Мисля, че за последен път плаках, гледайки телевизия, когато Катя

Мисля, че за финален път плаках, гледайки телевизия, когато Катя Дафовска стана олимпийска шампионка на Зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 година Днес сутринта плаках още веднъж пред тв приемника, с цялото си сърце и душа, до момента в който гледах по какъв начин на връх годишнината от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание, пред погледите на българската и македонската делегация, в центъра на Скопие, на гроба на Гоце Делчев извършват българския химн. Велик и толкоз чакан от милиони хора в България и Македония миг!

Знам, че доста от вас няма да ме схванат. Но ще ме схванат тези, чиито фамилии и предци живяха с фантазията за Македония. Ще ме схванат тези, които като деца и младежи имахме за идоли не холивудските екшън герои и MTV звезди, а Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов и доста други велики българи от Македония.

Вчера се подписа прословутият контракт за добросъседство, който толкоз дълго чакахме. Ясно е, че постоянно ще има недоволни. Казват, че политиката е изкуство на компромиса. Аз считам, че животът е изкуство на компромиса. Всеки, който живее на високи обороти, го знае. Но през последните два дни България и Македония направиха голяма крачка една към друга, и след 100 години на неистини и неточности, това е значимото, което ще остане за историята. Винаги съм вярвал, че Македония е душата на България и знам, че и през днешния ден, въпреки и по нов метод, като две самостоятелни страни, имаме потребност едни от други! Сто години самотност завършиха през днешния ден на този популярен ден!

Сто години са доста време. И те не могат да бъдат задраскани с един контракт, само че предходните хиляда ще натежат. Важното е да бъдем търпеливи и толерантни едни към други. А това не постоянно е елементарно. Ние, българите, се сърдим на хората в Македония, че не познават същинската история. Ами такава са я учили в учебно заведение! Друга нация си е съчинявала учебниците. Ние пък не познаваме актуалната Македония. В нея живеят доста хора, изключително в южна и източна Македония, които не престават да са ни ужасно близки. Но има и такива, към които ще би трябвало да извървим пътя още веднъж. И не с цел да ги създадем отново българи, а с цел да бъдат наши другари.

Политиците свършиха огромна част от своята работа. Оттук нататък е ред на бизнеса. И даже да ви прозвучи необичайно – на шоу-бизнеса. На концертите от турнето One Love Tour – България и Македония - в Охрид и Струмица предходната седмица, хиляди пяха с българските звезди. А в България, съм сигурен, че също толкоз хора, ще пеят с македонските още този месец в Слънчев Бряг и Варна.

Страницата е обърната. Листът е бял. От нас зависи какво ще напишем. Да живее България! Да живее Македония!