Време е за Комисията…
Мисля, че е време да поразговаряме за Комисията.
Не за онази – чрезвичайната на Феликс Джерджински отпреди век, а за тази, която следва да бъде образувана и да стартира работа в осъществяване на Договора сред България и Македония, подписан от министър председателите Бойко Борисов и Зоран Заев на 1 август т.г. в Скопие.
Документът към този момент е импортиран в нашето Народно заседание и нищо чудно тази седмица да бъде утвърден. Нямам подозрение за цялостната поддръжка, която макар някои запаси към него, депутатите ще му дадат. Друг вид би бил недействителен и аморален. Даже си мисля, че ратификацията на Договора от наша страна би могла да стане и още по-рано, само че допускам, че въпреки всичко ще се съблюдава някаква уместност във връзка с македонските сътрудници и ще се „ стикова ” времето по метод, който да покаже, че процесът на одобряване на сходни значими актове върви редом. Както стана с оповестяването на текста на Договора сред София и Скопие през лятото, осъществено съвсем едновременно, даже часовата разлика от един час бе съобразена.
Край Вардар вярно изчакаха да минат локалните избори, да се види дали предварителната прогноза за победа на ръководещия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев ще се случи и по подобен метод ще се удостовери стабилността на ръководството му (те пък взеха, че нанесоха толкоз сериозен удар на ВМРО-ДПМНЕ и на първо място на водача му Никола Груевски, че загубата ще отеква дълго-дълго…). Сега към този момент, когато ритъмът и динамичността на политическия живот се връщат в естествени релси, биха могли по-спокойно да вкарат документа в тяхното Собрание. И при дебата, несъмнено, да употребяват като причини в негова отбрана поддръжката, която македонските гласоподаватели дадоха на локалния избор на 15 и 29 октомври. Лично аз нямам съществено подозрение и за ратификацията при сътрудниците ни от Скопие, имайки поради настроенията в ръководещата коалиция, макар някои искри, които прехвърчаха по време на предизборната акция сред Зоран Заев и водачите на някои по-малки партии на албанците, които също поддържат и даже вземат участие в държавното управление.
Дотук с идната орис за анимиране на Договора. Но в него двете страни поеха уговорката да бъде образувана взаимна мултидисциплинарна комисия на паритетна основа, което значи тя да включва специалисти от разнообразни клонове на науката, и по особено по „ исторически и просветителни въпроси ”. Нейната работа би трябвало да способства за обективното, основаващо се на достоверни доказателства и обстоятелства за научното пояснение на историческите събития. Според Договора, комисията ще показва пред държавните управления на договарящите се страни годишни отчети за своята работа. Значи, нейният живот няма да бъде еднодневен, а нескончаем, щом всяка година ще се дава доклад. Срокът за започване на работа на Комисията е три месеца след ратификацията на Договора, или по-точно, след неговото издание в българския Държавен вестник и македонския Службен весник.
Така че, както се вижда, времето чука на вратата. И може би по тази причина, а евентуално и поради вероятността Комисията да работи дълго време, ползата към нейния състав е явен. Първо по-плахо, само че в последно време по-звучно слушам отсам и оттова всевъзможни питания по въпроса прави ли се нещо за избора на членове на Комисията, кой го прави, какъв ще бъде критерият за избора та интересуващите да си създадат сметката дават отговор ли на него или не. Например, по какъв начин ще се съчетават познанията по история и педагогическата подготовка, с цел да може участващият в Комисията да извършва изискването да се занимава с исторически и просветителни въпроси. Хората се интересуват, подпитват, а някои евентуално и лобират за самите себе си тук и там, множеството от персонален интерес за някакви бонуси, в сравнение с с желанието да се прави същинска работа. Затова ще го кажа по този начин: другари историци и езиковеди, в случай че мислите, че възможното ви участие в Комисията ще бъде леко и безоблачно, забравете! Там ще има сериозна работа, яростни разногласия с доктринирани от македонизма сътрудници, за които отбраната на персоналните им мнения ще бъде въпрос на живот и на гибел, на обществено и научно оцеляване, което ще се брани с обстоятелства и без обстоятелства.
Който си мисли, че присъединяване в комисията ще са едни разходки и приятни визити в Скопие понякога, съпроводени от общи приказки за това „ чии са “ Гоце и Даме и имало ли е „ българска фашистка окупация “ на Македония в интервала от 1941 до 1944 година, който си мисли, че насреща, от македонска страна ще имат подготвени на взаимни отстъпки събеседници, които ще извършват политическа поръчка за смяна на учебниците по история, както е записано в Договора, грубо се лъжат. Ето, даже министър председателят Заев наскоро съобщи в изявление за една черногорска телевизия, че в учебниците по история в Македония щяло да бъде отстранено „ внушението за българска фашистка окупация “. Значи, отново този термин ще бъде в приложимост, единствено че няма да се загатва „ българска “. Половинчата работа, откъдето да я погледнеш. Нека някой различен се хваща на тази история, само че не на мене тези. Времето, прекарано в Македония като сътрудник, ми даде опита да знам, че когато в общественото говорене или в битовата лексика, на научни диспути или на Зеления пазар в Скопие се загатва термина „ фашистка окупация “, всички знаят, че става дума за „ българска “ такава. Прав беше проф. Трендафил Митев наскоро, който на един конгрес за вероятностите на българо-македонските връзки предизвести, че българските участници в Комисията би трябвало да се приготвят извънредно съществено по тематиката за „ българската фашистка окупация “ заради упованието, че тя може да се трансформира в територия на най-острите разногласия и препирни с риска полемиката да бъде изцяло блокирана.
Ако към този момент си имахме цялостно доверие като сътрудници с македонците, може би нямаше да напиша следните редове. Но си мисля, а такива рекомендации идват и от умни хора от историческата общественост у нас, че би трябвало деликатно да следим сигналите, които биха се появили в медиите край Вардар или по други конгреси за това, кой от македонските учени се стяга да сяда на масата за разногласия в Комисията. И по имената им да съдим Скопие съществено ли се отнася към бъдещата работа на този орган, или единствено официално ще извърши отговорностите си да даде своята част от „ паритетния ” състав. Ами, вкараш ли учените Блаже Ристовски и Иван Катарджиев да речем, това ще значи, че няма да има никакво доближаване до историческата истина, че всички илинденци от въстанието от 1903 година, както и всички ръководители на национално-освободителната битка в Македония са се чувствали българи. Поканиш ли за присъединяване историка проф. Тодор Чепреганов, значи няма да има мърдане от „ българската фашистка окупация “, за което към този момент стана дума. Е, при един подобен възможен асортимент няма по какъв начин да не се съглася с проф. Любомир Д. Фръчковски, който може да не ни харесва за някои неща, само че би трябвало да се слуша и да се чете, че историята е прекомерно сериозна работа, с цел да се остави в ръцете на историците. Политиците са тези, които би трябвало да взимат политическите решения, включително и по въпросите на историята.
Виж, в случай че външният министър Никола Димитров не се опасява, че може да бъде упрекнат в непотизъм, бих му предложил да включи в състава татко си – проф. Димитър Димитров. Професорът знае нещата, доброжелателен е, има и политически, и учебен опит, беше в един интервал министър на културата, сериозен мъж, абе, става отвред. Аз пък имам и персонално предложение – журналистът Симеон Симев, към този момент пенсионер, за който си поставям главата на дръвника, че знае повече за истината за общата история на България и Македония от някои „ пудри ” учени от МАНУ.
Но това е работа на македонската страна.
И с цел да не мятам в еуфория избраниците за Комисията, ще кажа, че нейното включване по този метод в Договора има и различен прочит. А той е желанието на политиците тематиките за историята, езика и образованието да не влизат в дневния ред на двустранните им срещи. Казано с други думи, учените да не се мотаят в краката на политиците, които откакто дефинираха подписването на Договора като „ пробив в българо-македонските връзки “, който, несъмнено, е „ исторически “, нямат право да слизат по-надолу в скалата на страстите. Нагоре и единствено нагоре! А тези там, умните глави, да си спорят, да търсят научната истина, пък може и някоя хула да си изрекат, единствено и единствено да не ни се пречкат.
Не за онази – чрезвичайната на Феликс Джерджински отпреди век, а за тази, която следва да бъде образувана и да стартира работа в осъществяване на Договора сред България и Македония, подписан от министър председателите Бойко Борисов и Зоран Заев на 1 август т.г. в Скопие.
Документът към този момент е импортиран в нашето Народно заседание и нищо чудно тази седмица да бъде утвърден. Нямам подозрение за цялостната поддръжка, която макар някои запаси към него, депутатите ще му дадат. Друг вид би бил недействителен и аморален. Даже си мисля, че ратификацията на Договора от наша страна би могла да стане и още по-рано, само че допускам, че въпреки всичко ще се съблюдава някаква уместност във връзка с македонските сътрудници и ще се „ стикова ” времето по метод, който да покаже, че процесът на одобряване на сходни значими актове върви редом. Както стана с оповестяването на текста на Договора сред София и Скопие през лятото, осъществено съвсем едновременно, даже часовата разлика от един час бе съобразена.
Край Вардар вярно изчакаха да минат локалните избори, да се види дали предварителната прогноза за победа на ръководещия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев ще се случи и по подобен метод ще се удостовери стабилността на ръководството му (те пък взеха, че нанесоха толкоз сериозен удар на ВМРО-ДПМНЕ и на първо място на водача му Никола Груевски, че загубата ще отеква дълго-дълго…). Сега към този момент, когато ритъмът и динамичността на политическия живот се връщат в естествени релси, биха могли по-спокойно да вкарат документа в тяхното Собрание. И при дебата, несъмнено, да употребяват като причини в негова отбрана поддръжката, която македонските гласоподаватели дадоха на локалния избор на 15 и 29 октомври. Лично аз нямам съществено подозрение и за ратификацията при сътрудниците ни от Скопие, имайки поради настроенията в ръководещата коалиция, макар някои искри, които прехвърчаха по време на предизборната акция сред Зоран Заев и водачите на някои по-малки партии на албанците, които също поддържат и даже вземат участие в държавното управление.
Дотук с идната орис за анимиране на Договора. Но в него двете страни поеха уговорката да бъде образувана взаимна мултидисциплинарна комисия на паритетна основа, което значи тя да включва специалисти от разнообразни клонове на науката, и по особено по „ исторически и просветителни въпроси ”. Нейната работа би трябвало да способства за обективното, основаващо се на достоверни доказателства и обстоятелства за научното пояснение на историческите събития. Според Договора, комисията ще показва пред държавните управления на договарящите се страни годишни отчети за своята работа. Значи, нейният живот няма да бъде еднодневен, а нескончаем, щом всяка година ще се дава доклад. Срокът за започване на работа на Комисията е три месеца след ратификацията на Договора, или по-точно, след неговото издание в българския Държавен вестник и македонския Службен весник.
Така че, както се вижда, времето чука на вратата. И може би по тази причина, а евентуално и поради вероятността Комисията да работи дълго време, ползата към нейния състав е явен. Първо по-плахо, само че в последно време по-звучно слушам отсам и оттова всевъзможни питания по въпроса прави ли се нещо за избора на членове на Комисията, кой го прави, какъв ще бъде критерият за избора та интересуващите да си създадат сметката дават отговор ли на него или не. Например, по какъв начин ще се съчетават познанията по история и педагогическата подготовка, с цел да може участващият в Комисията да извършва изискването да се занимава с исторически и просветителни въпроси. Хората се интересуват, подпитват, а някои евентуално и лобират за самите себе си тук и там, множеството от персонален интерес за някакви бонуси, в сравнение с с желанието да се прави същинска работа. Затова ще го кажа по този начин: другари историци и езиковеди, в случай че мислите, че възможното ви участие в Комисията ще бъде леко и безоблачно, забравете! Там ще има сериозна работа, яростни разногласия с доктринирани от македонизма сътрудници, за които отбраната на персоналните им мнения ще бъде въпрос на живот и на гибел, на обществено и научно оцеляване, което ще се брани с обстоятелства и без обстоятелства.
Който си мисли, че присъединяване в комисията ще са едни разходки и приятни визити в Скопие понякога, съпроводени от общи приказки за това „ чии са “ Гоце и Даме и имало ли е „ българска фашистка окупация “ на Македония в интервала от 1941 до 1944 година, който си мисли, че насреща, от македонска страна ще имат подготвени на взаимни отстъпки събеседници, които ще извършват политическа поръчка за смяна на учебниците по история, както е записано в Договора, грубо се лъжат. Ето, даже министър председателят Заев наскоро съобщи в изявление за една черногорска телевизия, че в учебниците по история в Македония щяло да бъде отстранено „ внушението за българска фашистка окупация “. Значи, отново този термин ще бъде в приложимост, единствено че няма да се загатва „ българска “. Половинчата работа, откъдето да я погледнеш. Нека някой различен се хваща на тази история, само че не на мене тези. Времето, прекарано в Македония като сътрудник, ми даде опита да знам, че когато в общественото говорене или в битовата лексика, на научни диспути или на Зеления пазар в Скопие се загатва термина „ фашистка окупация “, всички знаят, че става дума за „ българска “ такава. Прав беше проф. Трендафил Митев наскоро, който на един конгрес за вероятностите на българо-македонските връзки предизвести, че българските участници в Комисията би трябвало да се приготвят извънредно съществено по тематиката за „ българската фашистка окупация “ заради упованието, че тя може да се трансформира в територия на най-острите разногласия и препирни с риска полемиката да бъде изцяло блокирана.
Ако към този момент си имахме цялостно доверие като сътрудници с македонците, може би нямаше да напиша следните редове. Но си мисля, а такива рекомендации идват и от умни хора от историческата общественост у нас, че би трябвало деликатно да следим сигналите, които биха се появили в медиите край Вардар или по други конгреси за това, кой от македонските учени се стяга да сяда на масата за разногласия в Комисията. И по имената им да съдим Скопие съществено ли се отнася към бъдещата работа на този орган, или единствено официално ще извърши отговорностите си да даде своята част от „ паритетния ” състав. Ами, вкараш ли учените Блаже Ристовски и Иван Катарджиев да речем, това ще значи, че няма да има никакво доближаване до историческата истина, че всички илинденци от въстанието от 1903 година, както и всички ръководители на национално-освободителната битка в Македония са се чувствали българи. Поканиш ли за присъединяване историка проф. Тодор Чепреганов, значи няма да има мърдане от „ българската фашистка окупация “, за което към този момент стана дума. Е, при един подобен възможен асортимент няма по какъв начин да не се съглася с проф. Любомир Д. Фръчковски, който може да не ни харесва за някои неща, само че би трябвало да се слуша и да се чете, че историята е прекомерно сериозна работа, с цел да се остави в ръцете на историците. Политиците са тези, които би трябвало да взимат политическите решения, включително и по въпросите на историята.
Виж, в случай че външният министър Никола Димитров не се опасява, че може да бъде упрекнат в непотизъм, бих му предложил да включи в състава татко си – проф. Димитър Димитров. Професорът знае нещата, доброжелателен е, има и политически, и учебен опит, беше в един интервал министър на културата, сериозен мъж, абе, става отвред. Аз пък имам и персонално предложение – журналистът Симеон Симев, към този момент пенсионер, за който си поставям главата на дръвника, че знае повече за истината за общата история на България и Македония от някои „ пудри ” учени от МАНУ.
Но това е работа на македонската страна.
И с цел да не мятам в еуфория избраниците за Комисията, ще кажа, че нейното включване по този метод в Договора има и различен прочит. А той е желанието на политиците тематиките за историята, езика и образованието да не влизат в дневния ред на двустранните им срещи. Казано с други думи, учените да не се мотаят в краката на политиците, които откакто дефинираха подписването на Договора като „ пробив в българо-македонските връзки “, който, несъмнено, е „ исторически “, нямат право да слизат по-надолу в скалата на страстите. Нагоре и единствено нагоре! А тези там, умните глави, да си спорят, да търсят научната истина, пък може и някоя хула да си изрекат, единствено и единствено да не ни се пречкат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ