„Историкът показва моята любов към България, каза американската писателка Елизабет Костова
Мисля, че „ Историкът “ демонстрира моята обич към България. „ Историкът “ показва българските пейзажи. Това сподели американската писателка Елизабет Костова, която през днешния ден, дружно с американската преводачка Анджела Родел, взе участие в открит диалог за своята книга „ Историкът " във връзка 20 години от нейното излизане. Събитието се организира в границите на 52-рия Софийски интернационален панаир на книгата в Националния замък на културата (НДК).
Българска телеграфна агенция напомня, че за диалог, отдаден на връзката й с България, за креативния развой, за активността на Фондация „ Елизабет Костова “ в поддръжка на български създатели и преводачи.
Модератор на събитието беше литературният критик и публицист Митко Новков, който сподели: „ Днес сме очевидци на една вълнуваща среща с две гражданки на Съединените американски щати, които са създали за българската литература толкоз, колкото не мога да си показва някой различен да е направил ".
В началото на диалога Елизабет Костова се обърна към публиката и сподели на български: „ Първо бих желала да благодаря на всички присъстващи. Виждам толкоз доста другари, читатели... благодаря ви, че сте тук ". Костова добави, че „ за по-сложните въпроси избирам да давам отговор на британски ".
„ Искам също да благодаря на Софийския интернационален книжовен фестивал, на който всички ние толкоз доста се насладихме този уикенд. Преди да приказвам за „ Историкът “, бих желала да благодаря и на първия ми издател тук, в България – Светлозар Желев, мой безценен другар. Също по този начин бих желала да почета паметта на Ваня Томова – тя беше извънреден редактор, беше и прелестен преводач, и беше същински другар на литературата и на доста от нас ", сподели още Костова.
„ Тъй като сме тук и с цел да честваме превода на „ Историкът ", желая да благодаря и на Невяна Хаджийска, която е превъзходен преводач. Тя към този момент не живее в България, само че беше приказен човек, с който работих отлично по „ Историкът ", добави Костова.
Тя описа предисторията по отношение на написването на „ Историкът ", както и за първичната си връзка с България.
„ За първи път пристигнах в България по същия метод, както и колежката ми Анджела – с интерес към женската вокална музика по селата, към обичайното пеене. Това е едно от съкровищата на българската класическа просвета. Когато дойдох тук през 1989 година, осъзнах, че се случва самобитна гражданска война. Беше извънредно вълнуващо време да бъдеш в България. Имах привилегията да опозная селска България – България на селата, на провинцията – и да беседвам с хора на по 80, 90, даже над 100 години. Те също бяха едно от съкровищата на България. Беше необикновено прекарване да ги опозная. Почувствах доста мощна връзка с България още през цялото време ", описа Костова.
Тя добави, че „ в България срещнах и брачна половинка си Георги Костов, който е измежду присъстващите довечера. " Костова добави: „ С Георги имаме три бикултурни деца, които също обичат България. "
На въпрос от Митко Новков дали авторката е чела „ Историкът ", преведен на български, Костова се пошегува и отговори: „ Би ми лишило най-малко 45 години. Аз на британски се затрудних да го прочета...какво остава на български. " Елизабет Костова разясни, че е чела фрагменти от книгата на български и е останала „ доста удовлетворена, тъй като преводът е страховит. "
В резюме за книгата, Костова сподели, че „ романът се движи от София към градове и към села, а след това надълбоко в провинцията и по този начин отразява личния ми бездънен опит през 1989 година "
В отговор на въпрос на Митко Новков дали съществува рецепта за написването на идеална книга, преводачката Анджела Родел отговори: „ Ако имаше такава рецепта, то всички щяхме да бъдем Бах, Бетовен или Георги Господинов. " Елизабет Костова добави, че „ писателят би трябвало да има ухо и нюх за езика... би трябвало непрекъснато да се усъвършенства, тъй като никой публицист не може да се научи да написа от някой различен. "
Американската писателка разяснява и тематиката за навлизането на изкуствения разсъдък в литературата. Костова изясни, че „ Писането е развой, а не основаване на подготвен артикул ".
„ Изкуственият разсъдък ти сервира нещо наготово. Писането е нещо, което ние писателите сътворяваме, той не основава нищо. Изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да може да пресъздаде опита и усета на хората. Въобще не ме е боязън, че може да напише някоя от книгите ми, тъй като знам, че не може - не може, тъй като не е мен ", разяснява писателката.
В края на диалога Елизабет Костова още веднъж се обърна към публиката и сподели на български: „ Сърцето ми е повече от цялостно...нямам думи. Още един път - благодаря на всички ". След диалога, читателите имаха опция да вземат подпис от Елизабет Костова.
Сред присъстващите посетители на диалога бяха дипломатът и политик Стефан Тафров, деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева, писателят Георги Господинов, писателят Владимир Левчев, писателката Яна Генова и писателят Светлозар Желев.
Писателката Елизабет Костова е съосновател на фондация „ Елизабет Костова “, която предизвиква професионалния продан и интернационалното съдействие в областта на литературата и дава награди на български писатели и преводачи. Тя е член на Съвета на Американския университет в България, Съвета за развиване на издателството на Университета на Северна Каролина и Комитета за честване на Асоциацията „ Мартин Лутър Кинг-младши “ в Ашвил и окръг Бънкомб, Северна Каролина. Костова е притежател на голям брой награди за книжовен принос, в това число от Министерството на културата на България и от град Созопол, както и от Тведестранд, Норвегия. Носител на Наградата за културна дипломация на фондация “Лоис Рот”.
Нейните творби са преведени на над 40 езика. Първият ѝ разказ – „ Историкът “, става първият дебютен разказ в историята на американското книгоиздаване, който оглавява листата с бестселъри на The New York Times. Произведения на Костова са оповестени в The Best American Poetry, Michigan Quarterly Review, Mississippi Review, Poets &, Writers Magazine и други издания. Тя е преподавала в редица университети, измежду които Университетът на Северна Каролина – Уилмингтън, Мичиганският университет, Колежът по изкуство и дизайн „ Савана “ в Атланта и Университетът по изкуства във Филаделфия. Костова постоянно взе участие в интернационалните литературни фестивали и конференции.
Любовта ѝ към България се заражда още в студентските ѝ години, когато учи българска история и фолклор, а за пръв път посещава страната през 1989 година Идеята за „ Историкът “ се ражда след пътуванията ѝ из България и Източна Европа. Тя приказва български на разговорно равнище и постоянно прекарва време в страната, изключително в Созопол, където се организират годишни семинари за писатели. Освен публицист, Костова е и деен покровител на интернационалния книжовен разговор и работи за популяризирането на българската литература измежду англоезичната аудитория. Елизабет обича да прекарва време със фамилията и приятелите си, има уязвимост към екологичните дела, будистките медитационни практики и сините планини на Северна Каролина и България.
В най-новия разказ си разказ Mystery Play, който тези дни излиза от щемпел в Съединени американски щати, Елизабет Костова споделя за най-малкия наследник в семейство историци, който е бил преследван от мрачни сили, свързани с Дракула и още веднъж се оказва в заплаха, когато се изправя ново заплашително предизвикателство. Когато майка му ненадейно умира, Джей Търнър се озовава на кръстопът. Тя постоянно е била потайна, отглеждайки го сама в Бостън и оставайки необвързана до самата си гибел.
Над 150 издателства показаха повече от 100 000 заглавия на 52-рия Софийски интернационален панаир на книгата, който приключи през днешния ден. Част от програмата му бе 13-ият Софийски интернационален книжовен фестивал, който в границите на шест интензивни дни събра български и задгранични писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември се организира и второто издание на Професионалната стратегия за издатели, в която участваха повече от 30 интернационалните посетители – издатели, редактори, литературни сътрудници и специалисти по права и детска литература.
Българската телеграфна организация (БТА) е медиен сътрудник на Асоциация „ Българска книга “ и участва с мобилен народен пресклуб на панаира.
Българска телеграфна агенция напомня, че за диалог, отдаден на връзката й с България, за креативния развой, за активността на Фондация „ Елизабет Костова “ в поддръжка на български създатели и преводачи.
Модератор на събитието беше литературният критик и публицист Митко Новков, който сподели: „ Днес сме очевидци на една вълнуваща среща с две гражданки на Съединените американски щати, които са създали за българската литература толкоз, колкото не мога да си показва някой различен да е направил ".
В началото на диалога Елизабет Костова се обърна към публиката и сподели на български: „ Първо бих желала да благодаря на всички присъстващи. Виждам толкоз доста другари, читатели... благодаря ви, че сте тук ". Костова добави, че „ за по-сложните въпроси избирам да давам отговор на британски ".
„ Искам също да благодаря на Софийския интернационален книжовен фестивал, на който всички ние толкоз доста се насладихме този уикенд. Преди да приказвам за „ Историкът “, бих желала да благодаря и на първия ми издател тук, в България – Светлозар Желев, мой безценен другар. Също по този начин бих желала да почета паметта на Ваня Томова – тя беше извънреден редактор, беше и прелестен преводач, и беше същински другар на литературата и на доста от нас ", сподели още Костова.
„ Тъй като сме тук и с цел да честваме превода на „ Историкът ", желая да благодаря и на Невяна Хаджийска, която е превъзходен преводач. Тя към този момент не живее в България, само че беше приказен човек, с който работих отлично по „ Историкът ", добави Костова.
Тя описа предисторията по отношение на написването на „ Историкът ", както и за първичната си връзка с България.
„ За първи път пристигнах в България по същия метод, както и колежката ми Анджела – с интерес към женската вокална музика по селата, към обичайното пеене. Това е едно от съкровищата на българската класическа просвета. Когато дойдох тук през 1989 година, осъзнах, че се случва самобитна гражданска война. Беше извънредно вълнуващо време да бъдеш в България. Имах привилегията да опозная селска България – България на селата, на провинцията – и да беседвам с хора на по 80, 90, даже над 100 години. Те също бяха едно от съкровищата на България. Беше необикновено прекарване да ги опозная. Почувствах доста мощна връзка с България още през цялото време ", описа Костова.
Тя добави, че „ в България срещнах и брачна половинка си Георги Костов, който е измежду присъстващите довечера. " Костова добави: „ С Георги имаме три бикултурни деца, които също обичат България. "
На въпрос от Митко Новков дали авторката е чела „ Историкът ", преведен на български, Костова се пошегува и отговори: „ Би ми лишило най-малко 45 години. Аз на британски се затрудних да го прочета...какво остава на български. " Елизабет Костова разясни, че е чела фрагменти от книгата на български и е останала „ доста удовлетворена, тъй като преводът е страховит. "
В резюме за книгата, Костова сподели, че „ романът се движи от София към градове и към села, а след това надълбоко в провинцията и по този начин отразява личния ми бездънен опит през 1989 година "
В отговор на въпрос на Митко Новков дали съществува рецепта за написването на идеална книга, преводачката Анджела Родел отговори: „ Ако имаше такава рецепта, то всички щяхме да бъдем Бах, Бетовен или Георги Господинов. " Елизабет Костова добави, че „ писателят би трябвало да има ухо и нюх за езика... би трябвало непрекъснато да се усъвършенства, тъй като никой публицист не може да се научи да написа от някой различен. "
Американската писателка разяснява и тематиката за навлизането на изкуствения разсъдък в литературата. Костова изясни, че „ Писането е развой, а не основаване на подготвен артикул ".
„ Изкуственият разсъдък ти сервира нещо наготово. Писането е нещо, което ние писателите сътворяваме, той не основава нищо. Изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да може да пресъздаде опита и усета на хората. Въобще не ме е боязън, че може да напише някоя от книгите ми, тъй като знам, че не може - не може, тъй като не е мен ", разяснява писателката.
В края на диалога Елизабет Костова още веднъж се обърна към публиката и сподели на български: „ Сърцето ми е повече от цялостно...нямам думи. Още един път - благодаря на всички ". След диалога, читателите имаха опция да вземат подпис от Елизабет Костова.
Сред присъстващите посетители на диалога бяха дипломатът и политик Стефан Тафров, деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева, писателят Георги Господинов, писателят Владимир Левчев, писателката Яна Генова и писателят Светлозар Желев.
Писателката Елизабет Костова е съосновател на фондация „ Елизабет Костова “, която предизвиква професионалния продан и интернационалното съдействие в областта на литературата и дава награди на български писатели и преводачи. Тя е член на Съвета на Американския университет в България, Съвета за развиване на издателството на Университета на Северна Каролина и Комитета за честване на Асоциацията „ Мартин Лутър Кинг-младши “ в Ашвил и окръг Бънкомб, Северна Каролина. Костова е притежател на голям брой награди за книжовен принос, в това число от Министерството на културата на България и от град Созопол, както и от Тведестранд, Норвегия. Носител на Наградата за културна дипломация на фондация “Лоис Рот”.
Нейните творби са преведени на над 40 езика. Първият ѝ разказ – „ Историкът “, става първият дебютен разказ в историята на американското книгоиздаване, който оглавява листата с бестселъри на The New York Times. Произведения на Костова са оповестени в The Best American Poetry, Michigan Quarterly Review, Mississippi Review, Poets &, Writers Magazine и други издания. Тя е преподавала в редица университети, измежду които Университетът на Северна Каролина – Уилмингтън, Мичиганският университет, Колежът по изкуство и дизайн „ Савана “ в Атланта и Университетът по изкуства във Филаделфия. Костова постоянно взе участие в интернационалните литературни фестивали и конференции.
Любовта ѝ към България се заражда още в студентските ѝ години, когато учи българска история и фолклор, а за пръв път посещава страната през 1989 година Идеята за „ Историкът “ се ражда след пътуванията ѝ из България и Източна Европа. Тя приказва български на разговорно равнище и постоянно прекарва време в страната, изключително в Созопол, където се организират годишни семинари за писатели. Освен публицист, Костова е и деен покровител на интернационалния книжовен разговор и работи за популяризирането на българската литература измежду англоезичната аудитория. Елизабет обича да прекарва време със фамилията и приятелите си, има уязвимост към екологичните дела, будистките медитационни практики и сините планини на Северна Каролина и България.
В най-новия разказ си разказ Mystery Play, който тези дни излиза от щемпел в Съединени американски щати, Елизабет Костова споделя за най-малкия наследник в семейство историци, който е бил преследван от мрачни сили, свързани с Дракула и още веднъж се оказва в заплаха, когато се изправя ново заплашително предизвикателство. Когато майка му ненадейно умира, Джей Търнър се озовава на кръстопът. Тя постоянно е била потайна, отглеждайки го сама в Бостън и оставайки необвързана до самата си гибел.
Над 150 издателства показаха повече от 100 000 заглавия на 52-рия Софийски интернационален панаир на книгата, който приключи през днешния ден. Част от програмата му бе 13-ият Софийски интернационален книжовен фестивал, който в границите на шест интензивни дни събра български и задгранични писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември се организира и второто издание на Професионалната стратегия за издатели, в която участваха повече от 30 интернационалните посетители – издатели, редактори, литературни сътрудници и специалисти по права и детска литература.
Българската телеграфна организация (БТА) е медиен сътрудник на Асоциация „ Българска книга “ и участва с мобилен народен пресклуб на панаира.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ