Петър Ганев: Истинската политика на новата власт ще видим с редовния бюджет за 2027 г.
Мисля, че през последните дни, седмици, даже и месеци, се натрупаха много отзиви в посока на бюджета изключително в посока на разходната част - на разноските за личен състав, опциите да се овладеят като ритъм на повишаване. Така че в случай че новата власт има желанието в действителност да се оправи с влошаващата се траектория на бюджета, има ограничения, които мисля, че биха срещнали и поддръжка от обществото. Това каза старши откривателят в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ по Радио ФОКУС .
И добави: " Дали ще бъде просто обединение на ведомства, което звучи известно, само че то единствено по себе си не значи автоматизирано по-малко разноски, само че приказваме за унищожаване на незаети щатни бройки, на автоматизмите във заплащането, евентуално приравняване на работещите в бюджетната сфера и на държавните чиновници с всички останали работещи, които си заплащат осигуровките, т.е.има най-малко 4-5 такива хрумвания, всяка една от които може да помогне на бюджета и последователно да го върне в едни естествени рамки ".
Според специалистът не всички ограничения обаче могат да бъдат изпълнени за няколко седмици или месец, защото сме в условия на " спешен " бюджет.
" Трябва да бъде признат постоянен бюджет за тази година, който да даде първата рамка, и към този момент с постоянния бюджет за 2027 година, най-вероятно, същинската политика на новото държавно управление ще може да бъде видяната, защото при към този момент заложена политика по приходите, няма чак такова пространство за големи ограничения в този момент в бюджета на средата на годината, само че въпреки всичко има структурни решения, които могат да облекчат разноските в дълготраен проект. Например автоматичните механизми за повишение на заплати в държавната сфера, евентуално ограничение на разходи, които минават през взаимоотношение с частния бранш, публични поръчки, поправки, вложения. Това са неща, които в по-голяма степен могат да се ръководят, само че новата власт би трябвало да покаже посока на консолидиране на бюджета ", разяснява още Петър Ганев.
Капаните пред фискалната дисциплинираност са огромното повишение в разходната част.
" Тази година ще имаме доста високи вложения, защото по ПВУ, би трябвало да се харчи, да се влага в другите европейски стратегии, също ще бъдат в огромен мащаб. Имаме голяма капиталова стратегия за общините, която си е наша, само че също с индикативна таблица в бюджета, знаем за близо 4 милиарда евро. Имаме рекордни разноски за личен състав. Никога не са били от подобен мащаб - над 10% от Брутният вътрешен продукт са разноските за личен състав в бюджета. Така че ето виждате, и в настоящи разноски и в вложения сме на равнища, които изискват внимание и смяна на траекторията, не може просто по инерция ", предизвестява специалистът.
Петър Ганев смята, че това е предизвикването пред новата власт - да вземе отношение по тези проблеми. Той споделя, че ще има ресурс за политики, само че въпреки всичко ограничения би трябвало да се вземат. Според него не е наложително те да доведат до обществено напрежение.
" Не може за една година в най-голямото министерство да набъбнат с 40% разноските за заплати, както се случи предходната година. Това не е естествена политика да продължава в тази посока. Напротив, в случай че в този момент не се вземат тези ограничения, които са относително известни и имат по този начин поддръжка в обществото, изключително несъмнено, работещи хора, които заплащат огромна част от бюджета, тогава рискуваш да отидеш в по-тежка бюджетна рецесия, и към този момент тогава идва общественото напрежение, тогава идва политическата неустойчивост, това, което в този момент стана в Румъния. Румъния изпусна бюджета ", споделя той.
Според него би трябвало да се резервира открития в България модел, който прави страната ни по-конкурентна и разрешава повече приход да остава хората.
" Да се резервира данъчната политика, да се опитаме да върнем разноските там, където знаем, че е стабилно, а точно до 40% от Брутният вътрешен продукт са едни устойчиви равнища, които значат, че имаме или никакъв, или доста дребен недостиг. Излезем ли отвън тези 40%, се появява проблем. Последното държавно управление преди да падне поради огромните митинги, беше внесъл бюджет с разноски 45% от Брутният вътрешен продукт. Ето това е тази неустойчивост. Вместо 40% те бяха внесли 45%, което значи напън от налозите, по-висок дълг и по този начин нататък. Така че просто би трябвало да се съблюдават тези правила, разноски до 40% от Брутният вътрешен продукт, недостиг най-вече 3% и даже с траектория към уравновесен бюджет, опазване на главните налози и към този момент опит за една по-ефективна страна, защото във всяка сфера има пари, въпрос на успеваемост е по какъв начин те се харчат ".
И добави: " Дали ще бъде просто обединение на ведомства, което звучи известно, само че то единствено по себе си не значи автоматизирано по-малко разноски, само че приказваме за унищожаване на незаети щатни бройки, на автоматизмите във заплащането, евентуално приравняване на работещите в бюджетната сфера и на държавните чиновници с всички останали работещи, които си заплащат осигуровките, т.е.има най-малко 4-5 такива хрумвания, всяка една от които може да помогне на бюджета и последователно да го върне в едни естествени рамки ".
Според специалистът не всички ограничения обаче могат да бъдат изпълнени за няколко седмици или месец, защото сме в условия на " спешен " бюджет.
" Трябва да бъде признат постоянен бюджет за тази година, който да даде първата рамка, и към този момент с постоянния бюджет за 2027 година, най-вероятно, същинската политика на новото държавно управление ще може да бъде видяната, защото при към този момент заложена политика по приходите, няма чак такова пространство за големи ограничения в този момент в бюджета на средата на годината, само че въпреки всичко има структурни решения, които могат да облекчат разноските в дълготраен проект. Например автоматичните механизми за повишение на заплати в държавната сфера, евентуално ограничение на разходи, които минават през взаимоотношение с частния бранш, публични поръчки, поправки, вложения. Това са неща, които в по-голяма степен могат да се ръководят, само че новата власт би трябвало да покаже посока на консолидиране на бюджета ", разяснява още Петър Ганев.
Капаните пред фискалната дисциплинираност са огромното повишение в разходната част.
" Тази година ще имаме доста високи вложения, защото по ПВУ, би трябвало да се харчи, да се влага в другите европейски стратегии, също ще бъдат в огромен мащаб. Имаме голяма капиталова стратегия за общините, която си е наша, само че също с индикативна таблица в бюджета, знаем за близо 4 милиарда евро. Имаме рекордни разноски за личен състав. Никога не са били от подобен мащаб - над 10% от Брутният вътрешен продукт са разноските за личен състав в бюджета. Така че ето виждате, и в настоящи разноски и в вложения сме на равнища, които изискват внимание и смяна на траекторията, не може просто по инерция ", предизвестява специалистът.
Петър Ганев смята, че това е предизвикването пред новата власт - да вземе отношение по тези проблеми. Той споделя, че ще има ресурс за политики, само че въпреки всичко ограничения би трябвало да се вземат. Според него не е наложително те да доведат до обществено напрежение.
" Не може за една година в най-голямото министерство да набъбнат с 40% разноските за заплати, както се случи предходната година. Това не е естествена политика да продължава в тази посока. Напротив, в случай че в този момент не се вземат тези ограничения, които са относително известни и имат по този начин поддръжка в обществото, изключително несъмнено, работещи хора, които заплащат огромна част от бюджета, тогава рискуваш да отидеш в по-тежка бюджетна рецесия, и към този момент тогава идва общественото напрежение, тогава идва политическата неустойчивост, това, което в този момент стана в Румъния. Румъния изпусна бюджета ", споделя той.
Според него би трябвало да се резервира открития в България модел, който прави страната ни по-конкурентна и разрешава повече приход да остава хората.
" Да се резервира данъчната политика, да се опитаме да върнем разноските там, където знаем, че е стабилно, а точно до 40% от Брутният вътрешен продукт са едни устойчиви равнища, които значат, че имаме или никакъв, или доста дребен недостиг. Излезем ли отвън тези 40%, се появява проблем. Последното държавно управление преди да падне поради огромните митинги, беше внесъл бюджет с разноски 45% от Брутният вътрешен продукт. Ето това е тази неустойчивост. Вместо 40% те бяха внесли 45%, което значи напън от налозите, по-висок дълг и по този начин нататък. Така че просто би трябвало да се съблюдават тези правила, разноски до 40% от Брутният вътрешен продукт, недостиг най-вече 3% и даже с траектория към уравновесен бюджет, опазване на главните налози и към този момент опит за една по-ефективна страна, защото във всяка сфера има пари, въпрос на успеваемост е по какъв начин те се харчат ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ