Наброски преди отпуската
Мислили ли сте си, давали ли сте си сметка, че всяко пътешестване и мечтана дестинация е, несъмнено, премеждие, само че и Ваша характерност: разхитителен ли съм, нервозен, по-скромен, суетлив, спокоен, неутолим, замислен, а може би разговорлив и/ли ахроматичен...
Периодът през годината, в който отсъстваме от работа по наше планувано предпочитание назоваваме „ отпуска ” = отпускаме, разхлабваме (юларчето:), издишваме свободно, дни наред. Страхотно е, в случай че този развой се случва и съпреживява отвън и надалеч от нормалното ни местообитание. Мнозина от нас избират известни, изпитани от други или от нас самите, наситени с атракции и изкушения (не единствено за децата) места: курорти, затворени селища, ол-инклузив хотели... По-удобно, по-изгодно и практично ли е по този начин? – нямам визия какъв е точният отговор.
Заминавайки нанякъде, целиш да опознаещ местоположението и/ли просто да се насладиш на мига... Непременно да разказваш (със самочувствието на изпечен турист) на близки и другари за претърпяното – или пък да го запазите единствено за Вас самия и индивида, с който сте претърпяли незабравимата страст...
Напоследък от ден на ден мои познати отпътуват, публично изречено, „ на море ” – а остават до края на престоя си все в зоната на хотелския басейн и, в случай че въпреки всичко видят морето, по този начин и не го усещат, не се потапят в необятността му, не го осъзнават...
Ако има грам добра полуда и авантюристичен дух в сърцето Ви, безусловно покажете на себе си и на децата си безлюдни плажове (все още могат да се открият такива) и планински възвишения, от които дъхът ни спира; пробвайте усета на собственоръчно наловените миди, риба, билки, диви плодове, а и почистете дружно сякаш инцидентно оставеното от други, набедени за фенове на естествените хубости (за които пикникът е хапване+ пийване=забоклучаване).
Пожелавам на всички ни ужасно лято, здраве и невероятни страсти – дружно с тези, които обичате.
Периодът през годината, в който отсъстваме от работа по наше планувано предпочитание назоваваме „ отпуска ” = отпускаме, разхлабваме (юларчето:), издишваме свободно, дни наред. Страхотно е, в случай че този развой се случва и съпреживява отвън и надалеч от нормалното ни местообитание. Мнозина от нас избират известни, изпитани от други или от нас самите, наситени с атракции и изкушения (не единствено за децата) места: курорти, затворени селища, ол-инклузив хотели... По-удобно, по-изгодно и практично ли е по този начин? – нямам визия какъв е точният отговор.
Заминавайки нанякъде, целиш да опознаещ местоположението и/ли просто да се насладиш на мига... Непременно да разказваш (със самочувствието на изпечен турист) на близки и другари за претърпяното – или пък да го запазите единствено за Вас самия и индивида, с който сте претърпяли незабравимата страст...
Напоследък от ден на ден мои познати отпътуват, публично изречено, „ на море ” – а остават до края на престоя си все в зоната на хотелския басейн и, в случай че въпреки всичко видят морето, по този начин и не го усещат, не се потапят в необятността му, не го осъзнават...
Ако има грам добра полуда и авантюристичен дух в сърцето Ви, безусловно покажете на себе си и на децата си безлюдни плажове (все още могат да се открият такива) и планински възвишения, от които дъхът ни спира; пробвайте усета на собственоръчно наловените миди, риба, билки, диви плодове, а и почистете дружно сякаш инцидентно оставеното от други, набедени за фенове на естествените хубости (за които пикникът е хапване+ пийване=забоклучаване).
Пожелавам на всички ни ужасно лято, здраве и невероятни страсти – дружно с тези, които обичате.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ