Сензационни разкрития: Андрей Луканов предрекъл убийството с...
Мистерията към разстрела на експремиера продължава четвърт век
Неразкритото нападение остави след себе си разрушени ориси, корпоративно пренареждане, партийни боричкания и геополитическо разбъркване
Аз ще устоя, те няма да устоят. И ще ме убият някой ден. Думите на Андрей Луканов, казани през лятото на 1992 година пред журналистката Велислава Дърева, се оказват оракулски. Четири години по-късно, на 2 октомври 1996 година 40-тият министър председател на България е разстрелян пред дома си. Днес, четвърт век по-късно, кои са Те, към момента не е ясно. Но неразкритото ликвидиране остави след себе си разрушени ориси, корпоративно пренареждане, партийни боричкания и геополитическо разбъркване.
През годините истината за октомврийския разстрел отнесоха в гроба доста от основните настоящи лица в онази, най-черна есен на българския преход, почнала с банкрута на 17 банки и довела до гладните протести и Виденовата зима. Част от завесата ще се повдигне едвам след 5 години, когато изтича 30-годишния давностен интервал за прашасалите томове по делото, написа
Клошар гръмна експремиера
На 2 октомври 1996 година към 9,15 часа експремиерът Андрей Луканов излиза от вкъщи си на емблематичната улица " Латинка " в столичния квартал " Изток " и се насочва към персоналното си " Пежо 306 ", което е паркирано на към 15 метра от входа. В колата го чака водачът му Веселин Симеонов, който е негов комшия, инцидентно заместващ отсъстващия тъкмо този ден някогашен командос и персонален телохранител на Луканов.Запътил се към работата си - българо-газовото енергийно сдружение " Топенерджи ", той влиза в автомобила, Сименов врътва ключа, само че тъкмо тогава Луканов се сеща, че е не запомнил нещо.
Излиза от колата, доближава се към домофона и пробва да се свърже със брачната половинка си - Лилия Герасимова.В този миг килърът, облечен в облекла на клошар, се доближава към гърба му откъм кофите за отпадък, пуска на пътеката торбата си, цялостна с ненужни остарели картони и вестници, и стреля през дрехата си четири пъти. Три от патроните, изстреляни със заглушител, попадат в гърба, един в слепоочието.
Раненият пада на земята, а килърът, пресича близките вътрешни дворове, влиза във вход на блок от прилежащата улица, увива револвера " Макаров " с 4-те останали патрона в ръкава на спортния екип си и го пъха зад един нагревател под пощенските кутии. После захвърля якето и панталона и изчезва.
Убийството втрещява цяла България
Пътищата и летищата са блокирани. Разследващите афишират, че убиецът е чужденец и е напуснал с транспортен съд страната. Твърди се, че е убит с автомат " Калашников " по-късно в столицата на Украйна, Киев, до момента в който се прибирал в жилището си. Доказателствата в тази тенденция обаче са прекомерно нищожни.Пробив в следствието идва едвам 3 години по-късно. На 23 май 1999 година на Капитан Андреево са арестувани двама украинци - Александър Акимов и Владимир Шевчук, упрекнати като обвинени за убийството на Андрей Луканов. Те пък показват други техни сънародници за директните причинители на покушението - Алексей Кичатов и Александър Русов.
Медии гръмват, че убийството е разкрито
Прокуратурата ликува. Задържаните вършат цялостни признания. Според обвинителния акт Русов е директният причинител, а Кичатов е негов помощник. Обвинение получава и екстрадираният от Прага строителен бизнесмен и началник на компания " Колонел " Ангел Василев като гарант, а като съучастници са подведени под отговорност водачът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев - Голе. През 2003 година и петимата са наказани на пожизнен затвор. " Решението е неуместно! " - афишират по това време юристите. " Справедливо е! ", отвърна прокурорът Николай Кокинов.
Обратът. Набедените съдят страната
Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 година Върховният касационен съд постановява дефинитивно, че са почтени. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения в така наречен " Къща на ужасите " в Копривщица. И петимата подсъдими са оправдани и завеждат серия каузи против България в С трасбург и съумяват да осъдят страната за общо над половин милион лв..
Години наред измежду най-големите обвинени бяха едни от най-влиятелните хора по това време - шефът на икономическия кръг " Орион " Румен Спасов и босът на " Мултигруп " Илия Павлов.
Отмъщение на " Орион " или война с " Мултигруп "
Според проверяващия по делото Ботьо Ботев версия номер едно за него си остава групировката към Спасов. Той се базира на среща сред Спасов и шефа на Националната работа " Сигурност " Юлий Павлов, който се заел да сдобрява като медиатор враговете в навечерието на убийството. Луканов обаче бил несклоняем, съгласно описа му по време на разпит Е през 1998 година. Враждата била на живот и гибел, тъй като съгласно Ботьо Ботев, Луканов бил получил утвърждението на Москва да се сформира ново социалистическо държавно управление на мястото на Жан-Виденовото.
Той възнамерявал да извади директория със злоупотреби на кръга " Орион ", в които са забъркани солидни фактори от ръководещата Българска социалистическа партия. Така или другояче, проверяващите не съумяват да потвърдят връзката, макар че в първите години след разстрела в ареста попадна като евентуален гарант Райко Петров, наклеветен, че като зърнен необут е изнесъл житото на България.
Дълго време Ботьо Ботев се оплакваше, че следствието буксувало поради връзките на Петров и Бойко Рашков, тогава началник на Следствието. Но един роман на член на групата на Наглите през 2016-та година хвърли нова светлина върху разпитите по делото против Луканов. Културиста си спомни по какъв начин в края на 90-те години с Петров дружно лежали в килията, като натискът върху него бил голям, изискванията свиреп, а самият зърнен необут от самото начало твърдял, че е съзнателно умишлен за " аварийния гарант ".
Версията " Мултигруп " се появи съвсем незабавно след убийството. Повод за нея беше огласена среща сред Луканов и Илия Павлов в Москва седмици преди съдбовния изстрел. Дълго се твърдеше, че двамата по този начин и не са се разбрали за посредничеството за съветския газ. Години наред по-късно на напред във времето излезе скришен Виенски концерн, в който хора, заграбили първичните червени куфарчета, нараснали на Запад благосъстоянието си по един или различен метод и решили да " вложат " парите след това в България. Луканов обаче се противопоставил, тъй като не желал да дели властта.Някъде през годините се появи и слухът, че Луканов отишъл на загадка среща зад Океана и вбесил руснаците.
Съдбата не прости
От позиция на четвъртвековната отдалеченост, убийството на Луканов по-скоро обърка проектите, в сравнение с реши проблемите на нарочените за поръчители.
Вместо второ социалистическо държавно управление, революцията роди Съюз на демократичните сили. Вместо дългата ръка на Кремъл, Костов стисна десницата на Сорос. Лукановите протежета бавно напуснаха партията, само че по-късно откриха почтени места измежду политическия и правосъден хайлайф. Българска социалистическа партия претърпя най-голямата си рецесия идващите години.
Илия Павлов последв ориста на Луканов.
Румен Спасов и Райко Петров си отидоха още преди десетилетие.
Ангел Василев се трансформира в аскет.
Прокурорът Кокинов напусна със скандал правосъдната система. Сега е юрист на жертви на произшествия.
Съдията, който произнесе доживотните присъди, стремително се реалокира в чужбина.
Съдиите, които оправдаха украинците, към момента са в гилдията.
А самите украинци - с парите, с които осъдиха България, започнаха нов бизнес.
Бойко Рашков ръководи Министерство на вътрешните работи.
Улица " Латинка " към този момент е жилищна емблема на Цветан Цветанов.
А Велислава Дърева за повторно се записа в Инициативния комитет на Румен Радев.
Неразкритото нападение остави след себе си разрушени ориси, корпоративно пренареждане, партийни боричкания и геополитическо разбъркване
Аз ще устоя, те няма да устоят. И ще ме убият някой ден. Думите на Андрей Луканов, казани през лятото на 1992 година пред журналистката Велислава Дърева, се оказват оракулски. Четири години по-късно, на 2 октомври 1996 година 40-тият министър председател на България е разстрелян пред дома си. Днес, четвърт век по-късно, кои са Те, към момента не е ясно. Но неразкритото ликвидиране остави след себе си разрушени ориси, корпоративно пренареждане, партийни боричкания и геополитическо разбъркване.
През годините истината за октомврийския разстрел отнесоха в гроба доста от основните настоящи лица в онази, най-черна есен на българския преход, почнала с банкрута на 17 банки и довела до гладните протести и Виденовата зима. Част от завесата ще се повдигне едвам след 5 години, когато изтича 30-годишния давностен интервал за прашасалите томове по делото, написа
Клошар гръмна експремиера
На 2 октомври 1996 година към 9,15 часа експремиерът Андрей Луканов излиза от вкъщи си на емблематичната улица " Латинка " в столичния квартал " Изток " и се насочва към персоналното си " Пежо 306 ", което е паркирано на към 15 метра от входа. В колата го чака водачът му Веселин Симеонов, който е негов комшия, инцидентно заместващ отсъстващия тъкмо този ден някогашен командос и персонален телохранител на Луканов.Запътил се към работата си - българо-газовото енергийно сдружение " Топенерджи ", той влиза в автомобила, Сименов врътва ключа, само че тъкмо тогава Луканов се сеща, че е не запомнил нещо.
Излиза от колата, доближава се към домофона и пробва да се свърже със брачната половинка си - Лилия Герасимова.В този миг килърът, облечен в облекла на клошар, се доближава към гърба му откъм кофите за отпадък, пуска на пътеката торбата си, цялостна с ненужни остарели картони и вестници, и стреля през дрехата си четири пъти. Три от патроните, изстреляни със заглушител, попадат в гърба, един в слепоочието.
Раненият пада на земята, а килърът, пресича близките вътрешни дворове, влиза във вход на блок от прилежащата улица, увива револвера " Макаров " с 4-те останали патрона в ръкава на спортния екип си и го пъха зад един нагревател под пощенските кутии. После захвърля якето и панталона и изчезва.
Убийството втрещява цяла България
Пътищата и летищата са блокирани. Разследващите афишират, че убиецът е чужденец и е напуснал с транспортен съд страната. Твърди се, че е убит с автомат " Калашников " по-късно в столицата на Украйна, Киев, до момента в който се прибирал в жилището си. Доказателствата в тази тенденция обаче са прекомерно нищожни.Пробив в следствието идва едвам 3 години по-късно. На 23 май 1999 година на Капитан Андреево са арестувани двама украинци - Александър Акимов и Владимир Шевчук, упрекнати като обвинени за убийството на Андрей Луканов. Те пък показват други техни сънародници за директните причинители на покушението - Алексей Кичатов и Александър Русов.
Медии гръмват, че убийството е разкрито
Прокуратурата ликува. Задържаните вършат цялостни признания. Според обвинителния акт Русов е директният причинител, а Кичатов е негов помощник. Обвинение получава и екстрадираният от Прага строителен бизнесмен и началник на компания " Колонел " Ангел Василев като гарант, а като съучастници са подведени под отговорност водачът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев - Голе. През 2003 година и петимата са наказани на пожизнен затвор. " Решението е неуместно! " - афишират по това време юристите. " Справедливо е! ", отвърна прокурорът Николай Кокинов.
Обратът. Набедените съдят страната
Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 година Върховният касационен съд постановява дефинитивно, че са почтени. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения в така наречен " Къща на ужасите " в Копривщица. И петимата подсъдими са оправдани и завеждат серия каузи против България в С трасбург и съумяват да осъдят страната за общо над половин милион лв..
Години наред измежду най-големите обвинени бяха едни от най-влиятелните хора по това време - шефът на икономическия кръг " Орион " Румен Спасов и босът на " Мултигруп " Илия Павлов.
Отмъщение на " Орион " или война с " Мултигруп "
Според проверяващия по делото Ботьо Ботев версия номер едно за него си остава групировката към Спасов. Той се базира на среща сред Спасов и шефа на Националната работа " Сигурност " Юлий Павлов, който се заел да сдобрява като медиатор враговете в навечерието на убийството. Луканов обаче бил несклоняем, съгласно описа му по време на разпит Е през 1998 година. Враждата била на живот и гибел, тъй като съгласно Ботьо Ботев, Луканов бил получил утвърждението на Москва да се сформира ново социалистическо държавно управление на мястото на Жан-Виденовото.
Той възнамерявал да извади директория със злоупотреби на кръга " Орион ", в които са забъркани солидни фактори от ръководещата Българска социалистическа партия. Така или другояче, проверяващите не съумяват да потвърдят връзката, макар че в първите години след разстрела в ареста попадна като евентуален гарант Райко Петров, наклеветен, че като зърнен необут е изнесъл житото на България.
Дълго време Ботьо Ботев се оплакваше, че следствието буксувало поради връзките на Петров и Бойко Рашков, тогава началник на Следствието. Но един роман на член на групата на Наглите през 2016-та година хвърли нова светлина върху разпитите по делото против Луканов. Културиста си спомни по какъв начин в края на 90-те години с Петров дружно лежали в килията, като натискът върху него бил голям, изискванията свиреп, а самият зърнен необут от самото начало твърдял, че е съзнателно умишлен за " аварийния гарант ".
Версията " Мултигруп " се появи съвсем незабавно след убийството. Повод за нея беше огласена среща сред Луканов и Илия Павлов в Москва седмици преди съдбовния изстрел. Дълго се твърдеше, че двамата по този начин и не са се разбрали за посредничеството за съветския газ. Години наред по-късно на напред във времето излезе скришен Виенски концерн, в който хора, заграбили първичните червени куфарчета, нараснали на Запад благосъстоянието си по един или различен метод и решили да " вложат " парите след това в България. Луканов обаче се противопоставил, тъй като не желал да дели властта.Някъде през годините се появи и слухът, че Луканов отишъл на загадка среща зад Океана и вбесил руснаците.
Съдбата не прости
От позиция на четвъртвековната отдалеченост, убийството на Луканов по-скоро обърка проектите, в сравнение с реши проблемите на нарочените за поръчители.
Вместо второ социалистическо държавно управление, революцията роди Съюз на демократичните сили. Вместо дългата ръка на Кремъл, Костов стисна десницата на Сорос. Лукановите протежета бавно напуснаха партията, само че по-късно откриха почтени места измежду политическия и правосъден хайлайф. Българска социалистическа партия претърпя най-голямата си рецесия идващите години.
Илия Павлов последв ориста на Луканов.
Румен Спасов и Райко Петров си отидоха още преди десетилетие.
Ангел Василев се трансформира в аскет.
Прокурорът Кокинов напусна със скандал правосъдната система. Сега е юрист на жертви на произшествия.
Съдията, който произнесе доживотните присъди, стремително се реалокира в чужбина.
Съдиите, които оправдаха украинците, към момента са в гилдията.
А самите украинци - с парите, с които осъдиха България, започнаха нов бизнес.
Бойко Рашков ръководи Министерство на вътрешните работи.
Улица " Латинка " към този момент е жилищна емблема на Цветан Цветанов.
А Велислава Дърева за повторно се записа в Инициативния комитет на Румен Радев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ