Проф. Петър Стоянович: Рано или късно трябва да сме наясно, че няма как да ни се размине летвата да не ни прасне
Мисля, че е значимо нацията и една страна да знае почти, освен къде отива, а за какво отива там. Защото, не на документи, ние се придвижваме уверено в европейска посока, към цивилизацията, а желаеме да сме унизително разкрачени сред Алпите и Урал, поучава историкът проф. Петър Стоянович, някогашен министър на културата, в изявление пред БНР.
В предаването " Неделя 150 " той разяснява утрешния Ден на независимостта на България – провъзгласяването на независимостта на 22 септември, по нов жанр 5 октомври, 1908 година
" Каквото и да кажем ще стигнем до факсимиле. Независимостта на България, въпреки да е фактическото начало на същински освободена България, този празник продължава да бъде " още един почивен ден ". За доста българи е да опекат агне, да отидат на лозето и да затворят някой буркан ", направи намек проф. Стоянович за манталитета и отношението на доста българи към историческата дата.
" Рано или късно би трябвало да сме наясно, че няма по какъв начин да ни се размине летвата да не ни прасне, в случай че главата ни не е на вярното място. Няма по какъв начин да сме с Горбачов и Брежнев, да излъжем по-големя брат, без значение дали е руснак, американец или китаец. На международно равнище би трябвало да знаеш да го правиш избора с увереност. Съмнявам се в бързината на този развой, само че той ще ни остави без конкуренция. Трябва да вземем изрично решение ", сподели някогашният министър на културата.
Той призна, че с известно учудване приема изказванията, че оповестяването на независимостта води до национални произшествия:
" Макар че не съм срещу историческата общественост да може по някакъв метод да стартира свои тези, само че не виждам директна връзка. Аз виждам по-голяма връзка сред самочувствието, с което българите излизат от Съединението, което им дава неверната визия, че тази работа става елементарно и безкръвно. Смятам, че българската политическа класа, дипломацията и двореца с Независимостта демонстрираха равнище на зрялост пред целия свят. "
Според проф. Стоянович терминът " национална злополука " левичарски, употребен от 2 празненство - Български земеделски народен съюз и след това от комунистическия режим.
" В тези 20 години, сред Съединението и Независимостта, съвсем едно потомство в България извървява своя извънредно явен, целеустремен път на рационализация – европеизацията като развой. Това е действителното присъединение на България към цивилизования свят, съвременна Европа. В този развой българските държавни управления – първи Стамболов, употребява няколко път опасността за оповестяване на самостоятелност, в случай че не бъдат изпълнени редица условия във връзка с българските национални ползи в Македония. Тази карта е играна от една дребна България към огромни сили, отпред с Османската империя, сполучливо. Това се случва през 1908 година като част от Босненската рецесия ", изясни проф. Стоянович.
