Митко Павлов: Ще падне правителството. Ще излезнем на избори
Митко Павлов с забавен коментар на митингите довечера.
Ето на какво обърна внимание той в профила си във фейсбук:
Много хора ще качат фотоси, видеа, постове, ленти, шортове и какво ли още не. На площада довечера има два пъти повече хора. Ако не и три пъти. Не знам. Но са пъклен доста. От Кристал до джамията е цялостно. Отстрани, на всички места по директните също. Видях другари, съученици, видях хора, които не съм виждал от дълго време, както всякога на митинг, апропо. Нормално е. Има сила, има усмивки, има деца има някакво прелестно възприятие. Вчера по трите национални малките екрани видях малко по-различни хора и ми стана жалко за тях, щот бих желал да са към нас. Не деля никого и не обвинявам. Всеки си избира средата. Или тя него. Ама всеки би трябвало да има право на избор. А имам възприятието, че някои от хората, които видях през вчерашния ден в репортажи, го нямат. Може и да бъркам. Но този митинг ще мине. Ще мине и идващия. Ще падне държавното управление Ще излезнем на избори. И тъкмо в това ми е вярата. Че най-сетне някой ще приобщи и тези хора, които са държани без обучение, без избор на издръжка от време на време. А когато няма с какво да нахраниш децата си, мисля, че диалогът е различен. Тези хора нямат избора, който имаме ние. Защото се упражняват върху тях от години. Държат ги необразовани и подвластни. Умишлено. Не пребивавам в балон и ми е ясно, че и ние сме подвластни от работа и впрочем. Ама имаме избор, а те нямат. Та концепцията ми е, че в случай че желаеме да реализираме нещо и да вървим напред, битката би трябвало да е и за тези хора. Звучи утопично и ненапълно е, само че би трябвало да се почне от някъде. Колкото и мъчно да е. А то е. Не единствено тук, само че и в други страни. Ама все има хора, дето схващат от тия неща и като по какъв начин се случват. И да, на площада няма ненавист. Няма и разделяне на тоя дето е тук е готин, а ония от нощес пияния със знамето е орка. Не. Има предпочитание да се живее добре. Да не те крадат и лъжат всекидневно. Което тук постоянно ми е липсвало у хората. Дано не се размие. Но това, което видях е, че младите няма да оставят повече нищо ненаказано. Защото с цел да живееш добре и умерено би трябвало да се отвоюва. А ние не сме го отвоювали. Нито нашите татковци. Тях ги излъгаха. Нас ненапълно също, макар, че ние живеем релативно добре. Имаме всичко и сме здрави, най-малко някои, за в този момент. Дано тия на 20,които са на открито, да имат смелостта и търпението да търсят отговорност за всичко. От тук насетне. Това бяха моите 5 стотинки по тематиката. Без фотоси. И без мнения изпод. Излишно е. Познавате ме. Можете да ме напсувате умерено и онлайн.
