Какви ги вършеше по това време и по какъв начин се откъсна от това?
- Времената бяха такива. Това се случи 94-95-а година. Много от хората, които се занимаваха със спорт, влязоха в този силов бизнес. Основното занятие на тези като мен беше да събираме задължения на хора, които не си плащаха за избрани неща. Разбира се, удържахме си % от парите, които взимахме. Трябваше обаче да имаш човек, който да ти е тил. Ние имахме контракти с избрани хора, които имаха нашата защита.
От това нещо се отхвърлих една година откакто имах съществени проблеми. Отвлякоха ме на една среща, на която отидох неопитен, малко на юнашко доверие. Доста мъчно излязох от тази обстановка. Имах 12 контузии на главата и редица други медицински проблеми. Едва оцелях и нещо се обърна в мен, че е пристигнал миг да спра да се занимавам с това.
- Разбра ли повода за отвличането?
- Всичко беше до систематизиране на зони за въздействие. Ние работехме със прилежаща формация, с която сме си разпределили регионите. Те обаче притесняваха наш клиент, отвлякоха сина на наш другар, който внасяше метал от Украйна. Направихме една среща с тях, на която го пуснаха. На идната отвлякоха мен, тъй като желаеха да навлязат в нашата територия, а без да ни отстранят нас физически, не можеше да се случи.
- Това остави ли ти душевен контузии?
- Това ми донесе лека форма на клаустрофобия, защото при отвличането ми прекарах много време затворен в един багажник. Доста рани имах по себе си, имаше моменти, в които си мислех, че ще се задуша. Първоначално го имаше този под паника боязън, само че с времето това отшумя. Станах много по-предпазлив.
- Получавал ли си за плахи и за фамилията, за дъщерите ти?…
- Получавал съм, да. Имаше интервал, в който живеех с едната ми щерка, тя беше дребна, в столичния квартал „ Надежда “ и бях заставен да ги изпратя в провинцията. Страхувах се, че ще ми взривят жилището. Спях с бронирана жилетка и револвер до главата.
- Семейното ти състояние е много завладяващо. Разкажи ни малко и за това…
- След казармата влязох в Софийския университет да изучавам „ Славянска лингвистика “. Там се срещнах с първата ми жена, която бе единствената унгарка там. Запознахме се, забременя от мен, а те са католици и когато се стигне до такава степен в една връзка, двамата би трябвало да се оженят. За да постъпя почтено с нея, се оженихме, роди ни се първото дете и аз се реалокирах на пребивавам в Будапеща, откакто завърших с моите неща. Там ни се роди още едно дете. Прибрахме се да живеем в България, само че татко й се разболя и тя отиде в Унгария да го гледа. С течение на времето се отчуждихме един от различен. След време се срещнах с другата ми жена Венислава, от която имам момиченце. Живяхме близо 15 години във Вършец, само че тя реши да се развива и се реалокира в София. Получи се същото нещо – живях 6-7 години самичък, до момента в който не срещнах последната ми жена. С нея сме 6 години дружно, има момиченце от предходен брак, което виждам като своя щерка.
Тя е с 21 години по-малка от мен.
- Как се възпламени по рисковите спортове и кой ти е най на сърце?
- Или го имаш в кръвта си, или го нямаш. Първият ми кросов мотор си го сглобих от елементи в 5-и клас. С него направих съществено рухване. Винаги съм търсил рискови неща. В началото беше катерене по планини и скали, по-късно се записах на парашутизъм. Нещата си идват едно след друго.
- В момента си футболен управител. Как се стигна до тази специалност и печели ли се добре от нея?
- След като завърших с предходните ми занимания, попаднах в подобен интервал, че търсех с какво тъкмо да се занимавам. По едно време вкарвах коли от чужбина, само че това не е моето. Тези пазарлъци не са по моите разбирания.
Затова ми подаде ръка един мой другар, на който доста държа – той е най-силният футболен сътрудник на съветския пазар. Тръгнахме с него дружно, вкара ме в тънкостите на тази специалност и към този момент 12-13 години се занимавам с това нещо.
Като печелене мога да кажа, че нещата са относителни. Разходите по завършването и осъществяването на една футболна договорка изискват много средства. За да се докара един футболист от Бразилия, футболният сътрудник поема всички разноски – самолетни билети, хотели… И в случай че треньорът на тима, а ние работим главно с Казахстан и Русия, реши, че той не дава отговор на неговите условия, ти го връщаш без право на отплата. Когато човек направи няколко такива неверни хода, се натрупват много съществени суми. Имали сме по 40-50 хиляди евро единствено от самолетни билети, които ги плащаме в края на година.
- За какво най-вече съжаляваш в живота си и в случай че имаше метод, би го изтрил от биографията си?
- Най-много скърбя, че не съм имал физическата опция да отделя задоволително време на децата си. Бих изтрил нещата, посредством които съм огорчил родителите си. В младите ми години постоянно съм им създавал напрежение.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ