Митът „Хипократова клетва“
Митът „ Хипократова клетва “ е един от най-разпространените в общественото пространство. Смята се, че положилите тази клетва би трябвало да лекуват без пари и в никакъв случай да не бъркат.
В общия блян за демонизиране на лекарската специалност, постоянно се загатват Хипократ и Клетвата, без да се познава самия текст и времето, в което е написан. Хипократовата клетва е по-скоро прочувствен обред, в сравнение с професионален закон. В класическия си тип този текст е неупотребим в актуалната здравна процедура.
През V-ІV век прочие Хр. Гърция претърпява интервал на най-високо развиване на Елинската просвета. Във всяка област на публичната активност е имало персони, които са тласкали напред човешкото знание. В политиката – Перикъл, в историята - Фукидид и Херодот, във философията - Левкип, Демокрит, Емпедокъл, Сократ и Платон, в литературата - Есхил, Софокъл, Еврипид, в изкуството - Поликлет, Лизип, Праксител, Фидий... По това време медицинските познания се предавали единствено в фамилията, а лечебните умения се пазели в строга загадка.
Общият напредък в развиването на елинското общество, Делоският (Атински) съюз сред градовете и използването на робовладелската народна власт последователно наложили разпространяването на медицинските умения и измежду гърци, които не са от лекарски семейства. Известни лекари почнали да образоват възпитаници и основали школи. Знае се за Родоската и Киренска школа. В град Кротон (Южна Италия) лекарят Алкмеон за първи път направил дисекция и описал основния мозък като орган на познанието. Книдската и Сицилийската школи (Еврифон и Емпедокъл) били известни, само че не толкоз, колкото Хипократ от остров Кос (западна Мала Азия). Коската школа е била водеща, заради умеенето на Хипократ да събере способни възпитаници, да заключи медицинските познания на предшествениците си и не на последно място - на неговите лекарски умения. Хипократ е бил врач, който е обиколил съвсем всички страни в Източното Средиземноморие, а славата му се популяризирала в Азия, Африка и Европа. Около 280 година преди Христа, доста десетилетия след гибелта на Хипократ, излъчените устно медицински познания били събрани в текстове и формиран алманах, представляващ опита на няколко медицински школи. Този алманах, една същинска енциклопедия на древногръцката медицина, бил наименуван на името на най-прочутия доктор - „ Хипократов алманах “ - Hyppokratiki Sillogi (гр.), Corpus Hippocraticus (лат.). Няма несъмнено доказателство за авторството на тези текстове, множеството са на незнайни лечители от Коската школа, може би някои са написани от самия Хипократ.
Освен разделите: „ Афоризми “, „ Прогностика “, „ За епидемиите “, „ За въздуха, водата и местностите “, „ Причини за заболяванията “, „ Хирургия “ и прочие, в този труд се съдържат и текстове по здравната нравственос. На връзките сред самите лекари, както и отношението лекар-болен са отдадени пет съчинения: „ Клетва “, „ Закон “, „ За лекарите “, „ За благоприличното държание “ и „ Наставления “. Клетвата е била написана на древногръцко йонийско произношение и надали има доста учени, които биха могли да прочетат истинския текст. Известни са преводите на латински и новогръцки, от които произлизат и текстовете на всички модерни езици. В разсъжденията си ще употребявам преводите на британски, съветски и български, които се разграничават в някои изрази и елементи.
Защо е било нужно полагането на клетва?
Според множеството откриватели - да не се популяризира здравното знание измежду невежите. Подобни обети в Елада са имали занаятчиите, търговците, мореплавателите, скулпторите, очевидците в съда и прочие Съсловните познания трябвало да се запазят вътре в гилдията, а уменията да се упражняват съзнателно и по разпоредбите на специалността. Клетвата в Хипократовия алманах стартира със следните думи:
„ Кълна се в името на Аполон лечителя, Асклепий, Хигия, Панацея и всички богове и богини, които вземам за очевидци, да извършвам почтено, съгласно моите сили и познания тази клетва и документално заричане. “
В древногръцката митология синът на Зевс - Аполон, с изключение на умел стрелец, бил господ на музиката, поезията, красноречието и медицината. Аполон се влюбил в Коронида - елементарна смъртна жена. Когато схванал, че Коронида 
обича различен, се разгневил ужасно, а сестра му Артемида я простреляла със стрела. На смъртното си легло Коронида признала, че носи негово дете. Аполон с божествената си мощ съумял да избави нероденото дете. Нарекъл го Асклепий и му предал познания да лекува хората. Хигия – богиня на здравето и Панацея – богиня на изцелението са дъщери на Асклепий.
Смята се, че Хипократ по генезис е 17 потомство правоприемник на Асклепий. Както и да тълкуваме това изречение, става дума за клетва и заричане пред фамилията и роднините, от които е добито лекарското познание. Защо не се кълне пред бога на моретата Посейдон или пред властителя на Олимп – Зевс? Древните гърци са вярвали в митовете си, в множеството от порочни богове, които надали са образец за морал и почтеност. Клетвата е в името на предците - тези, които са му предали лекарското изкуство. Във втората част на изречението се съдържат думите „ съгласно моите сили и познания “. Да, съгласно силите и знанията, нищо повече. Няма обещания за несъмнено и божествено излекуване.
„ На учителя, който ме е научил да церя ще виждам като на татко. Ще разделям с него своите доходи, когато се наложи ще му оказвам помощ в потребност, ще виждам децата му като свои братя. “
Текстът подсказва, че с изключение на от фамилията, здравно познание е било придобивано и от друго място – от учители. Самият Хипократ с изключение на от знатния си лекарски жанр се е обучавал и в школата на остров Кносос. Полагащият Клетвата дължи безкрайна и доживотна признателност към учителя и неговите деца.
„ И в случай че изискат да учат нашето изкуство, ще им го преподавам безплатно и без всевъзможен контракт. Ще изучавам на правилата на медицината, ще давам обширни пояснения на тях и на учениците, които са положили клетва и на никой различен. “
За децата на учителя преподаването на медицински познания е гратис, само че това не се отнася за останалите възпитаници. Вероятно Клетвата се е полагала при започване на образованието, а не след завършването. Който е желал да стане врач, трябвало авансово да обещае, че ще съблюдава избрани правила и правила. И отново става въпрос за отдадените – изкуството се учи и се предава на тях и на никой различен. Защитават се ползите и знанията на фамилията. На своите деца и на децата на учителя знанията се дават абсолютно, а на външните възпитаници – против възнаграждение и след полагане на клетва.
„ Аз ще препоръчам на болните подобаващия режим съгласно силата и познанията си и ще се възпирам от причиняване на щета и неправда. “
Това изречение съдържа думата „ режим “. Тя е във всички преводи на клетвата. Хипократовата здравна школа за първи път обръща внимание, че методът на живот също въздейства върху здравето на хората. Лекарят оказва помощ съгласно уменията си, само че той не е всевластен, не е всезнаещ, не е господ. Притежаващият здравно знание може да помогне или да навреди. Изречението „ на първо място да не се вреди “ (primum non nocere) не се съдържа в този текст, то е поговорка на латински, добавена много по-късно, по време на Римската империя. Хипократовата клетва е заричане лечителят единствено „ да се въздържа “ от причиняване на щета.
„ Никога и никому няма да дам смъртоносно лекарство, даже да ме моли за това и няма да му дам подобен съвет. “
Лекарите по това време са били както лечители, по този начин и отровители. Тяхно е било знанието по какъв начин се подготвя отрова и по какъв начин да се даде неусетно. Понякога са ги употребявали за унищожаване на врагове или политически съперници. 
Школата на остров Кос, очевидно е желала да издигне лекарското изкуство над равнището на гадателите, магьосниците и отровителите. За самия Хипократ се носи поверие, че е отровил двама свои неблагодарни пациенти, които платили за лекуването си с дребни монети. Не се знае дали това не е съчинено от злобните му съперници. По-широкото пояснение е, че това изречение е срещу асистираната, подкрепена от лекаря гибел. Думата „ евтаназия “ (лека, безболезнена смърт) е измислена един век след написването на Клетвата.
„ На никоя жена няма да дам лекарство да пометне. “ „ Никога не ще дам на жена песар. “
Цитирам два разнообразни разновидността, в българските преводи думата „ песар “ не се използва. Това изречение постоянно се пропуща, тъй като визира ползите на актуалната здравна процедура – отхвърля се насилственото спиране на бременността. Би трябвало Клетвата да не се отнася до гинеколозите. Абортът в тези времена е бил законен, а в текста се загатват само песарите (парчета напоена вълна, които се поставяли във влагалището, с цел да провокират аборт), а не оралните способи против бременност, които също се употребявали в антична Гърция. Тъй като песарите може да причинят смъртоносни инфекции, създателят на клетвата може би е приказвал по-скоро за самия способ, в сравнение с за моралната страна на аборта.
„ Ще запазя живота си и своето изкуство чисто и непорочно. “
Умението да се лекува е изкуство, не е поминък. Лекарят се намира високо в публичната стълбица, което го задължава да съблюдава избрани правила през целия си живот. Съвременното наличие на думата „ изкуство “ е много друго – „ умеенето да предадеш с разнообразни средства усещанията си от околния свят на себе си и на близките хора “. В сегашните времена се приказва за изкуството на грънчаря или бижутера. Лекарската специалност е отнесена към сферата на услугите, по тази причина и медицината е слязла до това равнище. Изречението „ животът е къс, изкуството е постоянно “ (Ars longa, vita brevis – лат.) неправилно се пояснява като „ след гибелта, остават единствено основаните произведения “. Тази поговорка е първата в „ Афоризми “ на Хипократовия алманах (смята се, че е написана от Сенека): „ Vita brevis, ars longa, occasio praeceps, experimentum periculosum, iudicium difficile " - „ Пътят на изкуството медицина е дълъг, животът е къс, триумфът временен, опитът подвеждащ, разсъжденията - сложни за оценка. “ Непорочен живот и чисто изкуство е обещанието в Клетвата.
„ Няма да се занимавам с разбиване на камъни (в пикочния мехур). Тази интервенция ще дава на ония, които се занимават с това. “
Тези фрази са пропуснати в част от преводите. Смята се, че уролозите са изключени от Клетвата или Хипократ е бил срещу хирургическите интервенции изобщо. Това, несъмнено, не е правилно. В един цялостен раздел от Хипократовия алманах се слагат основите на актуалната травматология (метод на Хипократ за наместване на раменна става), превързочна техника (Шапката на Хипократ - превръзка на главата) и прочие Истината е, че чак след двадесетина века хирурзите са присъединени към лекарското съсловие. Въпреки хилядолетното завещание, още от Египет, за първи път хирурзите са приети за лекари през 1731г (Jean Louis Petit - Хирургическа академия в Париж). По времето на Хипократ хирургия се е практикувало в баните или от бръснарите. Тази част от Клетвата е леко презрителна към по-ниско стоящите и по-малко знаещи класи.
„ Когато влизам в някоя къща, това ще бъде единствено, с цел да церя някой болен, като се държа чист от всякаква несправедливост или сладострастие към мъжете, децата и дамите, били те свободни или плебеи. “
Посещението в дома на болния е разкривало интимни секрети - негови и на околните му. Изглежда, че се е случвало лечителят да има интимни връзки с мъжете или дамите – плебеи или жители. Гръцкото общество имало много свободни нрави, сексът не се е смятал за нещо срамно и извънредно. Защо Хипократ постанова самоограничение от сходни дейности? Написаните думи за лекарското изкуство, за високото публично състояние, за изключителността на този, който лекува, подсказват, че сластолюбието в дома на болния ще принизи лекаря до слабостите и пороците на елементарните хора.
„ Всичко, каквото видя или чуя при осъществяване на своята специалност и което не трябва да се разправя, аз ще запазя в загадка и ще го считам за нещо свещено. “
Популярното тълкувание за лекарската загадка. В процеса на лекуване, при контактите с болните е допустимо те да споделят свои персонални неща – фамилни връзки, драми, изневери, отровителство, добито благосъстояние, неистини или други провинения. Някои болести е било по-добре да се запазят в загадка. Думите „ което не трябва да се разправя “ отварят една опция да се огласява част от наученото – това, което реши лекаря или го изисква морала на обществото.
„ Дано пребивавам дълго време, с цел да преуспея в изкуството и живота и да стана фамозен за безконечни времена, като вардя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя противоположното, дано ме сполети ранна гибел и безконечна давност. “
Думите, с които приключва Хипократовата клетва, са благопожелание към себе си. Спазването на високите условия на изкуството и съсловните правила ще обезпечат популярност и триумф в живота. Не се приказва за беднотия, а за житейски и професионален триумф. Неизвестен е създателят на следния текст от Хипократовия алманах:
„ Ако започнеш да приказваш за заплащане, болният ще се убеди, че няма да го изоставиш. Ако не приказваш по този въпрос, той може да си намерения, че го подценяваш. Трябва прочее да знаеш, че болните по предписание не познават благодарността. Болните първоначално са почтителни и скромни, само че по-късно хитри и неблагодарни. Колкото до богатите, когато са заболели, се разтапят от обещания, а след това се извиняват под предлог, че още не са придобили своите приходи. “
Какво е в действителност Хипократовата клетва?
Това е молба към боговете и заричане от учениците, които ще учат здравното изкуство – да се грижат за учителя си и неговите деца, да работят в полза на болните, да лекуват съгласно силите и знанията си, да се въздържат от причиняване на щета, несправедливост или сладострастие, да не описват това, което не трябва да се разгласява. Не се съдържа заричане за несъмнено и сполучливо излекуване. Нито една дума или израз от Клетвата не приказва за безрезервна отдаденост в работа на пациента. В упражняването на своето изкуство, което е знание за малко на брой, лекарят има право да бъде състоятелен, благополучен и почитан човек. Обратното води до ранна гибел на пациентите и безконечна давност за обществото, което би унизило лекарското изкуство.
Инфо: www.epicenter.bg
