Ще разпознаете ли чии е този автопортрет?
Мистичен, прочут и в това време пораждащ предпочитание да бъде още по-добре свестен. Това е Владимир Димитров – Майстора – класик измежду българските художници. Интересът на Майстора към личното му лице е доста ранен – стартира още като възпитаник в Кюстендил. Художествената изложба в града под " Хисарлъка “ показва за първи път в експозиция неповторим портрет-фотография, съобщи " Фокус “ . Той е рисуван с креда, повишен в натурален растеж. Първоизточникът не е непокътнат.
Майстора го е рисувал към 1902 – 1903 година, до момента в който работел като писар в Кюстендилския съд. Още тогава рисувал непрестанно – всичко, което попаднело пред очите му. Искал да учи в Рисувалното учебно заведение в София, само че нямал средства. За да потвърди, че умее да рисува, направил сходни портрети по фотография на някои от юристите и изтъкнати членове на съда.
Убедил ги в гения си, а те обезпечили дребна годишна сума за неговата прехрана в столицата. Този автопортрет, който Майстора постоянно държал окачен над леглото си, се демонстрира за първи път в експозиция.
Изложбата носи името " Избрани и рядко показвани произведения от фонда на Художествена изложба Кюстендил “ и може да бъде прегледана до 17 септември в храма на Майстора в града на художниците.
Ранната история :
Когато Владимир Димитров – Майстора бил шестнадесетгодишен е назначен за писар в Окръжния съд, а работата му била да преписва правосъдните протоколи. В свободното си време скицирал разсилния, другите писари, юристите и подсъдимите, а също и пейзажи от покрайнините на града.
След към пет години писарска работа, рисунките които правел, заинтригували ръководителя на съда Никола Чехларов. В желанието си да направи нещо за младото момче той споделил с сътрудниците си – съдии и юристи, за неговия саморасъл, нешколуван гений.
Особено заинтересуван бил членът на съда Величко Граблашев. Високо ерудиран човек, той знаел, че неотдавна в столицата било намерено Държавно рисувално учебно заведение (1896). Изпратил 20 от скиците на Владимир и писмо с персонална молба до Иван Мърквичка. Отговорът бил, че момчето е надарено, само че стипендия няма и трябва да се потърсят средства в Кюстендил.
Тогава Чехларов събира рисунките му и прави първата галерия на младежа на 11 май 1903 година в гимнастическия салон на Педагогическото учебно заведение в Кюстендил. Уговорил по-видни кюстендилски жители да събират месечно избрана сума, и с в началото събраните средства Владимир Димитров постъпил като ексклузивен възпитаник в Държавното рисувалното учебно заведение (днешната Национална художествена академия – София).
Той минал пешком пътя от Кюстендил до София, с цел да не похарчи за лични потребности нищо от подарените му средства.
Майстора го е рисувал към 1902 – 1903 година, до момента в който работел като писар в Кюстендилския съд. Още тогава рисувал непрестанно – всичко, което попаднело пред очите му. Искал да учи в Рисувалното учебно заведение в София, само че нямал средства. За да потвърди, че умее да рисува, направил сходни портрети по фотография на някои от юристите и изтъкнати членове на съда.
Убедил ги в гения си, а те обезпечили дребна годишна сума за неговата прехрана в столицата. Този автопортрет, който Майстора постоянно държал окачен над леглото си, се демонстрира за първи път в експозиция.
Изложбата носи името " Избрани и рядко показвани произведения от фонда на Художествена изложба Кюстендил “ и може да бъде прегледана до 17 септември в храма на Майстора в града на художниците.
Ранната история :
Когато Владимир Димитров – Майстора бил шестнадесетгодишен е назначен за писар в Окръжния съд, а работата му била да преписва правосъдните протоколи. В свободното си време скицирал разсилния, другите писари, юристите и подсъдимите, а също и пейзажи от покрайнините на града.
След към пет години писарска работа, рисунките които правел, заинтригували ръководителя на съда Никола Чехларов. В желанието си да направи нещо за младото момче той споделил с сътрудниците си – съдии и юристи, за неговия саморасъл, нешколуван гений.
Особено заинтересуван бил членът на съда Величко Граблашев. Високо ерудиран човек, той знаел, че неотдавна в столицата било намерено Държавно рисувално учебно заведение (1896). Изпратил 20 от скиците на Владимир и писмо с персонална молба до Иван Мърквичка. Отговорът бил, че момчето е надарено, само че стипендия няма и трябва да се потърсят средства в Кюстендил.
Тогава Чехларов събира рисунките му и прави първата галерия на младежа на 11 май 1903 година в гимнастическия салон на Педагогическото учебно заведение в Кюстендил. Уговорил по-видни кюстендилски жители да събират месечно избрана сума, и с в началото събраните средства Владимир Димитров постъпил като ексклузивен възпитаник в Държавното рисувалното учебно заведение (днешната Национална художествена академия – София).
Той минал пешком пътя от Кюстендил до София, с цел да не похарчи за лични потребности нищо от подарените му средства.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ