Мисля, че това което се случва в момента е следното:

Мисля, че това което се случва сега е следното: Кирил Петков се пробва да се измъкне от уговорките, които е поел към Съединени американски щати и Европейски Съюз да пусне Северна Македония като трансферира отговорността към Народното събрание, заобикаляйки Външно министерство. Понеже има напън и съответни оферти от Макрон, той не оставя на Външно да ги отреже, както би следвало, тъй като формалната политика на България не е изменена, а ги трансферира в Народното събрание.

Така се пробва да завоюва и в двата случая - в случай че Народното събрание одобри да пусне Македония (натиск от американското посолство е оказван върху всички като се изключи " Възраждане " ) той ще е извършил уговорките си към Запада без да инкасира персонална вреда от измяната. Ако Народното събрание отхвърли предлагането ще си измие с него ръцете пред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Ако го беше оставил на Генчовска - то щеше да бъде отхвърлено, тъй като Има Такъв Народ са срещу, само че отговорността пред Запада щеше да е на Петков. Нямам никакви подозрения, че той и Весела Чернева се пробват от месеци да вдигнат ветото, обратно на това, което Петков приказва обществено. Извън всички свидетелства, доказателства, паметни бележки и собственоръчно начертани от него схеми (листчето, което сподели Балабанов) има един доста елементарен метод да се ориентираме в това.

Темата Северна Македония нямаше да участва изобщо в българския дневен ред. Петков просто щеше да каже, че до момента в който македонците не изпълнят контракта си няма да ги пуснем и точка. Нямаше потребност от никакви КСНС, спомагателни решения и препотвърждаване на към този момент декларирани позиции, в случай че българския министър председател беше корав и непреклонен по този въпрос. Проблемът пристигна от разминаването сред думите и делата му. Поема задължения към Запада, които след това не може да извърши, а целия ажиотаж по този въпрос се случва, с цел да остане и вълка утолен и агнето цяло. Хем да пуснем Македония, хем Петков да остане министър председател. Трудно за осъществяване упражнение. Моето мнение, което към този момент споделих е, че от политическа позиция най-добре ще е България да пусне РСМ, което значи моментална оставка на Петков и да продължаваме напред без смяната.

За страдание, историческата истина по този въпрос си я пропиляхме сами в продължение на години променчивост и безредни дейности. Западът не ни е отговорен, че не можем да преследваме националния си интерес. От позиция на настоящия политически миг обаче - този интерес повелява да спрем да се държим несъответстващо, потъвайки в още по-тежка изолираност и политическа маргинализация. Най-големият грях на Петков по този въпрос е, че вкара чеп в българската позиция, унищожи единството и я отслаби. А такива страни никой не почита. Така мисля.