През следващите 2-3 г. няма да покрием критериите за еврозоната
Мисля, че по механически критерии през идващите 2-3 години няма да успеем да влезем в еврозоната. Това сподели икономическият специалист Стоян Панчев.
" Забелязвам повишаването в магазините. Тази наклонност не е нова. Въпреки излезлите данни за инфлацията в България, които демонстрират, че тя е ниска сега - 2,2%, би трябвало да отбележим, че това е смяната на ценовото ниво по отношение на декември 2023 година Цялото струпване на висока инфлация в предходните години остава. Тоест, даже да имаме такова релативно ниско число, съпоставено с 2022 и 2023 година, нарастването на цените от този момент остава. Има струпване във времето, което се вижда от всеки, когато отиде в магазина ", сподели той пред Нова телевизия.
По думите му измерването на инфлацията става с показател, в който другите елементи от потребителската кошница имат друга тежест. " Разбира се, храната има огромна тежест, тъй като явно е съществена част от потреблението ни. Това е и един от методите да се види една страна какъв брой развита е. Когато по-малка част от потребителската кошница е храна, значи си в по-развита страна. България, за съжалени, не е богата страна, тъй като една трета от потребителската кошница е храна ", акцентира Панчев.
На въпрос ще успеем ли да осъществим критерия за инфлацията и да влезем в еврозоната той уточни, че " това ще зависи от Европейската комисия и най-много от ЕЦБ ". " В момента официално не изпълняваме критерия с 0,14% пункта. Имало е случаи, в които при такова несъблюдение са сменяли част от страните, които са референтни, т.е. по отношение на които се счита инфлацията. Имало е случаи, в които даже с по-малка разлика страни са чакали години по-късно да влязат в еврозоната ", разяснява Панчев.
" Ситуацията е по-неприятна от позиция на критериите - най-много с инфлацията. Защото най-вероятно тя ще тръгне нагоре в България с данните от януари. Видяхме огромни скокове на цените на храните, скок в цената на електричеството, на парното, на телекомуникационните услуги - наклонността в българската инфлация не е да пада, а да се качва в идващите месеци. Напълно допустимо е тази дупка от 0,14% да се уголеми. Дори да подадем в този момент искане за ексклузивен конвергентен отчет, ще ни бъде даден един интервал на наблюдаване, който ще е няколко месеца напред. Предвид трендовете, които виждаме на този стадий, в случай че, да кажем, този интервал е март 2025 година по отношение на март 2024 година, съвсем несъмнено ще излезем отвън критерия. Тоест, не са ни позитивни трендовете. И самите документи за влизане в еврозоната споделят стабилно осъществяване на критерия, а не в един съответен месец. Инфлацията ни е по-скоро надалеч от осъществяване ", уточни той.
Съвсем различен извод вършат специалистите от Института за пазарна стопанска система. Според тях данните демонстрират, че вратата е отворена за еврото от 1 януари 2026 година Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2,6%, до момента в който в трите страни с най-ниска инфлация в Европейския съюз е 0,9% в Литва, 1% във Финландия и 1,1% в Италия, излиза наяве от данните на Евростат, върху които се основава анализът на Петър Ганев от ИПИ. Според контракта от Маастрихт критерият взима междинното от трите страни с най-ниска (по формулировка е „ най-хубава " ) инфлация – в тази ситуация това е тъкмо 1%, и прибавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, т.е., отклонението на България е 0,1%.
Има решение на Народното събрание, с което страната се задължава до две седмици след формалното осъществяване на всички критерии за участие в еврозоната да насочи искане за изключителните оценки. Реалистичната дата за участие в клуба на страните с единна европейска валута е 1 януари 2026 година
32 милиарда лева от еврофондове сме усвоили през 2024-а
България е получила близо 32 милиарда лева от европейските фондове през 2024 година, заяви основният икономист в ИПИ Зорница Славова. Най-много от усвоените средства са изхарчени в София - 6,2 милиарда лева, като най-големите суми са изплатени по планове, свързани с уголемение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 милиарда лева, където най-скъпите планове са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас с обходния път и модернизацията на публичния превоз в града.
Спрямо популацията усвоените евросредства приблизително за страната са близо 5000 лева на човек. До края на 2024 година всяка община в страната е усвоила най-малко 500 лева европейски средства на човек, а първенците - над 10 пъти повече.
" Забелязвам повишаването в магазините. Тази наклонност не е нова. Въпреки излезлите данни за инфлацията в България, които демонстрират, че тя е ниска сега - 2,2%, би трябвало да отбележим, че това е смяната на ценовото ниво по отношение на декември 2023 година Цялото струпване на висока инфлация в предходните години остава. Тоест, даже да имаме такова релативно ниско число, съпоставено с 2022 и 2023 година, нарастването на цените от този момент остава. Има струпване във времето, което се вижда от всеки, когато отиде в магазина ", сподели той пред Нова телевизия.
По думите му измерването на инфлацията става с показател, в който другите елементи от потребителската кошница имат друга тежест. " Разбира се, храната има огромна тежест, тъй като явно е съществена част от потреблението ни. Това е и един от методите да се види една страна какъв брой развита е. Когато по-малка част от потребителската кошница е храна, значи си в по-развита страна. България, за съжалени, не е богата страна, тъй като една трета от потребителската кошница е храна ", акцентира Панчев.
На въпрос ще успеем ли да осъществим критерия за инфлацията и да влезем в еврозоната той уточни, че " това ще зависи от Европейската комисия и най-много от ЕЦБ ". " В момента официално не изпълняваме критерия с 0,14% пункта. Имало е случаи, в които при такова несъблюдение са сменяли част от страните, които са референтни, т.е. по отношение на които се счита инфлацията. Имало е случаи, в които даже с по-малка разлика страни са чакали години по-късно да влязат в еврозоната ", разяснява Панчев.
" Ситуацията е по-неприятна от позиция на критериите - най-много с инфлацията. Защото най-вероятно тя ще тръгне нагоре в България с данните от януари. Видяхме огромни скокове на цените на храните, скок в цената на електричеството, на парното, на телекомуникационните услуги - наклонността в българската инфлация не е да пада, а да се качва в идващите месеци. Напълно допустимо е тази дупка от 0,14% да се уголеми. Дори да подадем в този момент искане за ексклузивен конвергентен отчет, ще ни бъде даден един интервал на наблюдаване, който ще е няколко месеца напред. Предвид трендовете, които виждаме на този стадий, в случай че, да кажем, този интервал е март 2025 година по отношение на март 2024 година, съвсем несъмнено ще излезем отвън критерия. Тоест, не са ни позитивни трендовете. И самите документи за влизане в еврозоната споделят стабилно осъществяване на критерия, а не в един съответен месец. Инфлацията ни е по-скоро надалеч от осъществяване ", уточни той.
Съвсем различен извод вършат специалистите от Института за пазарна стопанска система. Според тях данните демонстрират, че вратата е отворена за еврото от 1 януари 2026 година Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2,6%, до момента в който в трите страни с най-ниска инфлация в Европейския съюз е 0,9% в Литва, 1% във Финландия и 1,1% в Италия, излиза наяве от данните на Евростат, върху които се основава анализът на Петър Ганев от ИПИ. Според контракта от Маастрихт критерият взима междинното от трите страни с най-ниска (по формулировка е „ най-хубава " ) инфлация – в тази ситуация това е тъкмо 1%, и прибавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, т.е., отклонението на България е 0,1%.
Има решение на Народното събрание, с което страната се задължава до две седмици след формалното осъществяване на всички критерии за участие в еврозоната да насочи искане за изключителните оценки. Реалистичната дата за участие в клуба на страните с единна европейска валута е 1 януари 2026 година
32 милиарда лева от еврофондове сме усвоили през 2024-а
България е получила близо 32 милиарда лева от европейските фондове през 2024 година, заяви основният икономист в ИПИ Зорница Славова. Най-много от усвоените средства са изхарчени в София - 6,2 милиарда лева, като най-големите суми са изплатени по планове, свързани с уголемение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 милиарда лева, където най-скъпите планове са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас с обходния път и модернизацията на публичния превоз в града.
Спрямо популацията усвоените евросредства приблизително за страната са близо 5000 лева на човек. До края на 2024 година всяка община в страната е усвоила най-малко 500 лева европейски средства на човек, а първенците - над 10 пъти повече.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ