Журналистка: Мисля, че и Стивън Кинг би избягал с писъци само след два дни проследяване на нашите новини
Мисля, че и Стивън Кинг би избягал с писъци единствено след два дни следене на нашите вести. Това написа във Facebook журналистката Лияна Панделиева, видя Sofia24.bg . Оказва се, че съвсем всички филми с изтезания на дами не просто са истина, а у нас, като в най, но най-черните творби, на жертвите никой не желае да обърне внимание. Във филмите се намира себеотрицателен асистент, който персонално завършва с насилника, написа още тя.
Ето и цялата й обява:
У нас край няма. С години. Или до момента в който намерят жертвата на части в багажник, в язовир, някъде...
Жена от Стара Загора е измъчвана над 4 часа. Четири часа за едни е гняв, че им е просрочен полетът или влака, а за 14 400 секунди беззащитна жена е понасяла удари, още удари, оскърбление, още удари, закани. Може ли това да продължи 6 часа? Или 10? Или до гибел? Може.
А това се е случило преди година и половина и дело няма. Насилникът броди в близост и продължава да тероризира.
Защита? НЯМА ЗАЩИТА! ДА НЕ Е БИЛА С НЕГО, БЕ!
Военният от Стара Загора (пак!) е пребил някогашната си жена пред очевидци на работното й място два дни преди да я простреля (това е от 2022 г).
Тези, които сме изцяло уверени в правото си на независимост и самостоятелност не проумяваме какви са дамите, които са родили деца от такива насилници, които са оставали с тях и след следващия побой. И тъй като не разбираме, повдигаме плещи - да си берат гайлето (изразителна " българска " дума)
В това е казусът. Свободните и самостоятелните не разбираме, тъй като в нашата оценъчна система е заложено нещо още в детството: не допускай да бъдеш жертва! Бягай бързо! Спаси се непременно! Цената няма значение - никой не може да те удря!
В последните дни като от метаново тресавище, покрито с циментов саркофаг, който е ненадейно разчупен, се издига вонята на насилието у нас, институционално прикриваното с десетилетия. Всички вести безпроблемно към този момент могат да пълнят времето си единствено с истории на домашни зверства. И те ще не престават да извират даже единствено от горния пласт на адската смрад.
Битовият алкохолизъм у нас води до голямо принуждение.
Липсата на институционална поддръжка поддържа всяко принуждение.
Пълното неявяване на психическа и обществена грижа е измежду моторите на битовите изтезания.
Безумците, които виждаме по пътищата са минимум страшни тогава, тъй като най-често отминават бързо и единствено ни стряскат. Но след това те стопират за дълго в прикритието на четири стени и там какво става...
Вече не трябва да приказваме за " дълбоката страна ", а за безхаберната страна, за разпаднатата държавност, за институционална деградация.
Предстоят локални избори и този път хората би трябвало да избираме не зурла с партийно знаме на дирника, а персони с потвърдена човешка интензивност и посвещение към другите.
Трябват ни кметове, които да са също шерифи и за всеки от тях да знаем, че носи сърце!
Ето и цялата й обява:
У нас край няма. С години. Или до момента в който намерят жертвата на части в багажник, в язовир, някъде...
Жена от Стара Загора е измъчвана над 4 часа. Четири часа за едни е гняв, че им е просрочен полетът или влака, а за 14 400 секунди беззащитна жена е понасяла удари, още удари, оскърбление, още удари, закани. Може ли това да продължи 6 часа? Или 10? Или до гибел? Може.
А това се е случило преди година и половина и дело няма. Насилникът броди в близост и продължава да тероризира.
Защита? НЯМА ЗАЩИТА! ДА НЕ Е БИЛА С НЕГО, БЕ!
Военният от Стара Загора (пак!) е пребил някогашната си жена пред очевидци на работното й място два дни преди да я простреля (това е от 2022 г).
Тези, които сме изцяло уверени в правото си на независимост и самостоятелност не проумяваме какви са дамите, които са родили деца от такива насилници, които са оставали с тях и след следващия побой. И тъй като не разбираме, повдигаме плещи - да си берат гайлето (изразителна " българска " дума)
В това е казусът. Свободните и самостоятелните не разбираме, тъй като в нашата оценъчна система е заложено нещо още в детството: не допускай да бъдеш жертва! Бягай бързо! Спаси се непременно! Цената няма значение - никой не може да те удря!
В последните дни като от метаново тресавище, покрито с циментов саркофаг, който е ненадейно разчупен, се издига вонята на насилието у нас, институционално прикриваното с десетилетия. Всички вести безпроблемно към този момент могат да пълнят времето си единствено с истории на домашни зверства. И те ще не престават да извират даже единствено от горния пласт на адската смрад.
Битовият алкохолизъм у нас води до голямо принуждение.
Липсата на институционална поддръжка поддържа всяко принуждение.
Пълното неявяване на психическа и обществена грижа е измежду моторите на битовите изтезания.
Безумците, които виждаме по пътищата са минимум страшни тогава, тъй като най-често отминават бързо и единствено ни стряскат. Но след това те стопират за дълго в прикритието на четири стени и там какво става...
Вече не трябва да приказваме за " дълбоката страна ", а за безхаберната страна, за разпаднатата държавност, за институционална деградация.
Предстоят локални избори и този път хората би трябвало да избираме не зурла с партийно знаме на дирника, а персони с потвърдена човешка интензивност и посвещение към другите.
Трябват ни кметове, които да са също шерифи и за всеки от тях да знаем, че носи сърце!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ