Владимир Шопов: ЕС навлиза в третия момент на своето създаване. К...
„ Мисля, че Европейският съюз през днешния ден навлиза в третия миг на своето основаване: трети миг, трети стадий. Първият беше през 1957 година: общият пазар дружно с стеснен брой европейски обществени политики. Вторият беше ускоряването на икономическата интеграция посредством единния пазар и общата валута. Третият стартира с войната против Украйна, която ще докара до раждането на мощен дирек на европейска сигурност и защита. “
Тези думи са произнесени от Жозеп Борел, висш представител по външните връзки на Европейски Съюз, на 9 април 2024 година в тирада пред Forum Europa. Ако той беше дефинирал тази политическа стратегия в края на месец февруари 2014 година, когато съветските проксита анексираха Крим, сегашните провокации пред съюза щяха да бъдат надалеч по-малко и не толкоз незабавни, а самата организация щеше да е доста по-подготвена за тях.
Вместо това, задаващите се избори за Европейски Парламент носят чувство за изплъзващ се надзор, неявяване на потенциал и закъснели упоритости.
Новата световна среда
Първото предизвикателство е обвързвано с в това време основаната нова световна среда.
Годините след 2014-та оставиха премного геополитическо и геоикономическо пространство за всички съперници на Запада и им осигуриха голям брой благоприятни условия за подготовка и реализиране на проектите за разлюляване на демократичния ред. Не е инцидентно, че и Русия, и Китай, и Иран форсираха своите експанзионистични тактики в този времеви интервал.
Дори политическият стрес тест на първия мандат на Доналд Тръмп не създаде радикална смяна в Европейски Съюз. В самата Америка продължава да отсъства изясненост по какъв начин тъкмо ще наподобява нейния интернационален ангажимент през идните години, какъв ще е неговия обсег и конструкция.
Мащабната съветска сухопътна офанзива по посока Киев разсъни и разтресе историческата памет на Европа и разклати нейните упования за сигурността и войната. Но това към момента не значи единна и институционализирана интерпретация за бъдещето, съответни и синхронизирани детайли за неговото моделиране, да вземем за пример точния баланс сред НАТО и Европейски Съюз, или пък основаването на устойчива и дълготрайна рамка.
Вярно е, че има голям брой хрумвания, само че към момента отсъства система. Общото схващане за закани и опасности и единодушията и ресурсите за реакция остават основна компликация за новия европейски политически цикъл.
Бавната реакция против съперниците
Второто предизвикателство произтича от характера, съперниците и метода на тяхна организация, пред които е изправен Европейски Съюз.
За дълъг интервал от време, Европа не очакваше нов систематичен конфликт поради триумфа на демократичния мироглед или си представяше петна от неустойчивост - рискови, само че управляеми. Продължаваше да си го мисли след откъсването на територии от Грузия, след Крим, след китайското нахлуване в южно-китайско море, след конфликта сред китайски и индийски войски в Хималаите и след голям брой други индикации, че нещо значимо се трансформира.
В допълнение, Европа продължава да отхвърля да види връзките и множащите се форми на поддръжка и съгласуваност сред субектите на новата ревизионистична ос. На процедура, Русия, Китай, Иран и Северна Корея формират все по-структурирана и задоволително дълготрайна групировка, която не просто преследва своите ползи в обособени, независими интервенции, а търси цялостна смяна и систематичен удар върху западните позиции. Отсъствието на по-висока степен на формализация на връзките сред участниците в „ ревизионистичния квартет “ не трябва да подвежда, или пък да служи за опрощение за неговото недооценяване. Европа ще би трябвало да се оправи с предизвикването да откри формула на дейно опълчване на тази ос, освен това по целия световен периметър.
Предизвикателството на преходите
Европа е изправена и пред няколко прехода, които мъчно могат да бъдат осъществени сполучливо при опазване на настоящето статукво.
Един от тях е геополитически и включва подготовка и подготвеност за сполучливо действие при остра геополитическа конкуренция.
Вторият е цифров и включва фундаментална смяна на моделите на опериране на компании и тяхното действие, самата среда на предприемачество.
Трети визира знанието и информацията, методите на тяхното синтезиране, генерира нови познавателни полета и пренарежда самата връзка сред данни и стойност.
Четвърти е промишлен и преосновава индустриалната инфраструктура, регистрира самостоятелната и обществена значимост на промишленостите, на „ правенето на неща “. Петият е енергийния, задоволително добре прочут в Европейски Съюз и с основно значение на стопанската система на бъдещето, нейната конкурентоспособност и климатично бъдеще.
Всеки от тези преходи е в друг стадий, само че тяхното придвижване се форсира и съюзът следва да откри своята полза и принос, дружно с националните страни. Успоредно с това, идващият Европейски Парламент би трябвало да се върне към дълго отлаганата задача за задълбочаване на общия пазар. Без нея, Европа доста мъчно ще задържи сегашните си икономически позиции.
А по какъв начин да действа Европейски Съюз
Много значително предизвикателство е обвързвано и с базовия модел на действие на Европейски Съюз, и най-много неговата податливост да реализира интеграция посредством и след рецесии.
Този post hoc интеграция е по-скоро инструмент за преодоляване на сериозни положения, в сравнение с за тяхното ръководство и попречване. Кризите в еврозоната и с бежанците, и имигрантите от последното десетилетие са последни образци в това отношение.
В случая с бежанците изработването и приемането на необятния законодателен пакет лиши съвсем цяло десетилетие. В настоящия подтекст на ескалираща неустановеност и ускорени преходи обаче, Европейски Съюз просто не разполага с толкоз време и лукса на реакция и интеграция на мудна скорост.
Въпросителната след идващите избори е дали точно скупчването на рецесии може да отвори нов политически прозорец за по-радикални и дълготрайни решения в областите, в които има единодушие за ограничения – защита, сигурност, финансиране, нови промишлености и така нататък
Отслабването през последното десетилетие на центристките, про-европейски партии и техните болшинства обаче е индикация за политическо придвижване в противоположната посока. Нещо повече, опитите за мятане на мост сред ЕНП и групата на консерваторите и реформистите вършат сходен сюжет по-труден. В отсъствието на „ изпреварваща интеграция “, точно рецесиите ще останат главния мотор за решения.
Необходимост от обща еднаквост
На Европа ще й се наложи и да доразвие и укрепи спойваща обща еднаквост сред нейните съставни елементи, с цел да устои на трупащите се опасности и закани. Обикновено упованията са това да се случи посредством културно доближаване сред обособените народи и взаимно навлизане сред обществата и техните жители.
Това надали ще се случи, а и постоянно изкушава и води до опити за прекалено моделиране и съкращаване на отликите в границите на съюза. По-скоро отиваме към следващ европейски sui generis, европейски шовинизъм без нация и страна. Пътят към неговата поява е през прагматична дружност, която заобикаля рисковете на прекомерната политическа упоритост. В нея принос могат да създадат множеството политически обичаи.
Недесните либерали с поддръжка за общия пазар, християндемократи и консерватори с фокус върху сигурността, защитата и културата, левите с грижата за следствията от амбициозните планове, зелените с вниманието за бъдещето и климатичните промени.
На изброените провокации няма по какъв начин да бъде даден бърз и еднопосочен отговор, само че за първи път от доста време клишето за предстоящ нов свят е правилно. Отказът от безапелационна реакция на Европейски Съюз ще прати континентът в изключително рискова обстановка.
Владимир Шопов, " Свободна Европа ". Заглавието е на ФрогНюз
Тези думи са произнесени от Жозеп Борел, висш представител по външните връзки на Европейски Съюз, на 9 април 2024 година в тирада пред Forum Europa. Ако той беше дефинирал тази политическа стратегия в края на месец февруари 2014 година, когато съветските проксита анексираха Крим, сегашните провокации пред съюза щяха да бъдат надалеч по-малко и не толкоз незабавни, а самата организация щеше да е доста по-подготвена за тях.
Вместо това, задаващите се избори за Европейски Парламент носят чувство за изплъзващ се надзор, неявяване на потенциал и закъснели упоритости.
Новата световна среда
Първото предизвикателство е обвързвано с в това време основаната нова световна среда.
Годините след 2014-та оставиха премного геополитическо и геоикономическо пространство за всички съперници на Запада и им осигуриха голям брой благоприятни условия за подготовка и реализиране на проектите за разлюляване на демократичния ред. Не е инцидентно, че и Русия, и Китай, и Иран форсираха своите експанзионистични тактики в този времеви интервал.
Дори политическият стрес тест на първия мандат на Доналд Тръмп не създаде радикална смяна в Европейски Съюз. В самата Америка продължава да отсъства изясненост по какъв начин тъкмо ще наподобява нейния интернационален ангажимент през идните години, какъв ще е неговия обсег и конструкция.
Мащабната съветска сухопътна офанзива по посока Киев разсъни и разтресе историческата памет на Европа и разклати нейните упования за сигурността и войната. Но това към момента не значи единна и институционализирана интерпретация за бъдещето, съответни и синхронизирани детайли за неговото моделиране, да вземем за пример точния баланс сред НАТО и Европейски Съюз, или пък основаването на устойчива и дълготрайна рамка.
Вярно е, че има голям брой хрумвания, само че към момента отсъства система. Общото схващане за закани и опасности и единодушията и ресурсите за реакция остават основна компликация за новия европейски политически цикъл.
Бавната реакция против съперниците
Второто предизвикателство произтича от характера, съперниците и метода на тяхна организация, пред които е изправен Европейски Съюз.
За дълъг интервал от време, Европа не очакваше нов систематичен конфликт поради триумфа на демократичния мироглед или си представяше петна от неустойчивост - рискови, само че управляеми. Продължаваше да си го мисли след откъсването на територии от Грузия, след Крим, след китайското нахлуване в южно-китайско море, след конфликта сред китайски и индийски войски в Хималаите и след голям брой други индикации, че нещо значимо се трансформира.
В допълнение, Европа продължава да отхвърля да види връзките и множащите се форми на поддръжка и съгласуваност сред субектите на новата ревизионистична ос. На процедура, Русия, Китай, Иран и Северна Корея формират все по-структурирана и задоволително дълготрайна групировка, която не просто преследва своите ползи в обособени, независими интервенции, а търси цялостна смяна и систематичен удар върху западните позиции. Отсъствието на по-висока степен на формализация на връзките сред участниците в „ ревизионистичния квартет “ не трябва да подвежда, или пък да служи за опрощение за неговото недооценяване. Европа ще би трябвало да се оправи с предизвикването да откри формула на дейно опълчване на тази ос, освен това по целия световен периметър.
Предизвикателството на преходите
Европа е изправена и пред няколко прехода, които мъчно могат да бъдат осъществени сполучливо при опазване на настоящето статукво.
Един от тях е геополитически и включва подготовка и подготвеност за сполучливо действие при остра геополитическа конкуренция.
Вторият е цифров и включва фундаментална смяна на моделите на опериране на компании и тяхното действие, самата среда на предприемачество.
Трети визира знанието и информацията, методите на тяхното синтезиране, генерира нови познавателни полета и пренарежда самата връзка сред данни и стойност.
Четвърти е промишлен и преосновава индустриалната инфраструктура, регистрира самостоятелната и обществена значимост на промишленостите, на „ правенето на неща “. Петият е енергийния, задоволително добре прочут в Европейски Съюз и с основно значение на стопанската система на бъдещето, нейната конкурентоспособност и климатично бъдеще.
Всеки от тези преходи е в друг стадий, само че тяхното придвижване се форсира и съюзът следва да откри своята полза и принос, дружно с националните страни. Успоредно с това, идващият Европейски Парламент би трябвало да се върне към дълго отлаганата задача за задълбочаване на общия пазар. Без нея, Европа доста мъчно ще задържи сегашните си икономически позиции.
А по какъв начин да действа Европейски Съюз
Много значително предизвикателство е обвързвано и с базовия модел на действие на Европейски Съюз, и най-много неговата податливост да реализира интеграция посредством и след рецесии.
Този post hoc интеграция е по-скоро инструмент за преодоляване на сериозни положения, в сравнение с за тяхното ръководство и попречване. Кризите в еврозоната и с бежанците, и имигрантите от последното десетилетие са последни образци в това отношение.
В случая с бежанците изработването и приемането на необятния законодателен пакет лиши съвсем цяло десетилетие. В настоящия подтекст на ескалираща неустановеност и ускорени преходи обаче, Европейски Съюз просто не разполага с толкоз време и лукса на реакция и интеграция на мудна скорост.
Въпросителната след идващите избори е дали точно скупчването на рецесии може да отвори нов политически прозорец за по-радикални и дълготрайни решения в областите, в които има единодушие за ограничения – защита, сигурност, финансиране, нови промишлености и така нататък
Отслабването през последното десетилетие на центристките, про-европейски партии и техните болшинства обаче е индикация за политическо придвижване в противоположната посока. Нещо повече, опитите за мятане на мост сред ЕНП и групата на консерваторите и реформистите вършат сходен сюжет по-труден. В отсъствието на „ изпреварваща интеграция “, точно рецесиите ще останат главния мотор за решения.
Необходимост от обща еднаквост
На Европа ще й се наложи и да доразвие и укрепи спойваща обща еднаквост сред нейните съставни елементи, с цел да устои на трупащите се опасности и закани. Обикновено упованията са това да се случи посредством културно доближаване сред обособените народи и взаимно навлизане сред обществата и техните жители.
Това надали ще се случи, а и постоянно изкушава и води до опити за прекалено моделиране и съкращаване на отликите в границите на съюза. По-скоро отиваме към следващ европейски sui generis, европейски шовинизъм без нация и страна. Пътят към неговата поява е през прагматична дружност, която заобикаля рисковете на прекомерната политическа упоритост. В нея принос могат да създадат множеството политически обичаи.
Недесните либерали с поддръжка за общия пазар, християндемократи и консерватори с фокус върху сигурността, защитата и културата, левите с грижата за следствията от амбициозните планове, зелените с вниманието за бъдещето и климатичните промени.
На изброените провокации няма по какъв начин да бъде даден бърз и еднопосочен отговор, само че за първи път от доста време клишето за предстоящ нов свят е правилно. Отказът от безапелационна реакция на Европейски Съюз ще прати континентът в изключително рискова обстановка.
Владимир Шопов, " Свободна Европа ". Заглавието е на ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ