Американците понасят тежестта от митата на Тръмп
Митата, наложени от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп върху вносни артикули, се поемат съвсем напълно от американските вносители, техните локални клиенти и в последна сметка от американските консуматори, сочи изследване на Института за международна стопанска система в Кил, представено от Българска телеграфна агенция.
Според разбора задграничните експортьори не са понижили цените си в отговор на нарастването на митата, което значи, че по-голямата част от разноските се трансферират върху цените в Съединени американски щати. Изследването твърди, че нарастването на митническите доходи с към 200 милиарда $ съставлява сума, „ извлечена от американските предприятия и семейства “.
Едва към 4 на 100 от митническата тежест се поемат от задгранични компании, до момента в който почти 96 на 100 се трансферират върху американските компании. Те или поемат по-високите разноски, или ги компенсират посредством повишение на крайните цени. Впоследствие производителите и търговците на дребно са изправени пред избора дали да трансферират разноските към потребителите, или да одобряват по-ниски облаги.
„ Митото не действа като налог върху задграничните производители, а като налог върху потреблението на американците “, посочват създателите на изследването Юлиан Хинц, Аарон Ломан, Хендрик Малкоу и Ана Форвих.
Проучването се концентрира върху въздействието на американските мита върху износа от Бразилия и Индия, които през предходната година бяха обект на високи и широкообхватни митнически ограничения. След въвеждането на 50-процентово мито бразилските експортьори не са намалили значително цените си в долари. Подобна наклонност е следена и при Индия, която в началото беше наранена от 25-процентово мито, след това увеличено до 50 на 100.
Според откривателите една от аргументите задграничните експортьори да не поемат забележителна част от разноските е опцията им да пренасочват продажбите си към други пазари.
„ Корекцията се реализира посредством понижаване на размера на търговията, а не посредством ценови отстъпки “, се отбелязва в отчета. „ При избора сред опазване на маржовете при по-ниски продажби или понижаване на маржовете за опазване на размера, множеството експортьори явно избират първото “.
Изследването е направено въз основа на данни за към 25 милиона търговски преводи на обща стойност от близо 4 трилиона $. Според създателите резултатите опонират на тезата на администрацията на Тръмп, че комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати поемат тежестта на митата.
„ Това изказване е в основата на политическата аргументация на митата – като инструмент за добиване на отстъпки от комерсиалните сътрудници и за генериране на доходи за американското държавно управление без разноски за американските семейства “, показват откривателите. „ Нашите данни демонстрират противоположното – съвсем всички разноски се поемат от американските вносители и консуматори “.
Митата на Тръмп засегнаха необятен набор от потребителски и индустриални артикули, в това число електроника, машини, селскостопански артикули и други, и доведоха до пренасочване на вериги на доставки отвън Съединени американски щати.
През 2025 година Тръмп въведе мащабни тарифни ограничения, известни като Liberation Day tariffs, които включват базово 10% мито върху множеството вносни артикули и спомагателни доста по-високи „ реципрочни “ мита за страни с огромни търговски остатъци по отношение на Съединени американски щати. Митата са персонализирани по страни и доближават до 50% за някои сътрудници.
Някои от най-фрапиращите случаи включват:
25% мита върху стомана и алуминий – наложени без изключения към огромни снабдители като Канада, Мексико, Европейски Съюз и Китай, което провокира остри рецензии и ответни ограничения от съдружниците.
Целеви цени върху високотехнологични артикули – в това число 25% мито върху висококласови чипове, които се внасят в Съединени американски щати и по-късно реекспортират, с аргумента подсилване на националната сигурност и ограничение на софтуерната взаимозависимост от Китай.
Нови закани от мита против европейски страни – Тръмп разгласи 10% мито върху вноса от осем европейски страни по отношение на желанието му да анексира Гренландия, което може да нарасне до 25% и да ескалира комерсиалното напрежение в трансатлантическия алианс. Заплаши и Франция с 200% мито върху вноса на вино и шампанско.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Според разбора задграничните експортьори не са понижили цените си в отговор на нарастването на митата, което значи, че по-голямата част от разноските се трансферират върху цените в Съединени американски щати. Изследването твърди, че нарастването на митническите доходи с към 200 милиарда $ съставлява сума, „ извлечена от американските предприятия и семейства “.
Едва към 4 на 100 от митническата тежест се поемат от задгранични компании, до момента в който почти 96 на 100 се трансферират върху американските компании. Те или поемат по-високите разноски, или ги компенсират посредством повишение на крайните цени. Впоследствие производителите и търговците на дребно са изправени пред избора дали да трансферират разноските към потребителите, или да одобряват по-ниски облаги.
„ Митото не действа като налог върху задграничните производители, а като налог върху потреблението на американците “, посочват създателите на изследването Юлиан Хинц, Аарон Ломан, Хендрик Малкоу и Ана Форвих.
Проучването се концентрира върху въздействието на американските мита върху износа от Бразилия и Индия, които през предходната година бяха обект на високи и широкообхватни митнически ограничения. След въвеждането на 50-процентово мито бразилските експортьори не са намалили значително цените си в долари. Подобна наклонност е следена и при Индия, която в началото беше наранена от 25-процентово мито, след това увеличено до 50 на 100.
Според откривателите една от аргументите задграничните експортьори да не поемат забележителна част от разноските е опцията им да пренасочват продажбите си към други пазари.
„ Корекцията се реализира посредством понижаване на размера на търговията, а не посредством ценови отстъпки “, се отбелязва в отчета. „ При избора сред опазване на маржовете при по-ниски продажби или понижаване на маржовете за опазване на размера, множеството експортьори явно избират първото “.
Изследването е направено въз основа на данни за към 25 милиона търговски преводи на обща стойност от близо 4 трилиона $. Според създателите резултатите опонират на тезата на администрацията на Тръмп, че комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати поемат тежестта на митата.
„ Това изказване е в основата на политическата аргументация на митата – като инструмент за добиване на отстъпки от комерсиалните сътрудници и за генериране на доходи за американското държавно управление без разноски за американските семейства “, показват откривателите. „ Нашите данни демонстрират противоположното – съвсем всички разноски се поемат от американските вносители и консуматори “.
Митата на Тръмп засегнаха необятен набор от потребителски и индустриални артикули, в това число електроника, машини, селскостопански артикули и други, и доведоха до пренасочване на вериги на доставки отвън Съединени американски щати.
През 2025 година Тръмп въведе мащабни тарифни ограничения, известни като Liberation Day tariffs, които включват базово 10% мито върху множеството вносни артикули и спомагателни доста по-високи „ реципрочни “ мита за страни с огромни търговски остатъци по отношение на Съединени американски щати. Митата са персонализирани по страни и доближават до 50% за някои сътрудници.
Някои от най-фрапиращите случаи включват:
25% мита върху стомана и алуминий – наложени без изключения към огромни снабдители като Канада, Мексико, Европейски Съюз и Китай, което провокира остри рецензии и ответни ограничения от съдружниците.
Целеви цени върху високотехнологични артикули – в това число 25% мито върху висококласови чипове, които се внасят в Съединени американски щати и по-късно реекспортират, с аргумента подсилване на националната сигурност и ограничение на софтуерната взаимозависимост от Китай.
Нови закани от мита против европейски страни – Тръмп разгласи 10% мито върху вноса от осем европейски страни по отношение на желанието му да анексира Гренландия, което може да нарасне до 25% и да ескалира комерсиалното напрежение в трансатлантическия алианс. Заплаши и Франция с 200% мито върху вноса на вино и шампанско.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ