“Мистерията на любовта е по-голяма от тази на смъртта. Казал го

“Мистерията на любовта е по-голяма от тази на гибелта ”.

Казал го е, като че ли е имал поради себе си, може би най-филиграният в изрече си, подигравателен и безпределно приветлив представител на английската литература. Обичан или презиран поради откритите си прояви на хомосексуалност и пиперливото си възприятие за комизъм, Оскар Уайлд (1854-1900) е създател, чиито творчество и живот е доста мъчно да бъдат побрани от един невежа на перото като мен в анорексичните две хиляди думи.

И да, тъй като това е невероятно, ще направя опит да осветля един-единствен аспект от необикновено вълнуващия му живот. Първо, тъй като става въпрос за една катаклизмична, извънредно скандална и авансово обречена на отчаяние, болежка и неуспех love story, която заслужава свое лично място в международната изложба на най-великите любови за всички времена. И второ, защото… ами просто толкоз си мога.

На 31 януари 2017 година повече от пет хиляди мъже, наказани поради другата си половост в Англия и Уелс, получават посмъртна реабилитация по Закона на Тюринг. Един от тях е Оскар Уайлд. Милионите му почитатели по света единствено могат да се надяват, че все отнякъде той надзърта надолу, към нас, простосмъртните, и с грациозна надменност сервира копринена кърпичка с извезаните си букви към носа си преди да възкликне: “Доживях някой да ми се извини, задето всички други са прасета! ”

Но с цел да разберем по какъв начин се стига до такава степен, че името на великият уелсец се озовава в листата на помилваните по този закон, би трябвало да създадем един великански скок обратно във времето.

Оскар Уайлд среща младия лорд Алфред Дъглас в прелестното архитектурно украшение на северната френска провинция Руан. Дъглас, който всички посочват на галено Боузи, е на 21 и е студент в Оксфорд. Талантливото (както доста хора настояват!) поетче към този момент е препрочело цели 14 пъти “Портретът на Дориан Грей ” и си мисли, че познава творчеството на новия си прочут радикално. По това време “новият прочут ” е към този момент одобрен драматург, женен, с двама сина. Но единствено когато зърва Боузи Дъглас, на секундата не помни и за брачната половинка, и за децата, и за литературните заслуги. За Бога, не помни даже, че пие следобедния си чай с две вместо с три бучки захар!

Всъщност изцяло разбираемо е за какво Уайлд губи мозъка си по младия лорд. Външността му може да бъде разказана единствено с една дума: ангелска! Освен че е божествено хубав (бледа кожа, руси коси, сини очи и по този начин нататък), момчето е и благородник по рождение – той е най-малкият наследник на маркизата на Куинсбъри. Както споделят англоговорящите: The kid’s got the full package. (Хлапето разполага с целия нужен боеприпас.) Въпреки високоволтовия прочувствен заряд обаче, нищо по-особено не се случва през тази първа година на запознанството им.

През юни идната година обаче Дъглас взема решение да се допита до Уайлд за съвет и помощ, тъй като някакъв си там си разрешава да го изнудва. Оскар активизира юристите си и най-много доверения си другар Джордж Люис, който съумява да позволи казуса на травмирания благородник. Дали от възприятие на благодарност или заради други претекстове, Боузи се оставя Уайлд да обгрижва освен правните му, само че и всички останали потребности. До края на декември двамата към този момент “ходят ” съществено и са съвсем неразделни. Из Лондон плъзват клюки, за които изначало Оскар нехае, тъй като той постоянно е бил над тези неща и мнението на зле облеченото простолюдие в никакъв случай не е било фактор в живота му. Боузи, от своя страна, е още по-малко заинтригуван да крие връзката си, тъй като, ехо-о-о!, той не движи с кого да е, а със самия Оскар Уайлд.

Лорд Алфред „ Боузи “ Дъглас

За да добие човек по-ясна визия за необяснимо мощното въздействие, което младият лорд упражнява върху драматурга, е нужно единствено да надникнем в писмото, което Оскар написа на своя другар Робърт Рос: “Скъпи Боби, Боузи настоя да спрем за сандвичи. Той е истински нарцис – толкоз бял и златен (…) Боузи ми се коства изтощен и по този начин легнал на дивана наподобява на зюмбюл. Просто го обожавам. ”

Двамата не крият връзката си. Оскар е съвършеният ухажор: прочут, забавен, разкрепостен и най-важното – великодушен. Той не се скъпѝ да обсипва Боузи със скъпи дарове, а в допълнение му дава “джобни ”, с които да задоволява всичките си прищевки. За всичко това красивият юноша се отблагодарява по единствения метод, който знае – секс и спорадични прояви на обвързаност и фамилиарност. Боузи няма проблем да показа Оскар като собствен “компаньон ” даже на майка си, лейди Куинсбъри, а тя толкоз ще впечатли Уайлд, че в следствие ще се трансформира в първообраз на героиня в една от най-популярните му комедии “Колко е значимо да бъдеш сериозен ”.

Въпреки това обаче доста дълго той съумява сполучливо да експлоатира всеки сантиметър от тялото, кесията и душата на известния си ухажор. Собствените му другари го разказват като безнравствен, капризен и безпардонен лакомец. Боузи Дъглас пропилява купища пари за хазарт и компанията на момчета на неговата възраст, тъй като е сигурен, че каквито и магарии да прави, Оскар ще покрие безразсъдните му разноски. А с цел да не кара Оскар да се усеща изолиран от живота, който той живее отвън интелектуалната му компания, го среща с дузина проституиращи момчета.

Оскар гледа с принуда на всичко това, само че в последна сметка прави оценка по достолепие жеста, тъй като в извънредно хетеронормативния климат на Викторианска Англия тези млади жреци на любовта са единственият оазис, където мъже със неразрешена полова ориентировка като неговата биха могли да намерят “пристан ” за либидото си. Няма сигурни данни Уайлд в миналото да се е възползвал от услугите на мъжки проститутки, обаче счетоводните книги не лъжат за други неща. Все още влюбен до уши в Боузи, драматургът продължава да обсипва красивото си гадже с дарове – от “малко кеш за харчене ” до златни и сребърни табакери и други скъпи предмети.

През 1893 година Уайлд стартира да усеща отрицателни повеи на обществените ветрове в негова посока и взима благоразумното решение да заживее в хотел. Така, мисли си той, ще избегне непотребната шумотевица и любопитните погледи и ще може да се среща на мира с Боузи и другите, инцидентно приходящи млади любовници. На Дъглас обаче не му пука за публичното мнение и демонстративно влиза и излиза от хотела през централния вход, тъй че даже мишките да знаят, че той няма желание да крие любовните си връзки с един от гостите. Подобно държание няма по какъв начин да не сложи Оскар в рискова позиция, тъй като в Англия по това време “непристойните връзки сред мъже ” са неразрешени със закон. Приятелите на Боузи го поучават да бъде по-дискретен, с цел да не докара пакост на главата на любовника си, само че младият лорд нехае за следствията от непредпазливото си държание. Така той провокира лавина от събития, които в последна сметка довеждат до трагични резултати.

Въпреки личните си подозрения и съображенията на най-близките си хора, само че злобно подкокоросван от Боузи, Оскар подава тъжба от частен темперамент за клюка против маркиза. Последният е свикан от съда да потвърди с обстоятелства, че написаното от него в бележката е истина. Джон Дъглас наема частни детективи да наблюдават Оскар, подправя любовни писма и подкупва проституиращи момчета да се закълнат, че Уайлд е мърсувал с тях. И voilá! – ето ги неопровержимите доказателства за закононарушението на драматурга.

Кадър от кино лентата „ Уайлд “. В ролята на Оскар е артистът Стивън Фрай, а в тази на Боузи – Джъд Лоу.

Животът на изтъкнатия, обичан и многоуважаван до този миг лондончанин се трансформира в обект на всеобщ интерес, граничещ с нервността. Уайлд е изправен пред съда по обвинявания в содомия и непочтено държание и е наказан на две години в пандиза Рединг. Режимът в пандиза е безчовечен. Освен че цялостното положение на здравето му се утежнява, писателят получава рана с непонятен генезис в дясното ухо, която след време ще стане причина за развиването на гибелен менингит. 19 месеца не му е позволено да написа. Той агонизира – повече душевно, в сравнение с физически и макар измяната, не престава да се надява на любовта и поддръжката на Боузи. Последният обаче реагира повече от коравосърдечно и има наглостта да му съобщи, че към този момент не му е забавен, както по времето, когато Уайлд го е поставял на пиедестала на своето удивление.

Оскар е сломен и засегнат. Когато възбраната за писане пада, той основава най-дългото и най-прочувствено епистоларно любовно писмо-изповед на всички времена – De profundis (От бездната), в което дава воля на възприятието си на омерзение към суетността и предателската природа на Боузи. Уайлд освен разказва възходите и спадовете в тяхната връзка, само че разсъждава и над личния си живот, страданието, човешката природа и артистичната натура. Правилникът на пандиза не му разрешава да изпрати писмото на получателя, по тази причина Оскар предава ръкописа на Робърт Рос, инструктирайки го да изпрати копие на Боузи. De profundis е оповестен за първи път през 1905 година, пет години след гибелта на създателя.

В опита си да се скрие вдън земя, сменя името си на Себастиан Мелмот и се преселва във Франция. Заживява в мизерна хотелска стая. Междувременно брачната половинка му Констанс се пробва да се разграничи от ориста на опозорения си мъж и сменя семейството на децата си от Уайлд на Холанд.

Тъй като Боузи има душeвността на приключен социопат, няма проблем да одобри предлагането. И по този начин двамата (бивши?) любовници отпътуват за Италия.

На пръв взор почтена преживелица в малко ресторантче на остров Капри обаче ще се окаже съдбовна за по-нататъшния процес на връзките им. Един ден, таман седнали да обядват във въпросното заведение, притежателят идва при масата им и учтиво ги моли да отидат другаде да се нахранят, с цел да не смущават с наличието си постоянните клиенти. Скоро този случай е в устата на всеки гражданин на острова. Британското посолство в Италия също е известено, че наказан за “сексуални перверзии ” английски жител “безчинства ” на територията на страната. А когато новината трансферира границите на Италия, на роднините и на двете страни им се постанова да вземат ограничения, с цел да предотвратят развихрянето на по-голям скандал. В резултат някогашната брачна половинка на Оскар му стопира годишната прехрана, а маркиза Куинзбъри не остава по-назад и врътва кранчето на приходите на развратното си синче. Маркизата стопира да заплаща сметките на влюбените гълъбчета и подрежда на Боузи мигновено да се върне у дома. Пак тя оставя малко пари на Оскар, с които да се махне от Капри. Унизен за следващ път, на него не му оставя друго с изключение на да се върне в Париж.

С това връзката сред лорд Дъглас и Оскар Уайлд дефинитивно завършва. А Уайлд най-сетне проумява думите, които самият той към този момент е поставил на хартия: “Грешката ми не бе в това, че не се разделях с теб, а в това, че се разделях с теб прекомерно постоянно. ”

Боузи повече не смее да се приближи до любовника си не толкоз от акумулирана злост, колкото от боязън да не бъде обезнаследен от фамилията си. През 1902 година се дами за богатата наследница Олив Еленор Кастънс. На двойката се ражда наследник, който страда от шизофрения и умира в лудница през 1964 година Бракът на двамата не просъществува дълго. До края на живота си през 1945 година Боузи живее от наследството на мама, тъй като таткото в това време е съумял да профука всичките си пари и имущество.

Нищо към този момент не е останало в разрушения му живот. Нищо с изключение на може би единствено горчивата равносметка, че “на света съществуват единствено две нещастия, едната е да не получиш каквото си желал, другата е да го получиш. “

Оскар Уайлд издъхва самичък и нелюбим на никого в мизерната си стая в долнокачествен хотел на Rue Des Beaux-Arts в Париж. Той е на 46 години. Днес надгробната му плоча в парижкото гробище Пер-ла-Шез, е покрита с размазани следи от червило на поклонници и почитатели на творчеството му от целия свят.