Мисля, че зад идеите на ПП-ДБ за промяна на националния

Мисля, че зад концепциите на ПП-ДБ за смяна на националния празник се крие нещо по-дълбоко от конюнктурната и плитка политическа импотентност, която с графоманска пристрастеност трансформира конституцията, с цел да прикрие безпределната си тъпотия. Имат власт, а не знаят какво да вършат с нея, с изключение на да покраднат и да измислят някакви промени в конституцията, с цел да си придадат тежест. – разяснява в afera.bg, журналистът Явор Дачков и добавя:

Старите опитни крадци от ГЕРБ и Движение за права и свободи ще им дадат да си поиграят на чичо лекар и ще ги изгонят от пясъчника, когато му пристигна времето, което може и да не е скоро, тъй като в тази разкапана от малоумния гласоподавател политическа територия, може просто да не правиш нищо друго, с изключение на да крадеш. Това е транспарантно и се вижда с просто око.

Това, което ми е любопитно, е друго. Мисля, че зад настояването на смяна на националния празник, се крие дълбокото и неизкоренимо разбиране на огромна част от българите, че те не могат да се ръководят сами. Че от тях страна не става и в никакъв случай не е ставала, с изключение на в уроците по митологизирана история по времето на комунизма.

Вижте какъв брой е забавно. Днешните неолиберали и „ десни “ умнокрасиви антикомунисти желаят да създадат същото, което са създали комунистите през 1945 година, които смениха националния празник и туриха за подобен датата на своя прелом, за който нямат никаква лична заслуга. Просто бяха марионетки на Москва и Сталин беше договорил България с Чърчил.

Днешните синове и дъщери на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност по кръв и дух (познавам ги добре и са тъкмо такива) желаят да сменят националния празник, тъй като са марионетки на Вашингтон и конюнктурата се е сменила, само че по принцип е същата както на 9 септември 1944-та. И каквато е била преди този момент с Тристранния пакт.

България няма автономия и в никакъв случай не е имала, тъй като българите нямат темперамент за пет стотинки. Всеки всекидневен контакт с другите е удостоверение за това.

В по-голямата част от историята на превземка на страна ние се държим като герои от баналния очерк с катаджиите, нарушителите на пътя и прословутия въпрос „ Сега какво ще вършим? “. „ Ами ще променяме конституцията “ е най-новият, автентичен отговор.

Това е безумие, само че зад него се крие вътрешното разбиране, че тази страна може да гравитира единствено към огромни полиси и то без капка достолепие. Разбира се, че гравитацията към огромните е орис на всички по-малки, само че те най-малко имат някакъв темперамент, някакво възприятие за народен дух, някакво проявяване на страна и личен интерес. И най-много просвета, дух. Тук няма такива.

Има стълб за мастурбация на мокрите патриотични сънища от една страна и плъхообразната антропология на клиентелата на „ Америка за България “ от друга. Първите незабавно са подготвени да скочат в обятията на Путин (който изобщо не мисли за тях), колкото и да се бият в гърдите с трибагреника, а вторите към този момент са ни продали на американското посолство за два бонбона и едно карамелче (реплика от обичана пиеса на Харолд Пинтър).

И двата лагера, които преобладават в България от Освобождението насам, не имат вяра в България. Знаят (може би първо по себе си), че тя няма темперамент за обикновени прояви на самостоятелност и е по-добре да е спътник, в случай че може по технологията на „ Стелт “. Поради тази причина на политическата повърхнина изплуват откровени подлизурковци и нагаждачи, само че не тъй като са измамили гласоподавателите си, а тъй като са същинско тяхно посланичество.

Тези два лагера са толкоз огромни и то от столетие, а за какво не и от 600 (и повече години), че не разрешават на нищо друго да се култивира и да пораства под техния непоносимо блудкав конфликт на футболни агитки. Никакви нюанси, никакви затруднения на мисълта и никакви тънки усеща не са разрешени. Или си с нас, или срещу нас.

Това е уморителната и досадна борба в България, а към този момент и освен тук, за жалост. Въпреки че и двете групи са ми неприятни, по ми е неприятна групата на западняците, може би тъй като по естетически аргументи бях от тях едно време. Те са дъно, тъй като при тях става дума единствено за стандарта на живот, мекиците от „ Хлебар “, сладоледа на „ Савини “ и кинтите от Неправителствени организации, което си е пряк соц, само че го назовават капитализъм. Нищо не са рискували цялостен живот и обичат да бръщолевят за свободна самодейност. Те са по-примитивни по абсурд, тъй като са материални.

При комунистите и чалгапатриотите, които са им духовната рода, има нещо въпреки всичко обвързвано с някаква мъглява концепция. Някаква баба Ванга и врачки по кабеларките след среднощ. Те обичат да споделят, че са вярващи, само че не религиозни (любимо неуместно клише), само че се пробват най-малко да вдигнат селските си чела нагоре към звездите.

Умното и красивото е забатачено в корнукопията и няма изплъзване оттова. Но като цяло резултатът за България е еднакъв. Потънала в поверие и битово неспособно твърдоглавие страна, която от дълго време се е отказала да бъде страна, тъй като хората в нея знаят, че не стават за подобен план и търсят опора – я в Цариград, я в Москва, я във Вашингтон.

Проблемът на умните и красивите е чисто географски. Вашингтон е на майната си и тъкмо толкоз му пука за България. Другите най-малко полагаха някаква грижа за периферията, до момента в който тези единствено смучат и хвърлят на боклука. Затова и ненавиждам техните проксита тук. Да оферират лицемерна промяна на националния празник с 60 депутати на кръст е прекомерно прекомерно. Лицемерно е, тъй като на следващия ден ще се усетят, че и Путин го чества и ще предложат първо 6 септември, а след това и 22 септември. Знам им обикновеното протичане на мисълта. Това са унтер…денлинден. Както и да е.

Няма страна, която си сменя националните празници през 30-40 години. Това е цялостен Мики Маус, драги ми умнокрасиви смехурковци. Навийте си на руло предложенията за смяна в българската конституция, която е превъзходна, апропо, и то направена от Луканов и тогавашния хайлайф на Българска комунистическа партия, и си вървете по живо, по крепко във времеубежището на баналната си, изтъркана нелепост.

Последното ще би трябвало да го напиша с недомлъвки поради докладчиците от същите тези комсомолски креатури: И както бе споделил превъзходно един превъзходен стихотворец Румен Леонидов преди време: Извадете си дребните п…и от година.а на Отечеството!