Да мислиш, че си мъртъв, е рядко, но сериозно медицинско състояние
Мисля, затова живея и съм жив. И въпреки всичко не всеки, който мисли, е склонен с тази известна фраза на Декарт.
Някои хора с рядко невропсихично разстройство, известно като синдром на Котар, просто не могат да осъзнаят своето битие.
Често хората, страдащи от заблудата на Котар, мислят, че са ходещи трупове. Други пък се възприемат като духове без тела, които ще живеят постоянно.
Независимо от съответните разновидности, пациентите със синдрома на Котард изживяват надълбоко изкривена действителност, в която отхвърлят съществуването на телата си и ежедневните си потребности.
Често срещана последица е самоубийственото недояждане.
В един от случаите жена на междинна възраст с анамнеза за тревога и неуравновесеност стартира да изпитва нихилистични заблуди. Тя е почнала да споделя неща като: „ Аз съм мъртва„. След това спряла да се храни и отказала да приема медикаменти.
Друг случай е обвързван с 49-годишен мъж, който престанал да се грижи за телесното си благоденствие и почнал да раздава движимостите си.
Той отказвал да се храни и считал, че има зли хора, които желаят да го убият. Седмица откакто бил признат в болница, пациентът споделил на лекарите, че към този момент е мъртъв и че „ стомахът му не работи, черният му дроб е разкапан, мозъкът му е неподвижен, а на лицето му липсва кръв “.
Той останал имобилен в леглото си и твърдял, че чува гласове, които му споделят, че е демон.
Понастоящем в научната литература съществуват към стотина сходни случая.
Първият регистриран случай датира от 1880 година, когато френският невролог Жул Котар разказва нов тип меланхолия, характеризираща се с „ тревожна потиснатост, хрумвания за проклинание или отменяне, безмилостност към болежка, заблуди за небитие на личното тяло и заблуди за величие “.
Пациентката, която той разказва, е 43-годишна жена, която твърди, че няма мозък, нерви, корем и даже душа.
Тя също избягвала да се храни, тъй като се считала за безконечна.
Няколко седмици откакто лекарите ѝ предписват арипипразол – лекарство, употребявано за лекуване на шизофрения, признаците ѝ се усъвършенстват.
Днес някои учени подозират, че заболяването на Котард може да не е независимо заболяване, а признак на съществени проблеми като биполярно разстройство, шизофрения, меланхолия или предходна приложимост на опиати и/или припадъци.
През 2018 година обзор на заболяването на Котар откри, че трима от четиримата пациенти, които настояват, че умират, са имали усещането, че вируси или буболечки ги изяждат от вътрешната страна на открито.
Един 35-годишен пациент считал, че усеща червеи в мозъка си.
Друг пациент попитал лекарите си: „ Защо би трябвало да хапвам, когато към този момент съм мъртъв? “.
И до през днешния ден не се знае съвсем нищо за синдрома на Котард или за какво признаците му се припокриват с други здравословни положения.
Прегледът на литературата за заболяването на Котард демонстрира, че съвсем 90% от пациентите имат депресивни признаци, а 65% – тревога.
Една част от пациентите оповестяват за слухови или зрителни халюцинации.
Добрата вест обаче е, че тези ужасяващи признаци могат да бъдат дейно лекувани.
Антипсихотици, антидепресанти, психотерапия и даже електрошокова терапия са типични способи на лекуване, които дават позитивни резултати.
В най-хубавия случай пациентите със синдрома на Котард могат да се измъкнат от изкривената си действителност единствено след две седмици медикаментозна терапия.
