Мистерията в народните предсказания Новогодишните празници, които започват от Бъдни

Мистерията в националните предсказания Новогодишните празници, които стартират от Бъдни вечер (24 декември) и свършват на Йордановден (6 януари), са свързани с един от върховите моменти в естествения кръговрат – зимното слънцестоене. В тяхната обредност са втъкани визиите на хората за време и пространство, оживяват предмети, знаци и герои, посредством които народът ни показва очакванията си за изобилие и благоденствие.

През този интервал и природата, и индивидът се приготвят за наново раждане, а светът - за ново създание. Затова гадаели добра или неприятна ще новата годината, ще има ли благодат в фамилията.

Бъдни вечер бележи началото на така наречен „ мръсните дни ” в годината - невидимата граница сред остарялата и нова година. Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. За да се предпазят от тях предците ни спазвали редици забрани, изпълнявали разнообразни ритуали, правели вълшебства и заклинания за здраве и благодат.

• Жените не подхващат работа – не перат, не месят, не предат
• Не се подвигат сватби
• Не се опяват мъртъвци и не се вършат помени
• Не е добре да се зачеват деца, тъй като ориста им няма да е добра
• Според националните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до Водици 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето за какво се поставя една скилидка чесън в джоба, с цел да гони злите духове. Не бива да се излиза на открито без нея
• На вратниците, комините и прозорците се поставят черен глог и хвойна, рисуват се защитни кръстове с катран, залепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат
• Някой от къщата хвърля през дувара й вейка или ела, или камък, за не влизат поганци
• Вадата в съдовете се пази доста, да не бъде нечиста от караконджули и джинове
• Не се изхвърля пепелта от огнището, тъй като по нея вървят джиновете; добре е да се пази до Водици, тъй като има магическа мощ да лекува заболявания и да гони злите сили
• Не се потегля на път, с цел да не срещате поганците, които бродят по земята
• Не се върви на воденица, тъй като караконджулите стопират водата
• Ако се роди дете би трябвало да се лекува, тъй като в случай че е момче, ще го залюби змеица, а в случай че е момиче – ще го открадне змея. Затова три дами за три дни би трябвало да изпредат изтъкат и ушият под комина вълнена ризка, с която да облекат незабавно след раждането бебето
• Питката за празника не би трябвало да се меси от неомъжено момиче, тъй като в случай че то подписа брак през новата година, ще изнесе изобилието от вкъщи на родителите си
• Парче от същата питка се поставя под възглавницата й и който момък сънува, той ще я вземе за своя жена
• На масата наложително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкоз ще са парцелите на фамилията. На празничната трапеза би трябвало да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, с цел да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – чакат го компликации
• Празничната пита се разчупва на високо, с цел да пораснат високо житните класове
• На Бъдни вечер никой не би трябвало да става от масата, с цел да не се разпилее житото, кокошките да не спрат мътят, а фамилията – да не се разедини. Ако въпреки всичко се наложи, единствено най-възрастният има право да стане, само че и той би трябвало да върви наведен, с цел да се превиват житните класове
• Когато членовете на фамилията се събират на празничната софра, те би трябвало да оставят известно разстояние между тях, с цел да има място и за мъртвите
• Масата не се подвига, тъй като се има вяра, че мъртвите също идват на вечеря, по тази причина вратите се оставят отворени, с цел да могат да се движат умерено из къщата
• Отколешно е и поверието, че каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.