Ново място: Dönerstag
Мисля, че има цялостно единогласие, че в ранните часове след пиянство най-големият блян се свежда до един, по опция, доста лоен дюнер. Или за онази питка, цялостна със сочни части меса и хрупкави зеленчуци, залети с бляскав и компактен сос, която светът е наследил от Турция. А тя го е наследила още от времената на кухните в султанските дворци, в които изпичането на месото е доведено до съвършенство. Но преди да се трансформира в днешния си тип, зад дюнера има две основни истории.
Традиционно скарата - и надалеч преди имперските времена - била ситуирана хоризонтално над горещите въглени. Това си е по този начин и до момента. Но документ от 1835 година свидетелства, че Хамди уста я обърнал отвесно. Независимо от него и почти по същото време, различен занаятчия, Искендер от Бурса, направил същото в своята кухня. Това е моментът, в който на сцената излиза дюнерът, което значи печене на месо на въртящ се отвесен шиш. Новата технология резервира и името на втория находчив готвач в ястието " искендер кебап ". Стигаме до стъпка 2 в историята на актуалния дюнер: концепцията месото и пълнежът да се натикан в хляба, което на процедура трансформира ястието в сандвич. Само че за нея няма писмен документ.
Не сме длъжни да й имаме вяра, само че формалната версия на Турската асоциация на производителите на дюнер в Европа е, че изобретението принадлежи на Кадир Нурман и е направено през 1972 година Роденият в Истанбул и емигрирал в тогавашната Западна Германия притежател на ресторант забелязал, че берлинчани все бързали и нямали време да седнат, както си му е редът, на една обилна порция, поднесена в паница. Така му хрумнала концепцията за " мобилната " разновидност на ястието. Ресторантът му съществува до 2003 година Не се е сетил да патентова откритието си, само че в изявление за немската преса малко преди да почине през 2013 споделя, че е същински благополучен човек с откритието си. Разбира се, има още куп кандидати за изобретението, само че единственото, което потвърждават, е, че това се е случило в Германия, през 70-те.
Ясно е, че от този момент до през днешния ден дюнерът е безспорен знак на културното и икономическо въздействие на турската емиграция в немското общество. Любопитно е по какъв начин дюнерите са се трансформирали на немска почва и в случай че истинската турска версия се придържа към приготвеното с доста похват шилешко/агнешко и телешко месо с добавка единствено от лук, туршийка и доста сухи подправки, немската прибавя към тях е други зеленчуци, главно домати, краставици, салата, и алено зеле. Темата къде са най-хубавите, наред с най-безобразните дюнери, е бездънна и се отнася по отношение на мястото, в което живеем, толкоз и до всяко друго посетено по света. Най-важното е, че към този момент в София има място, въодушевено и последващо напълно образеца на берлинския дюнер. Другият пример е да не се употребяват заготовк, и да няма взаимни отстъпки при продуктите. Зад концепцията и реализирането й стои - същият Спасов, който стана победител в MasterChef предходната година.
Традиционно скарата - и надалеч преди имперските времена - била ситуирана хоризонтално над горещите въглени. Това си е по този начин и до момента. Но документ от 1835 година свидетелства, че Хамди уста я обърнал отвесно. Независимо от него и почти по същото време, различен занаятчия, Искендер от Бурса, направил същото в своята кухня. Това е моментът, в който на сцената излиза дюнерът, което значи печене на месо на въртящ се отвесен шиш. Новата технология резервира и името на втория находчив готвач в ястието " искендер кебап ". Стигаме до стъпка 2 в историята на актуалния дюнер: концепцията месото и пълнежът да се натикан в хляба, което на процедура трансформира ястието в сандвич. Само че за нея няма писмен документ.
Не сме длъжни да й имаме вяра, само че формалната версия на Турската асоциация на производителите на дюнер в Европа е, че изобретението принадлежи на Кадир Нурман и е направено през 1972 година Роденият в Истанбул и емигрирал в тогавашната Западна Германия притежател на ресторант забелязал, че берлинчани все бързали и нямали време да седнат, както си му е редът, на една обилна порция, поднесена в паница. Така му хрумнала концепцията за " мобилната " разновидност на ястието. Ресторантът му съществува до 2003 година Не се е сетил да патентова откритието си, само че в изявление за немската преса малко преди да почине през 2013 споделя, че е същински благополучен човек с откритието си. Разбира се, има още куп кандидати за изобретението, само че единственото, което потвърждават, е, че това се е случило в Германия, през 70-те.
Ясно е, че от този момент до през днешния ден дюнерът е безспорен знак на културното и икономическо въздействие на турската емиграция в немското общество. Любопитно е по какъв начин дюнерите са се трансформирали на немска почва и в случай че истинската турска версия се придържа към приготвеното с доста похват шилешко/агнешко и телешко месо с добавка единствено от лук, туршийка и доста сухи подправки, немската прибавя към тях е други зеленчуци, главно домати, краставици, салата, и алено зеле. Темата къде са най-хубавите, наред с най-безобразните дюнери, е бездънна и се отнася по отношение на мястото, в което живеем, толкоз и до всяко друго посетено по света. Най-важното е, че към този момент в София има място, въодушевено и последващо напълно образеца на берлинския дюнер. Другият пример е да не се употребяват заготовк, и да няма взаимни отстъпки при продуктите. Зад концепцията и реализирането й стои - същият Спасов, който стана победител в MasterChef предходната година.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ